Илиян Савков е роден в Кричим. Завършва Английската гимназия в Пловдив. Работи живопис, карикатура, рисунки, колажи. Дълги години е карикатурист на в. "Стандарт". Носител е на много награди от конкурси за карикатура от Дома на хумора и сатирата в Габрово, от форуми в Сърбия, Япония, Хърватия, Русия, Турция, Италия. Негови самостоятелни изложби живопис са показвани в Българския културен институт- Варшава, Класици на изобразителното изкуство, Пловдив, Артеа център, Варна, Галерия Фойлз- Лондон, Българско посолство - Лондон, но всъщност  мнозина го познават като карикатурист. Заедно с колегите си  Алла и Чавдар Георгиеви, Анатолий Станкулов, Ивайло Нинов, Иван Кутузов, Илиан Савков, Маргарита Янчева, Христо Комарницки и Чавдар Николов е член на  „Дружество на невъзпитаните карикатуристи“.  Техните сатиричните прозрения са сред  най- невъзпитаните и безжалостни  карикатури,  насочени към властта във всичките й измерения. 

Савков  се завърна в Пловдив преди две години и се установи под тепетата. През това време художникът представи творбите си в галерия Aeterna, а тази година – на 10 септември от 18.30 часа, отново в арт салона в Безистена на Главната е подбрал най-доброто от творбите си, рисувани през последните две години. Мотото на изложбата е  „Отвъд хоризонта”. За изложбата, изолацията, свободата да рисуваш си говорим с Илиян Савков дни преди откриването на експозицията. 

- Илияне, две години по-късно отново показваш изкуството си в галерия Aeterna. Какво ще видят почитателите ти  „Отвъд хоризонта”? 

- Ще видят работи от последните две години. Рисунки и една серия абстрактни масла на платно. Рисунките са на всякакви хартии и на фазер с черно и с цвят, от миниатюри до по-големи формати. Работи с много вода - гваш, или сухи пастели и въглен. Портрети, автопортрети, обекти-предмети, натюрморти, интериори, практика по рисуване в най-общия смисъл. Има и абстрактни картини, които носят съвсем различен  аспект и ми дават пълна свобода върху платното, заливане с много боя, единствено ултрамарин. Обичам пълната безметежност в структурата на тия картинки. 

- Пълна безметежност? 

- Когато работя абстрактно, съм Джанго без окови. Абстракцията е искейп /бягство/ в игра, в която създаваш всички норми и правила сам. Балансите и фините настройки са точно това, което ти усетиш и намериш. Абстракцията е волната програма на изображението. Като се отнеса в моите многопластови заливки с ултрамарин масло, понякога тайно се сещам за Джаксън Полък и Ив Клайн, велики артисти с нова сетивност, светоусещане и формообразуване. 

- А кои са героите в твоите портрети?

- Аз ги усещам като мимолетни, бързи скици, ескизи на познати и непознати хора, спонтанно озовали се пред мен във водовъртежа на ежедневието. Винаги нося на рамо торбичката с принадлежностите и вадя пособията на коляно веднага щом хвана нещо на фокус. Случвало се е къде ли не - по кафенета, кръчми, паркове, зали, автогари, летища... Преди години рисувах по натура Пако де Лусия в зала 1 на НДК, драскотил съм и по гейтовете на летище Вашингтон-Дълес в Щатите. 

- Провокира ли те тази изолация да създадеш картини и ще ги покажеш ли в изложбата? 

- Не бих казал, че изолацията ме провокира. Просто се оправях според обстоятелствата. Художникът е сам в ателието, със своята работа. Така че нямаше кой знае каква санкция в рутинния модел.

Всъщност повече работех вкъщи, на малки формати, за известен период даже не стъпвах в студиото. От изолацията останаха доста селфита-миниатюри, изучавах се в огледалото упорито и рисувах на няколко сантиметрови хартиени обложки на кафета, парфюми и какво ли не. Висококачествна хартия със сигурност. Направих и няколко натюрморта на доста голям формат, които работих много продължително. Та изолацията си изниза в режим на пълно работно време. 

- Преди време остави София и се завърна под тепетата. Съжаляваш ли за това решение или не? Какво привнесе тази промяна в живота ти? 

-  Това е третият ми пловдивски период - предизвикателство и шанс. След като 12 години бях вестникар-карикатурист, сега работя художник с всички екстри. Имам всичкото време, ателие, материали и се изхранвам с това, което винаги съм искал да правя. Това ме мотивира и оставя всякакви други доводи, аргументи и съображения назад. Сега имам това, което съм искал дълги години. Гледам напред и работя редовно и усилено. 

- Ще видим ли различен Илиян Савков в новата изложба? 

- В много особен работен период съм през последните година, две. Точно това е времето, когато направих работите, наредени на изложбата. След 40 години в бранша усетих промяна в мисленето към това, което правя. Мисля си, че започвам мов период. Хората сменят периодите на година, две, аз след 40 години. В тоя ред на мисли на изложбата ще видим финалните акорди на една епоха - все пак такъв период от време в рамките на един живот са си епоха, и оформянето на нова пластична посока. Та на изложбата са познатият и новият художник. Всеки, който иска да разбере за какво говоря, може да дойде и да види работите на прехода.