от Паулина Гегова

Българите притежават едно много хубаво качество и то е, че не се ограничават само в една сфера на развитие, а излизат извън наложения им диапазон и го разширяват, съчетавайки основна професия със страст. Примерите са много, но днес ще ви запознаем с Валерия Минева – Лира, чийто път я отвежда от младежка школа по актьорско майсторство в Пазарджик, до сцената на куклено-драматичен театър "Хенд" в Пловдив.

Още от малка Лира е искала да стане актриса, затова в 9-ти клас влиза в трупата на пазарджишкия младежки театър „Приятели”. Логично, след края на средното си образование, кандидатства в НАТФИЗ две поредни години, но влиза в Пловдивския университет в класа на кукления майстор Лео Капон.

"Майка ми казва, че явно моят път не минава през София. Все повече си мисля, че именно Пловдив е бил закодиран в съдбата ми, споделя Валерия. 

В началото не е могла да намери своето място в града, но през последните три години започва да чувства Пловдив като втори дом. Той съчетава в себе си спокойствието, от което има нужда, а хората ценят културата си.

 След като завършва университета, участва в две постановки на хасковския театър – едната с режисьор Лео Капон, втората под ръководството на великия български артист Мариус Куркински. През септември 2016 година става част от частната трупа "Хенд", която набляга най-вече на куклените спектакли.

"Дотогава бях боравила бегло с кукли. Кукленият театър е много по-различен от драматичния. Има повече възможности за заразяване на публиката. В него трябва да загърбиш егото си на актьор, защото вниманието трябва да е насочено към куклата, а не към теб. Тя те учи на конкретност, не търпи много движения", обяснява момичето, което се откроява с креативност и свободомислие.

Театър "Хенд" й дава много свобода и в същото време я сблъсква с повече отговорности. Съставът е по-скоро като семейство, в което всеки помага на другия и изпълнява всички длъжности едновременно.  

Трудно е да си частна трупа, защото нямаш финансиране от държавата. Издържаме се сами от продажбата на билети. Изминалата година беше добра за нас – работеше се, играеше се. Сега имаме одобрен проект от Министерството на културата, който се надяваме да изкараме в началото на новия сезон. Все още върви и кампанията по случай 7 години от основаването на театъра, в периода на която всички билети са с промоционална цена от 7 лева, обяснява Лира.

Всъщност, ако не е бил приемът й в театър "Хенд", Валерия изобщо нямаше да се задържи в България. Имала е идея да замине за чужбина при майка си в Италия, или някъде другаде, но тази възможност я е накарала да остане. Влиянието на майка й също е казало своята тежка дума. Тя подкрепя дъщеря си да лети нависоко, като едновременно с това я сваля на земята дотолкова, че емоциите й да се уравновесят и мечтите да не останат хвърчащи, а да се превърнат в реални цели. 

Покрай театъра и въображението, което е развила посредством него, започва да пише разкази, приказки и роман в начален стадий. Той разказва за случайната среща на двама души, която тотално преобръща живота им. За отношенията между хората, които според Валерия са забравили как да общуват.

Лира не е издаден автор. Приема писането за хоби, което не натоварва с отговорността да се превърне в професия. Въпреки това пловдивчани са имали възможност да чуят нейни творби във Вечер на приказките, участията й в бар „СъндъкЪ”, както и лекцията й във форума на TEDxPlovdiv на тема Театъра – репетиция за реалността. За нея Лира признава, че е едно от най-големите й предизвикателства.

"Чрез писането изразявам собствените си идеи, които често не са извадени от личните ми преживявания, а са една хрумка, развита благодарение на въображението ми. Надявам се да успея да включа тази страст в предначертания ми път, но не насилвам нещата", казва тя.

Какъв ще бъде пътят й от тук нататък още не е ясно. Може да е гладък и лесен, може да е трънлив и изпълнен с препъни камъни. Но когато човек желае нещо достатъчно силно, ще го постигне. Все още се надяваме, че в Европейската столица на културата има място и шанс за развитие не само за утвърдени творци, но и за току-що ориентиращи се такива.