от Мария Луцова

Ирмена Чичикова е родена в Пловдив през 1984 г. Завършва образованието си във Френската гимназия в родния си град, а после НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев. Година след дипломирането си талантът й впечатлява специалистите и младата актриса е отличена с Аскеер за ролята на Мариане в „Изкуството да смиташ боклука под килима“. Следват поредица от силни роли в театъра и киното у нас. 

Кулминацията е образът на Мона в  „Не ме докосвай” - филмът, който взе голямата награда на фестивала Берлинале „Златна мечка”. Лентата е копродукция с българско участие на румънския режисьор Адина Пинтилие. Копродуцент е българката Мартичка Божилова и „Агитпроп“, музиката е на Иво Паунов, а Ирмена и Георги Налджиев изпълняват роли във филма. 

Plovdiv Time разговаря с Ирмена Чичикова за триумфа на Берлинале. 

- Ирмена, честита награда! Какво бе усещането да излезете на подиума на престижен форум като Берлинале? 

- Беше изключително вълнуващо. Мога да кажа, че почти никой от нас не го очакваше, макар че аз имах едно много силно предусещане, че ще се случат големи неща с „Не ме докосвай“. Малко по-рано на церемонията получихме наградата за „Дебют“, която също е изключително авторитетна, и се бяхме успокоили. Просто доглеждахме церемонията.

В момента, в който казаха името на нашия филм, настана невъобразима еуфория. Никой не можеше да повярва в първите няколко секунди. Самата Адина беше в абсолютен шок. Всички викахме, прегръщахме се, целувахме се. Беше от онези моменти, които сме гледали на телевизионния екран или по филмите и не сме си представяли, че ще ни се случат. 

- Казвате, че сте извървяла своя дълъг път до Мона, че сте надграждала, за да стигнете до това участие в „Не ме докосвай“. 

- Така е, надграждах и вървях към Мона. Но не толкова Мона като образ, а по-скоро като участие в самия проект. „Не ме докосвай“ е изключително различен от това, което съм правила до момента. Това не е просто филм, а изследване на самата режисьорка. По невероятен начин тя успя да вкара и нас, актьорите, в това изследване на живота, на отношенията между хората, на страховете, на изучаването на сексуалността.

В този смисъл - моята роля, опитът придобит в този филм, беше надграждане над това, което съм правила до момента. Беше предизвикателство, защото не следвах написан сценарий с ясна сюжетна линия. Беше по-скоро лаборатория и като предварителна работа, и като снимане. В този смисъл – нещата, които правих, начинът , по който работих, за да изиграя Мона, е една стъпка напред. 

- Мона – коя е тя? 

- Трудно ми е да разкажа за Мона. Повярвайте ми, изключително трудно е да се говори за филма без да са го гледали хората. Вероятно това се дължи на факта, че „Не ме докасвай“ няма класическа структура на филм с начало и край, няма образи с драматургично ясна линия на развитие. Любопитното е, че имаше първоначален сценарий, а в крайна сметка се получи нещо друго, тъй като Адина работи на принципа на документалистиката.

Самият филм е хибрид между документ и фикция. Ние имахме отправна точка за героите от една страна, но от друга страна бяхме и самите ние. Това, което мога да кажа, е, че моята героиня е една фикция на главния герой. Тя е предмет на обожание. Били са двойка, имали са изключителна връзка, и тя го е напуснала. Той е фиксиран в Мона и в желанието си да си я върне по някакъв начин. Преследва я, опитва се да разбере, да я проучи, да я проумее, за да може отново да я има. 

- Как се работи в лабораторията на Адина? 

- Не бях се сблъсквала с такъв подход на работа. Първоначално започнахме да водим разговори с нея по скайп с идеята да се опознаем. Адина е психолог, психоаналитик. Има невероятната способност да те накара да се отпуснеш, да споделяш с нея. Мотивира и безболезнено въвлича в споделянето, в отприщването. В последствие всеки от нас имаше за задача да се снима във видео дневници. Някои бяха със зададена тема, а други – абсолютно свободни. По този начин Адина събираше истории, теми. Тези видеа бяха своеобразни документи. 

- Как дойде поканата за участие в проекта? 

- Дойде чрез кастинг, който направих в България. Организиран бе от копродуцентите ни Агитпроп преди около три години. Идеята беше да се заснема в две кратки видеа, в които трябваше да си представя дадени неща и да се снимам. Беше почти на шега този кастинг – ненатоварващ, лек. Дори нямах представа за детайли от проекта. Просто реших да се включа заради провокацията. Много бързо след това ми се обадиха, за да ми кажат, че биха искали да ми изпратят повече информация, да поискат моето мнение дали ми е интересно и в крайна сметка бих ли участвала. Нещата в последствие се случиха много бързо. 

- Не се ли притеснявахте от риска, защото критиката отбеляза, че „Не ме докосвай“ може да е кино, но не е лесно кино? 

- Така е, но в същото време още в началото бях впечатлена от описанието, което ми изпратиха. Беше достатъчна причина да се съглася и след първия скайп разговор с Адина вече бях под нейна власт. Тя беше основата и до последно остана основата и за мен, и за всички останали. Знаеше какво иска да направи и как да го постигне. 

- Оттук накъде? Ще има високи очаквания от вас. 

- Ролята на Мона е изключително важна за мен. Не е главна, както написаха на някои места. Във филма сме екип и е трудно да се каже кой от образите е най-главен. В случая всеки един от персонажите има своя принос към историята. За мен това събитие е важно, за да ми даде по-широка платформа за изява, още повече провокации. 

- Ще ви видим ли на пловдивската премиера? 

- Разбира се. Искрено се надявам да се случи скоро, защото на този етап е предвидена само една прожекция по време на София Филм Фест в София. „Не ме докосвай“ тепърва тръгва по фестивали, където ще бъде част от конкурсните програми. Ще мине известно време преди да се срещнем с пловдивската публика. Когато това се случи, задължително ще бъда там. Пловдив е моят град и при всяка възможност се прибирам у дома. 

- А театърът – в миналото ли остава той? 

- В момента съм се фокусирала в киното. Пътувам много и ми е трудно да играя и представления. Така че в момента театърът е в пауза, но само засега. Не съм се отказала от него. Очаквам някой интересен проект, който да ме провокира. 

- Ще се включите ли в инициативите за Европейска столица на културата-Пловдив 2019? 

- С удоволствие бих се включила. Бях един от привържениците, от подкрепящите проекта за Кино Космос, който за съжаление не се случи така, както трябваше да се случи. Така че в момента не съм свързана с Европейска столица на културата - Пловдив 2019.