Иван Странджев бе отличен посмъртно с „Почетена значка на град Пловдив“
Съпругата на поета и драматург Иван Странджев , който си отиде от този свят през 2025 г., получи отличието „Почетена значка на град Пловдив“ на днешното заседание на Общинския съвет. Припомняме, че предложението на 12 общински съветници от различни групи в Общинския съвет бе подкрепено единодушно през ноември 2025г.
„За Иван Пловдив не бе просто роден град, а съдба, която бе сложила знака си върху целия му личен и творчески живот. В едното от своите стихотворения той казва, че „живее върху сцена със зелените декори на тепетата“. През целия си живот имаше много възможности да напусне Пловдив, но остана и не само заради тази магическа и културна аура на града. Убедена съм, че през целия си живот и като творец, и като общественик той приемаше случващото се в Пловдив присърце. Благодаря за признание на всички подкрепили го. Вярвам, че Иван е виждал във ваше лице съмишленици за каузата Пловдив“, заяви в словото си Аделина Странджева.
Поетът и драматург Иван Странджев (1953-2025) е сред емблематичните гласове на съвременната българска литература, чиято съдба е дълбоко свързана с Пловдив. Роден тук, той остава верен на своя град през целия си житейски и творчески път, превръщайки Пловдив в постоянен герой на своите стихове и духовна опора на своето творчество.
Автор е на 14 стихосбирки и 7 пиеси, поставяни на сцените на Пловдив, Габрово, Кюстендил, Разград и други градове. Още с дебютната си книга „Думи за спасяване“ (1981), представена с предговор от Блага Димитрова, Иван Странджев заявява ярко своя поетичен почерк — изповеден, социално ангажиран и философски дълбок. През годините неговите книги се издават от най-авторитетните български издателства („Народна младеж“, „Христо Г. Данов“, „Христо Ботев“, „Български писател“, „Жанет 45″, „Хермес“, „Летера“, „Захари Стоянов“) и носят духа на модерната българска поезия.
Негови творби са превеждани на английски, руски, словенски, чешки, немски, унгарски и бурятски език, а през 2014 г. е включен в немскоезичната антология „Литературен Пловдив“, издадена в Магдебург, Германия. Многократно участва в литературния фестивал „Пловдив чете“, организиран от Община Пловдив и пловдивски издателства, а неговото име е неизменно свързвано с културния живот на града.
Драматургичното му творчество също получава признание – пиесата „Навярно нежност“ е поставяна на сцената на Драматичен театър – Пловдив и отличена с трета награда на конкурс за съвременна българска драматургия. Други негови пиеси („Годеж“, „Много секси“, „Мили мои“) са номинирани за престижни национални конкурси и фестивали, сред които Националният конкурс за съвременна българска драматургия „Иван Радоев“ и Международният фестивал „Друмеви театрални празници“ в Шумен.
През 2005 г. книгата „Три пиеси“ получава награда на Съюза на българските писатели. Признанието за творчеството му намира израз и в наградите: националната награда за поезия „Георги Братанов“ (2013), Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен, и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.
