Щангистът Любен Бозев – Силач е роден 1903 г. в Пловдив. Той е първият официален световен рекордьор в историята на българския спорт. През далечната 1927 г. той е студент по икономика във Париж, Франция. Същата година на 25 декември се включва в националното първенство на Франция и побеждава шампиона в 82.5 кг. Вибер, като прави 107 кг в бавното повдигане – световен рекорд. Не е достигнала до нас причината, поради която съдиите не признават това постижение. Два дни по-късно на 27 декември в „голямата зала“ на гимназия „Волтер“ в Париж, пловдивският студент заковава над главата си тежест от 109 кг. в бавното повдигане в категория 82.5 кг. Това е нов световен рекорд, първият постиган въобще от български спортист с 2 кг. над предишният (на същият състезател, но непризнат). Тогава България не е член на световната федерация и рекордът не е признат официално, но Бозев получава грамота за поставянето му.

След като привлича вниманието с изявите си по европейските подиуми и това предизвиква фурор в България, гимнаcтичесĸото дpyжеcтво „Юнак” веднага го приема за свой член и подава документи до международната федерация за членство на България и официално признаване на рекорда. Това става факт на 19 май 1928 г. България вече е член на федерацията и рекордът е признат официално.

Бозев е предвиден от БОК за участие на Олимпийските игри в Амстердам, Холандия през 1928 г., а постижението и авторитета, който има го правят фаворит в категорията и сериозен кандидат за златото в Амстердам. Но Любен не пристига на олимпиадата, въпреки, че е вписан сред участниците като представител на България.

От „Юнак“, спортното общество към което принадлежи, му съобщават да ги чака на гарата в Париж, но „юнаците“ не пристигат и той изпуска игрите. На таблото в Амстердам в деня на състезанието все пак е записано „Любен Бозев – България, световен шампион по бавно вдигане, а срещу името е отбелязано – отказал се.

Олимпийският шампион в неговата категорията до 82.5 кг. печели с 345 кг. в трибоя, които въобще не са били проблем за пловдивчанина. България и Пловдив със сигурност изпускат първия си златен медал от Олимпийски игри. Говори, че е „забравен“ от водача на българската делегация Иван Буреш. Едно от обясненията е станалото същата година земетресение в Чирпан и Пловдив и парите събрани за олимпиадата отиват за оцелелите, а домакините помолили да заминат само военни. Несериозно обяснение при единствена реална възможност за златен медал, да оставиш този, който може да го спечели в България? Заминал е „някой друг“ с делегацията, както става и до ден днешен.

След завършване на образованието си Бозев се завръща в Пловдив и започва работа в кантората на баща си – едър тютюнев търговец. В Пловдив продължава заниманията си в компанията на други силачи, (както се наричат щангистите тогава), между които Антон Делев, Антон Проданов и Джовани (гимнастик от Италия живеещ в Пловдив) .

През 1929 г. тази група прави първата разглобяема щанга в България. След национализацията през 1947 г. за големия щангист настъпват тежки времена. Вече всички врати за него са затворени, защото е бил син на тютюнев търговец.

За да се препитава започва да вади чакъл от р. Въча над Йоаким Груево, независимо, че е завършил икономика. Георги Атанасов, един от основоположниците на съвременните щанги в Пловдив, прави опит да привлече Бозев като треньор или да му бъде осигурена по-достойна работа, но навсякъде среща категоричен отказ: „Махни го, той е капиталист“. Не минава по-късно и опитът да има купа на негово име.

Умира през 1961 г. на 58 г.

След години пловдивската школа дава още десетки световни величия във вдигането на тежести като олимпийските, световни и европейски шампиони и рекордьори Асен Златев и Милен Добрев, световния шампион Иван Стоицов, олимпийският шампион за младежи Георги Шиков, многократните медалисти от големи първенства Захари Тодоров, Минчо Пашов, Женя Сарандалиев и др.

От „Енциклопедия на Пловдив“ , автор Божидар Тотев