Изпратихме една различна година. Година, наситена с неочаквани промени, несигурност, тъга, загуби, но и с вяра, съпричастност, солидарност и прогрес.  В последните дни на 2020 екипът ни се свърза с пловдивчани – знакови лица в сферата на образованието с молба да отговорят на три въпроса :

С коя дума бихте описали 2020 г. ?

Какви са вашите надежди за 2021 г.?

Какво пожелавате на хората през идната година?

 Доц. д-р Красимира Кръстанова –  етнолог,  преподавател в Пловдивски университет

–С една дума е трудно да се опише цяла една година, която ни накара да променим начина си на живот и да се придържаме към физическа дистанция, но да се опитаме да запазим социалността си – една от най-значимите характеристики на човешкото поведение – и парадоксално, като използвахме технологичните постижения, за да удовлетворим потребностите си: виртуална класна стая, дистанционна медицина, он-лайн изложби, стриймване на концерти и спектакли, нетуъркинг (работа в мрежа) – явления, белязали нашето всекидневие. Но все пак в името на ценността на човека – човешкото здраве, човешкото себеотрицание, човешкото новаторство. Може би думата, която дава особена перспектива на тази година, е човечност, защото разбрахме, че макар технологиите да са много важни, те са средство. Разбрахме какво е да ти липсва човешка близост и човешки допир, какво е да се простиш с някого завинаги, усетихме радостта на обикновените човешки жестове, които понякога са наистина неизмерими и толкова значими.

–Надявам се през 2021 г. да преосмислим важните ценности, които ни карат да взимаме едни или други решения сами за себе си или като общество.  Струва ми се натрупахме немалък опит, който бихме могли да използваме, за да създаваме всеки ден по-добри бъднини.

–Нека не губим надеждата за по-добро бъдеще и да постигаме заедно нещата, които ни карат да продължаваме да мечтаем.

Доц. д-р Мирослава Радева – социолог, преподавател в Пловдивски университет

–Шашава.

Неописуема ми се струва тази година. Ако някой ми беше казал, че това ни предстои, нямаше да го повярвам. Наистина тя бе нещо много странно, за мен медицинската пандемията е едното, но информационната пандемия, в която изпаднахме, е двойно по-интересна за изследваме. Годината на въпросите, много от които останаха без отговор. Не съм абсолютно никакъв привърженик на конспиративни теории, даже признавам, че не мога да ги понасям. Но във всеки случай има много странности. Аз съм човек на статистиката и числата, а смятам, че има огромни несъответствия, неща, които не мога да разбера.

–Предстои година под знака на Меркурий. Това е голяма радост. Астрологията ми е много интересна и знаех, че последните няколко години са под знака на тежки планети, а сега идва една лека такава. Меркурий е вестоносец, комуникация, информация, изкуствата. Затова се надявам да идва една много, много по-хубава година.

–Мисля, че най-важните уроци на 2020-та бяха всъщност хуманността и любовта. Разбрахме колко свързани сме един с друг и колко вреди озлоблението. Много се надявам да научим този урок, да разберем, че най-важното в живота ни са отношенията не само с близките, но и с всички хора по света. Ние сме едно тяло, общ организъм. Няма индивид – има малки и големи общности. Трябва към всеки един човек, който срещаме в живота си, да се отнасяме така, като че ли той е част от нас. Дано хората научат този урок на хуманност и идната година да се обичат повече.

 Грозденка Николова – педагог, Директор на ОУ "Душо Хаджидеков"

–Трудна!

Беше трудна, защото всичко, което се случи, беше много неочаквано. Знаете какво трябваше да направим, точно за един уикенд да превключим от присъствено към електронно обучение. Отговорността беше голяма, за да успеем да осигурим на децата качествено образование. Трябваше много труд да се положи. Специално ние постигнахме това, но определено не беше лесно, признавам си. През есента стана още по-трудно, защото трябваше да учим по три начина. Но се справихме и с това, когато има желание, се успява и в най-тежкото.

–Надявам се, че каквото и да се случи, ние ще се справим. Когато веднъж вече човекът е успял, следващия път е по-лесно.

–Пожелавам от сърце на всички здраве. Разбира се, да си върнем свободата, която вече е така жадувана. Свободата да общуваме без страх, без притеснение.

А на малчуганите желая да бъдат щастливи, така ще правят щастливи и нас–възрастните.

Бойка Бресковска – преподавател във Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“– Пловдив

–Дистанция.

Годината беше такава, че ни наложи да бъдем на разстояние, ние като хора. В образованието по същия начин – преподаване от дистанция. Добре знаем, че преподаването не е само подаване на информация, това е взаимодействие. А когато не се случва отблизо, имаме подозрения дали сме си свършили качествено работата. Иначе човешката дистанция причини други неща, но това се отнася за всички ни – вгледахме се малко повече в себе си . Това, смятам, е плюс - да останем насаме със себе си, за да се опознаем по-добре.

–Надявам се през новата година тази дистанция да изчезне. Много ми се иска нещата да се върнат към по-нормален начин на живот. Да не се притесняваме от това, че се срещаме с хора, че посягаме да ги прегърнем.

–На първо място им желая здраве, защото това е задължително условие за всичко останало. Нека няма тежки отражения върху психиката заради всичко, което преживяхме миналата година. Дано ситуацията се нормализира, за да няма хора без работа, хора, бедстващи заради липса на заплата например.

Мария Василева – ресурсен учител

–Предизвикателство.

Защото тази година ми се случиха изключително много непредвидени неща, с които се наложи да се сблъскаме за пръв път. От тази гледна точка мога да кажа, че всички колеги, родители и деца се справиха чудесно, въпреки това повече не искаме да живеем с рамките на онлайн обучението. Можем го – стана ясно, но повече имаме нужда и желаем да бъдем заедно.

–Надявам се през тази година да сме здрави и да успеем да излезем от трапа този вирус. Дано скоро се срещаме без опасения, за да бъдем спокойни и заедно с близки, приятели и деца. Но нека тези моменти бъдат осъзнати, нека ги ценим повече и им се радваме истински.

–Пожелавам на всички да са смели, но не безразсъдни! Да си помагаме повече, да сме обединени, добронамерени и да имаме повече поводи за усмивки и доверие.