България посреща папа Франциск. Той ще бъде вторият глава на Римокатолическата църква, стъпил на родна земя. Първият, посетил страната ни, беше папа Йоан Павел II през май 2002 г. в Пловдив. Това бе неговото 96-о посещение извън Италия и първото по рода си в България. Апостолическото поклонничество на главата на Римокатолическата църква тогава бе под мотото: "Ще вървя в Твоята светлина!". По повод посещението на папа Франциск връщаме лентата назад, за да си припомним за един друг папа, известен още като българския.
Наричат папа Йоан XXIII папата реформатор.
От 1925 г. до 1934 г. монсеньор Анжело Ронкали е представител на Ватикана в България. Царица Йоанна му предрича ,че ще стане папа. Папа Йоан XXIII ще остане завинаги като един от най-значимите папи. Малко хора знаят, че вдъхновен от престоя си в България, той направил първата огромна крачка за сближаването на Римокатолическата църква и Православието, пишат от vesti.bg.
За да стане възможно това, предизвикал нещо, което се случва изключително рядко - обикновено поне на 100 години - през 1961 година свикал Втори ватикански вселенски събор, на който имало представител и на Българската православна църква. Тогава папа Йоан XXIII сам казал: "Да отворим прозорците, да влезе ведър полъх в църквата".
Като плод на този събор, по време на среща между следващия глава на Римокатолическата църква папа Павел VI и Цариградския патриарх двамата се прегърнали и вдигнали взаимно анатемите, които 1000 години преди това двете църкви хвърлят една на друга.
Той е папата, който разяснил на световните лидери неоценима стойност на мира и колко страхотен е пътят на диалога. Той събира далечни хора заедно.
Към историята на папа Йоан XXIII
Епископ Анджело Джузепе Ронкали, бъдещият папа Йоан XXIII, е апостолически пратеник в България от 1925 до 1934 година с мисия за преодоляване на разделението между местните католици от двата обреда. През 1934 г. е издигнат за Месемврийски архиепископ и апостолически легат в Турция и Гърция със седалище в Истанбул.
Още с пристигането си в България монсеньор Ронкали развива благотворителност в полза на бежанците от Егейска Македония и Тракия. Първата трапезария с негова помощ е открита в Несебър.
След земетресението през 1928 г. той е в Пловдив, близо до миряните и посещава засегнатите енории. Посещава и селища, населени с православни християни. Ватикана изпраща финансова помощ на стойност 1 млн. лв. за пострадалите от земетресението.
Архиепископ Ронкали изгражда близки връзки с цар Борис III, с български политици, общественици и интелектуалци. Оказва подкрепа за брака между цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил – Джована Савойска (царица Йоанна).
След напускане на България Ронкали не крие чувствата на искрено приятелство и уважение, които храни към българите.
В историческата си проповед на Рождество Христово през 1934 г. той се обръща към множеството, дошло да го поздрави, с думите: "Ако някой от България мине близо до моя дом, било през нощта или по време на трудности в живота си, винаги ще намери на моя прозорец една запалена свещ. Нека почука, нека почука! Никой няма да го запита дали е католик или православен; достатъчно е, че е брат от България. Нека влезе и там ще го посрещнат две широко разтворени братски ръце и едно топло приятелско сърце".
Архиепископ Ронкали оказва подкрепа на българската делегация за преговорите на Парижката мирна конференция. През есента на 1946 г. Кимон Георгиев, Васил Коларов и отец Озон Дампера го посещават в Апостолическата нунциатура в Париж. Същевременно той използва връзки си и своето влияние да неутрализира антибългарската пропаганда и апетитите на Гърция.
През септември 1959 г. Държавна сигурност с поставен агент успява да осъществи контакт с Ронкали – вече папа Йоан ХХIII. Папата се е интересувал от положението на свещеници в България.
През 1962 г. папа Йоан ХХIII благославя брака на Симеон II.
През същата година намират рак на стомаха му. Един месец по-късно той предлага на Джон Кенеди и Никита Хрушчов да бъде техен посредник в разрешаване на Карибската криза. След това двамата политици му благодарят лично, а списание „Тайм“ го обявява за "Човек на годината". Папа Йоан умира на 3 юни 1963 г. след четири години и половина папство. На 6 юни е погребан в подземието на църквата "Свети Петър" във Ватикана.
През лятото на 1968 г. в София пристига Антонио Кайроли, отговорник по процеса за беатификацията на папа Йоан ХХIII с цел проучване на документацията и фактологията по въпроса за живота на архиепископ Ронкали. Специално създадената комисия събира в сборник спомени за живота и дейността на архиепископа в България.
Провъзгласен за светец
На 27 април 2014 г., първата неделя след Възкресение Христово папа Йоан XXIII е канонизиран за светец, заедно с папа Йоан Павел II, от папа Франциск. Над милион поклонници и туристи от цял свят се събират на площад "Свети Петър" във Ватикана. Това е уникално в над двехилядолетната история на Римокатолическата църква събитие, не само защото в лоното на светците едновременно влизат двама понтифекси, но защото това става с участието на двама живи предстоятели на Църквата - папа Франциск и почетният папа Бенедикт Шестнадесети.
Частица от мощите на папа Йоан XXIII се намират в католическия храм "Свети Йосиф" в София. Те са дарение от папа Йоан Павел II при посещението му в България (2002). През март 2016 г. в основите на олтара на храм "Успение Богородично" в София са вградени мощи на свети папа Йоан XXIII, на свети папа Йоан Павел II и на 12 други християнски светци.
