Антон Дончев ще бъде запомнен като светъл човек, познаващ страданията на българския народ. Около това се обединиха колегите и приятели на автора на „Време разделно“, потърсени от БТА по повод неговата кончина.

По думите на председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, със своите романи Дончев е влязъл „много рано в литературната класика“, а името му се е наредило до тези на най-големите български писатели.

Владимир Зарев коментира, че Антон Дончев се е отличавал с много познания за красотата, мерзостта и безкрайността на човека. И това негово знание намира своето отражение в книгите му.

"Мисля, че няма по-точно определение от това да кажем, че той е патриархът на съвременната българска литература. И има място сред нашите най-изтъкнати творци на изкуството през целия нов период след Освобождението", каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

"Отиде си с болка, защото той смяташе, че времето разделно продължава и днес. Дано един ден да се обърнем към него там някъде високо горе и да кажем – вече грешиш, ние сме заедно", каза вицепрезидентът Илияна Йотова, която определи Антон Дончев като "един от последните истински мъдреци на нашето общество".

По думите на министъра на културата проф. Велислав Минеков, писателят е бил един от старейшините на българската култура. „Благодарим за уроците по българщина, учителю! Зная, че и следващият един век няма да ни стигне да прозрем в мъдростта на думите ти, но съм спокоен, че ги има завинаги в съкровищницата на българската и на световната култура“, написа Минеков във Фейсбук.

Главният прокурор Иван Гешев изрази съболезнования към близките на Антон Дончев с публикация в Туитър. Той определи автора на "Време разделно" като „един от последните ни народни будители“.

Владимир Зарев: Той беше един много интересен човек. Широкоскроен и с много познание за човека, за красотата на човека, за мерзостта на човека, за безкрайността на човека. И всичко това остана записано в неговите прекрасни книги. Разбира се, най-важната и най-интересната негова книга – тази, която остава завинаги в златния фонд на българската литература – е „Време разделно“. „Време разделно“, по която беше направен и един великолепен филм от акад. Людмил Стайков.

Ще го запомня като един светъл човек. Един човек, който беше много буден, който се интересуваше от всичко. И най-вече се интересуваше наистина от болките на своя народ. От страданията, които ни заобикаляха, от неуредиците, които по някакъв начин трябваше да преодолеем в тези мъчителни години на преход и преди това. Беше наистина светъл човек. Един човек, който ще остане в паметта на хората с човещината си, с огромните си познания, с това, че той винаги разбираше основните проблеми на българския народ. И ги отрази в своите книги, независимо, че пишеше историческа литература.

Боян Ангелов: Най-напред искам да кажа с огромна тревога, че наистина си отиде една епоха. Не само от българската култура, от българската литература, но и от българската история. Защото Антон Дончев беше олицетворение на всичко добродетелно, което България получи като наследство. С неговите романи той влезе много рано в литературната класика и неговото име много рано се беше наредило до имена на най-големите български писатели. 

Той остана един изключително скромен човек. Един достолепен човек, един добродетелен и добронамерен човек. Той не говореше сквернословия. Той страдаше за това, че България и българският народ страдат. Казваше понякога истината в очите, обаче той сочеше причините. Не сочеше отделните хора. А това е най-важното за един интелигентен човек. 

Той описа историята на България и то онази част на историята, която е най-драматична. Историята от най-тъмните векове на османското робство, историята на падането на Самуилова България и превръщането й в част от византийската империя, макар и за век и половина. Но той показа саможертвата на българите и показа как Аспарух създаде Аспарухова България, която надявам се, че ще бъде вечна. Със своите романи той направи една картина на България и затова ние трябва да страдаме и да си го спомним като един светъл човек, като един добър и изключително талантлив – бих казал, гениален – български писател.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски: Той беше патриархът на съвременната българска литература. Оставя невероятна следа с романите си, с отзвука, който те получиха, включително в областта на други изкуства като киното. Оставя следа с неговата обществена значимост. Мисля, че няма по-точно определение от това да кажем, че той е патриархът на съвременната българска литература. И има място сред нашите най-изтъкнати творци на изкуството през целия нов период след Освобождението.

Имах привилегията да бъда често с него и да говорим. Мога да ви кажа, че беше изключителен човек с много голяма широта на възгледите. Изключителна личност. Много съжалявам, че си отиде. Непрежалима е загубата. Той е член на нашата академия. Трудно ще се намери друг такъв творец от неговия ранг. Надяваме се да имаме, разбира се, такива бъдещи творци на изкуството, които да са на неговата висота. Но е непрежалима тази загуба за БАН и за цяла България.

Писателят Алек Попов: Светла памет на акад. Антон Дончев! Може би последното голямо епично перо на Балканите! Широко скроен, щедър, великодушен човек, който не таеше дребнава злост в сърцето си дори към най-яростните си критици. Никога не се е преструвал, никога не е нагаждал перото и ума си според модните вкусове. Винаги изправен и бодър, дори на тази преклонна възраст! С годините творчеството му ще се отърсва от злободневните интерпретации и ще се възправя пред нас с цялата красота на езика си, вникването в темелите на историята и дълбокия хуманизъм. Ех, майсторе, голям беше, голям ще си останеш! Сбогом, приятелю! Добре дошъл в задругата на златните пера от отвъдното!

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Отиде си един, не само много талантлив писател, голям човек и интелектуалец, но и един от последните истински мъдреци на нашето общество. Не крия, че ние бяхме близки приятели. Обадих се за последния му рожден ден, той вече беше в болница и говорих с Райна, неговата съпруга. Пожелах скоро да излезе от болница и отново да бъде сред нас, но очевидно Бог прибира любимците си. 

Той често цитираше един от своите герои в „Сказание за Самуил“. Там има реплика на един друг исторически мъдрец към царя, където той казва „Не губете, пазете доверието в хората, един ден те ще отворят сърцата си за вас“. Това е послание за всички съвременни политици. Отиде си с болка, защото той смяташе, че времето разделно продължава и днес. Дано един ден да се обърнем към него там някъде високо горе и да кажем – вече грешиш, ние сме заедно.

Министърът на културата проф. Велислав Минеков: С голяма тъга научих, че един от старейшините на българската култура е приключил своя земен път и мъдрото му слово остава да ни напътства от книгите. Академик Антон Дончев написа „Време разделно“ и си тръгва от нас в разделно време, но неговото послание бе винаги послание за обединение. Благодарим за уроците по българщина, учителю! Зная, че и следващият един век няма да ни стигне да прозрем в мъдростта на думите ти, но съм спокоен, че ги има завинаги в съкровищницата на българската и на световната култура! Дълбок поклон!

Главният прокурор Иван Гешев: Изразявам най-искрените си съболезнования към близките на починалия писател и мой приятел, един от последните ни народни будители - акад. Антон Дончев. Поклон пред паметта му!