През 2022 стават 185 години от рождението на карловеца Теофан Райнов (01.1837 – 18.09.1910). Той все още не е разкрит в историографията като социален активист от световна величина, рискувал живота си за родината ни, като става топ шпионин в Османската империя за поробена България, който използва дадените от Турция пари за подпомагане на българското революционно дело, включително спонсориране на първата обиколка на Васил Левски (12.1868-02.1869) и на български революционни вестници в Румъния.

Причината да знаем малко за карловския социален деец и впечатляваща личност, син на легендарния учител Райно Попович (1773-1858) и Анастасия Гешова, а малкото информация, запазена за него от най-съществената му дейност, която в повечето случаи е основа на авторски хипотези, в които сериозен критичен анализ често открива отсъствието на документални извори. Не на последно място, Теофан Райнов не е бил обичан от Евлоги Георгиев, а под негово влияние и от Найден Геров, тъй като е вярвал във вътрешното революционно пробуждане в Родината ни и е бил с поглед на Запад, а не като мнозинството българи да разчита Русия да осъществи геополитическите си планове на Балканите.

Одисеята на цялата му личност, която е мозайка от единични данни, започва с факта, че не се знае точната дата през януари 1837 г., когато е роден или кръстен Теофан Райнов. Надеждата е, че със задълбочаване на проучванията върху генеалогията на карловци, ще могат евентуално да се открият поне индиректни данни за рождената му дата. Така за нас Райнов е забележителния карловец, роден в месеца на кокичетата.

Всеки юбилей е повод не да повтаряме написаното, а да преосмислим героя от наша перспектива и как той допринася за обогатяването на нашата идентичност. На първо място, е необходимо да се подчертаят историческите рамки на професията ''шпионин''. Касае се за поробена България, без политическа независимост, която за разлика от Гърция, Румъния и Сърбия, няма сериозна история на борба и успехи в извоюването на политическа полу-независимост. Богатите българи работят в чужбина, а останалите у нас обезпечават бизнес-успеха си със съобразяване с политическата обстановка.

Субстанционалното ниво българи също се оказва, че не виждат съществени причини да рискува семействата си в името на не много ясната за тях национална идея или се чувстват прекалено слаби за някакво решително действие. Дълбоко в себе си те са убедени, че съдбата им зависи от Великите сили и тъй като са поробени от Турция, погледът им е главно към близката Русия, за която Балканите са основна геополитическа цел. Другите Велики сили – Франция и Великобритания, са предпазливи и се наместват в крайни решаващи моменти като помагат за извоюване на независимост, но не за даване право на надмощие на нито една балканска държава върху другите. Така поробена Велика Средновековна България влиза в модерния свят при редица политически ограничения и парадигми, които превръщат средновековното й минало в непостижим след това идеал.

В обстановката на политическа зависимост, личната инициатива за социално действие от страна на поробените е личен избор към свобода. Във връзка с дискусията поробена ли е България от Османската държава, е необходимо да се отбележи, че терминът роб е исторически. Ако той възниква в историята за хора без никаква, дори лична свобода, и през 19 в. е имало пазари за роби, с развитието на човешката цивилизация терминът също се развива и постепенно обхваща социални групи или цели нации без политическа свобода, както и социални групи или цели нации с политическа свобода, но под силно господстващо влияние на други държави, които лишават привидно независимата държава от самостоятелна политика поради сервилност на управляващите политици.

В обстановката на България като част от Османската империя, моралното основание на Теофан Райнов да взема като шпионин значителни суми от турците и да ги дава на българското революционно движение е във факта, че турците са лишили българите от политическа независимост, а българите като народ със славна история на свободна държава, се борят за изконното си право в 19 в. да бъдат отново свободни. Примерите на Гърция, Сърбия и Румъния са показвали на българските революционери, че това не е невъзможно, но се иска организираност и развитие на национално съзнание у хора, векове наред тъпкани като рая.

Социалната самопожертвователност на Теофан Райнов се допълва от два още важни факта – наличието на изключително остър комбинативен ум и ранната загуба на единствено му дете и на съпругата му, които го оставят вдовец и без наследници до края на живота му. Така социалното у карловеца доминира до последния му дъх. Макар и след Освобождението той да заема видни казионни постове, включително окръжен управител на Карлово, префект на Пловдив и зам. кмет на София и др., той завършва старините си в родния дом, отново отдаден на благородно дело – построяване на паметника на Васил Левски в Карлово. Това дава основание да се допълни характеристиката и на неговата социална идентичност – не стремеж към кариера, а използване на кариерата за благородни дела. Пример преди възстановяване на политическата независимост на България е и неговата ръководна работа като турски служител в новостроящата се железница в Пловдив (1872-1877), която длъжност той използва да помага на участници в Априлското въстание.

Карловецът Теофан Райнов е емблематично име за тип самопожертвователност в контекста на борба за политическа независимост на България, което съчетава изключителна интелигентност, остър и находчив ум и ценности, които обезпечават идеала за независима Родина с практичния ум да се намери най-ефективното средство за реализиране на този идеал, който за много е изглеждал дори във втората половина на 19 в. неосъществим.

Поклон и букет цветя на безсмъртната пътека на карловеца Теофан Райнов, започваща от родния му дом, който днес е една от петте къщи, културни паметници в Старинно Карлово, известна като училището на Райно Попович. Макар и останал без запазен гроб, в живата памет на съвременното поколение той е ценност и пример как историята ражда своите герои от личности, които разпознават най-добре историческите параметри за постигане на цел, жадувана от целия народ.

Проф. Лолита Николова