Политикът трябва да се обяснява за действията си и с говоренето си трябва да убеждава хората, защото магията на успешната политика е да се направи така че хората да бъдат убедени и вдъхновени към постигане на целите си. Политикът не постига сам целите, тях ги постигат хората, които следват политическата линия или стратегия. А после целият успех е на хората, заяви бившит министър председател Иван Костов. Миналата вечер той се срещна с пловдивчани, а поводът бе представянето на неговата книга „Свидетелства за прехода”, което се състоя в Историческия музей. Модератор на срещата беше Владимир Славенски – председател на ДСБ – Пловдив, а представянето на съдържанието на книгата беше поверена на историка д-р Стоян Антонов.

„Тази книга представлява продължение на друга, издадена преди години и озаглавена „Политиката отвътре”. Тя не е споменник или многотомна автобиография, а носи характера на научно изследване. Самият автор е първичен извор за събитията, но въпреки това се съдържат и препратки към документи и изследвания,” – сподели д-р Антонов.

Той допълни още, че авторът не се скрива зад фактологията и анализите, а присъства в текста с лична оценка и споделени състояния. 

„Текстът е с ясен, точен, а в анализите и с прецизен изказ, поднесен достатъчно умело, за да бъде разбран от всеки четящ. В този смисъл книгата според мен е полезна за политици, икономисти, юристи, историци, социолози, антрополози и други професионалисти, но и за всеки гражданин, защото очертава едно политическо поле, което принадлежи и на гражданите”.

След краткия анализ на д-р Антонов дойде ред на самия Иван Костов да размени няколко думи с публиката от града под тепетата, който, както стана ясно още от първите му изречения, заема специално място в живота му.

„Искам да споделя с вас нещо много лично и то е, че за мен беше много трудно написването на тази книга. Заех се с нея, защото на представянето на предишната, което се състоя отново тук, вие пожелахте да продължа и със следващия период и аз ви го обещах. На няколко пъти ми се случи да спирам да пиша, например, когато трябваше да съберем всички хули и клевети, които се изсипаха в този момент върху мен и семейството ми. Щом колегите от екипа, който ми помагаше през цялото време, ми дадоха този материал, аз дълго време се чудех какво да правя с него и така блокирах. Вътре имаше много трудни за четене неща – какви ли не обвинения, приказки и фантазии на различни хора",  сподели Иван Костов.

Той коментира още, че в момента институциите стават все по-безсилни, все по-пасивни и имат все по-малко възможност да отговорят на очакванията на хората, макар да не са спрели да работят. Днес те просто си съществуват на едно незадоволително ниво и нищо повече.

„Например, виждаме главният ни прокурор с какво се хвали – прочел бил в доклада, че му давали много висока оценка за многото свършена работа. Кажете ми сега какъв хоризонт има този човек, за да разсъждава по този начин. Или пък настоящият министър-председател, който сам си постави отлична оценка. Ами него майка му не го ли е научила, че е незаконно сам да си пишеш шестици в дневника, който води българското общество, а не ти? Ето дотук сме се докарали. А аз винаги съм следвал големите си мечти за  нашата страна,” – добавя още държавникът.

Иван Костов коментира и трудните решения, които е трябвало да взема като премиер. По отношение на косовската криза, развила се в периода на управлението му, Костов сподели, че най-трудните решения са взети в условие на силна опозиция от страна на обществото, макар решенията да са от полза. И тази ситуация е един от примерите за това как понякога политикът трябва да направи нехаресвани от обществото стъпки в името на доброто бъдеще.

„Който и сегмент от реформите в онези години да разгледаме, ще забележим, че навсякъде има хора, които бутат промяната от планова пазарна икономика към конкурентна и посрещаха всички последствия. Макар че теми като косовската криза влизаха в пълна конфронтация с разбиранията на мнозинството български граждани. Не виждам как тогава можехме да убедим това голямо мнозинство, че това са правилните решения. Става въпрос за баланс, възможности и енергия,” – допълни още Костов.

А по въпроса за пускането на руските самолетите над България към Сърбия, той коментира, че е имало сериозна опозиция, включително и сред управляващите по това време. По отношение на идеята за приемането на албанци от Косово е имало разнопосочни мнения. Сред тях е имало силно разпалени привърженици на идеята да се следва политиката на бъдещите към онзи момент съюзници от НАТО, които били да се приемат. От друга страна, се е знаело, че това ще създаде много тежък проблем в страната, тъй като страната не е била икономически и финансово готова да приеме онези около 150 хиляди души.

„Трябва да знаете, че тогава изхранвахме с труд децата по българските домове за сираци, които през 1997 г. заварихме ги да ядат семки. Можете да си представя за какъв ужас говоря. В същото това време имаше гласове да бъдат приети и бежанците. Решението да се построи лагер в Радуша беше най-голямата услуга за косоварите и най-голяма гордост за българите през онзи период. Това беше място, което се издържаше от България и изцяло се обслужваше от български лекарски бригади от Военно-медицинска академия. Всички косоварски бременни жени, на които терминът се падаше в този период, минаха през Радуша. Там са изродени успешно и обслужени стотици деца. Косоварите помнят тази история, която в България малко се знае.” – коментира Иван Костов.

На въпроса защо след управлението му следващите поколения са разпиле оставения голям актив., Костов заяви, че една от причината е появата на националистическите партии и  организации, свързани с Русия,  които са направили саботаж на нашата политика и са довели до днешната политическа картина.

Той отказа да анализира политическата ситуация, за да не излезе, че се намесва. "У политиците винаги има неотстъпчивост и инат, но не мисля, че в случая става дума само за инат. Но не искам да задълбавам, защото ще кажа какво мисля, а не искам да участвам в тази много сложна ситуация с мои коментари и да създавам още по-голяма суматоха", обобщи той.