„Когато ние се възгордеем, Бог ни наказва“, това споделя режисьорът на представлението „Нарцис и Ехо“ Ованес Торосян, чиято премиера ще може да се види на сцената на Драматичен театър – Пловдив на 1 ноември от 19 ч. Спектакълът обединява таланта и усилията на първите стипендианти на проекта „С усилие към звездите“, иницииран от оперната прима Ина Кънчева. Те се изявяват в пет области на изкуството - литература, музика, танц, театър и визуални изкуства. Идеята на заключителния спектакъл е младите артисти да представят себе си и своя прочит върху една обща тема, под менторството на художника Недко Солаков, писателя Георги Господинов, сопраното Красимира Стоянова, хореографа Галина Борисова и режисьора Явор Гърдев.  Сюжетът на „Нарцис и Ехо“ е вдъхновен от древната легенда, но прочитът му е съвременен и по думите на Явор Гърдев „древният мит за невъзможната среща между загледания в собствения си образ Нарцис и заслушаната в собствения си глас Ехо проявява симптомите на една от най-тежките социални болести на съвременността – отчуждението“.

Младите артисти Антъни Пенев, Надя Керанова, Емона Илиева, Катерина Стоянова, Констанца Гецова, Стефани Кръстева и Себастиян Цолов изправят публиката пред въпроси като: какво се случва, когато поставим себе си в центъра на собствения си свят? Как прекаленото съзерцаване в това кои сме ние и как изглеждаме ще рефлектира върху нашия вътрешен свят?

„Ние се озоваваме в позицията на камъка Омфалос, мислейки си, че сме пъпната връв на света и че от нас започва всичко“, споделя режисьорът на спектакъла Ованес Торосян, който участва с роля в представлението.

 „Попаднем ли в изкусителния резонанс на собствените си вибрации, пътят към другия неумолимо се затваря и оставаме в плен на отражението си. Съзерцаваме това отражение по екраните на мобилните си устройства, опиваме се от неустоимостта му в очите на предполагаемите други, докато реалните други постепенно изчезват, стопяват се в маранята на все по-избледняващата реалност. Колкото и да ги викаме после, чуваме само отгласа на собствения си глас. Загледани и заслушани в себе си, отваряме портите на бездънната и безутешна самота“, размишлява режисьорът Явор Гърдев, ментор на стипендиантите в област „Театър“.

„Нарцис и Ехо“ освен всичко друго е разказ за края на комуникацията. Край, който парадоксално идва в истерическия връх на комуникациите, където се намираме. Това е мит за невъзможността да си говорим повече един с друг. Ехо е другото име на медията, която удвоява и умножава собствения ни глас, докато той стигне истерически и исторически фалцет и се обезсмисли. Истерията е подменила историята. Въпросът е кой първи ще вдигне очи от екрана си и какво ще види срещу себе си – други очи или други екрани с удавени в тях лица“, споделя Георги Господинов, ментор на стипендиантите в област „Литература“.

„Една пиеса, която поставя живота на своя актьор на сцена. Как един мъж се спасява от главната роля, която играе в собствените си илюзии? Една история за лъжите, в които убеждаваме себе си, за да имаме сила да се погледнем в огледалото. За Нарцис като инстинкт за оцеляване. За Ехо като лесния избор да се огледаме в някой друг, вместо да последваме собствения си глас. За истината като зареден пистолет, готов да прониже плътта на повърхностното ни щастие. За да се превърнем в цветя“, разказва драматургът и стипендиант в област „Литература“ – Йоанна Елми.

Продуцент на спектакъла е Ина Кънчева, драматургията е дело на Йоанна Елми и Катерина Стоянова, а сценографията – на талантливия художник Руди Нинов. Зад въздействащата музика застава Себастиян Цолов. Костюмите са дело на Констанца Гецова. 

Проектът е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Билети за „Нарцис и Ехо“ в Драматичен театър – Пловдив можете да закупите на касата на театъра и онлайн тук.

Ето какво сподели с читателите ни инициаторът на „С усилия към звездите” Ина Кънчева:

- Ина, разкажете повече за спектакъла „Нарцис и Ехо“, който ще представи стипендиантите на инициативата ви?

- Това е един експериментален спектакъл, поставящ въпросите за самотата, суетата и отчуждението. Теми, които са много болезнени и провокират размисъл. Експериментален, защото ще постави артисти от различни жанрове и естетика в обща платформа и почти всеки от тях ще включи и авторско съдържание.

- Разкажете малко повече за процеса на работа при създаването му.

- По мита за Нарцис и Ехо из Метаморфози на Овидий се създаде съвременна пиеса , като драматурзи са едната ни стипендиантка Йоанна Елми и Катерина Стоянова, която беше финалист. Целият процес беше съобразен с всички ментори и целия ни екип. Поканихме с голяма радост Ованес Торосян да режисира и да намери подходящата естетика. Сценографията е дело на Руди Нинов, който експериментира с интересни триизмерни форми, които създават усещането за отсъствие на време и пространство.

- Как успяхте да привлечете толкова авторитетни ментори?

-Това беше дълъг процес на общуване между мен и тях и изказ на създалото се между нас доверие и симпатии в годините на артистично развитие.

- Колко млади хора кандидатстваха и кои изкуства ги вълнуват най-много?

- Миналата година имахме 300 кандидатури, тази година 150, но по-добре подготвени и целенасочени. Интересът към всички изкуства е равнопоставен. Тази година имаме доста кандидатури в област литература и визулани изкуства.

- Инициативата „С усилия към звездите“ е силно свързана с Пловдив. Защо избрахте града, за да представите финалния проект?

- Аз лично имам сантимент към Пловдив, половината от моето семейство е от там. Второ, тази стипендия и проекти са учредени заедно с КЦМ и това е едно дългосрочно партньорство, което гледа в общ хоризонт и не на последно място, проектът получи подкрепа на  „Пловдив 2019”. Пловдивската община подкрепя стипендията и има особен фокус върху театъра. Така че се събраха много съмишленици, които искаха да дадат една чудесна и нестандартна възможност.

- Слагате точка на тазгодишното издание, с което правите най-трудното – помагате на млади хора в пътя им към сцената. Оттук-насетне накъде?

- Сега им предстоят усилията да имат сили да вървят по пътя. Тази година натрупаха опит, впечатления, може би са по-наясно със себе си, а може би не, но при всички случи са направили голяма крачка. Успехът е относително и субективно понятие. Единственото важно е честно да се посветиш на това, което обичаш.

- Ще разгърнете ли идеята?

- Да, ние вече я разгърнахме, поставяйки началото на един малък фестивал в София, наречен „Културама” и там представихме всеки един от първите стипендианти. Идеята е този фестивал да прерасне и да се фокусира върху образователен и изпълнителски елемент под формата на срещи с начинаещи, ментори, гости, идоли. Една калейдоскопична рамка, която пречупва много гледни точки, не задължително с една посока и един вкус, но винаги с някакъв общ контекст. 

- Какво ви костваше да реализирате „С усилия към звездите“? Все пак вие сте артист с множество изяви, не живеете в България…

- Костваше ми изключителни усилия, по същия начин и на екипа. Без подкрепата и ентусиазма на много хора нямаше да се справя. В проекта има много заряд и младежка енергия, която е добре да се фокусира. Важното е да се отглежда публика, която да има постоянно влечение и необходимост от общуване, а не само от развлечение.

Аз имам много интереси и много контакти, това че не живея постоянно в България не е пречка. Фондацията ме учи на много неща, които не бях осъзнала, макар че съм на международна сцена вече 20 години.

- Успяхте ли да популяризирате инициативата и зад граница?

- Да, непрекъснато правя това. Имаме и изключителен ментор в областта на танца за втората година от Германия.

- Намерихте ли съмишленици?

- За този проект КЦМ са мои съмишленици, не просто спонсор, а помагат с отношение и вяра в тези идеали, с желание за развитие. Приоритет и за тях, и за Дженерали Застраховане е образованието и културата. Продължаваме заедно да търсим още такива, за да постигнем ярък фестивал и още повече възможности за стипендиантите.

- Вие лично мислите ли да помагате на някои от финалистите в проекта?

- Аз помагам лично на всеки един от от стипендиантите и на доста от финалистите, особено в област музика.

- Кога пловдивската публика ще ви види на сцена като артист?

- С удоволствие, когато ме поканят и съм свободна.