Висок, слаб, леко прегърбен ,с прошарена брада и тъжни очи. Обикновено привел глава, сякаш се страхува да не притесни с погледа си някой. Често може да бъде забелязан сред художниците или на изложби. Разхожда се плахо,спира пред отделни картини, наблюдава ги дълго и замислено. След това заставав най- далечния ъгъл при някой свой познат и обикновено ще намери да каже добра дума за изложбата. Винаги търси положителното, стреми се да го види там , където художникът е успял. Години наред той е възприеман от всички като любител, човек, който харесва изобразителното изкуство, но едва ли има професионални  познания, камо ли пък да рисува. Облечен скромно, дори бедно, но винаги изрядно и с вкус. При един по- продължителен и прецизен поглед , добрият наблюдател веднага би забелязал пестеливите, плавнииточни движения, аристократичният маниер, естественото и неподправено държание, чувствителният и проницателен поглед, скрит зад елегантните ,фини рамки на очилата, пише TrafficNews.

Така един от най-известните български колекционери Димитър Инджов описва художника Георги Кононец, който си отиде на 84 години преди броени дни. 

Георги Кононец се нарежда сред най-добрите художници наивисти в България. Той е роден на 2 май 1936 година в град Перник в семейство на белогвардеец, емигрирал в България. През по-голямата част от живота си живее в Пловдив, затова името му е сред тези напловдивските художници. 

Той е самоук художник, притежава самороден талант. Негови приятели го описват като изключително скромен, с ненатрапчиво, но запомнящо се поведение. Един човек, който през живота си е работил като хамалин, певец , дизайнер и винаги е обичал изкуството. "Рисуваше, но рядко,само за себе си, за удоволствие. Не членуваше в никоя група или формация на художници, не правеше  самостоятелни изложби. Кононец беше толкова скромен, че никой и не разбра за годишнината му. За юбилейната му изложба преди няколко години  се наложи да се разместват графиците, за да я направим", спомня си Инджов. 

Георги Кононец е талантлив самоук художник, надарен с богато художествено въображение, който е влюбен в изкуст вото. Простодушен и неподправен, той се стреми да рисува своя обикновен живот с прости изразни средства. Всяко негово произведение е късче от видимия , реален свят на на настоящето, което го вълнува, или романтичен спомен от миналото. 

Стремежът е да бъде правдив и честен, да недопуска неразбиране. Картините му са спонтанно нарисувани, в тях няма противоестественост и злонамереност. Някакси по детски пречупени през наивното съзнание, дори когато авторът изобразява сериозните проблеми на съвременното общество, въпреки гротеската и сарказма, те не внушават печално настроение и угнетеност. 

Творбите на Кононец са изпълнени с топлина , обаяние,  и светлина, родени от дълбокото и импулсивно вътрешно чувство на автора. 

Изнъредно чувствителен и деликатен, същевременно наблюдателен и проницателен към заобикалящия го свят, Кононец се вълнува от широк спектър от теми. Авторът прониква в най- потайните кътчета на града. Удивлява се и се радва на децата на детската железница, мечтае заедно с двамата влюбени в градския парк, с добродушна ирония наблюдава мераците на стареца, прехласнат по съседката. Мъчно му е за бедното дете, което проси.

Надсмива се над дамите, които по цял ден разхождат кучетата си, ходят на фризьор или на екстрасенс. Понякога мечтае за селската идилия, друг път не пропуска да иронизира безсмислените политически спорове в селската кръчма. Не липсват сюжети, изобразяващи общочовешките слабости. Вечните мъжки мераци. Липсата на култура и етичност в поведението. Грозното пиянство, проституцията и забогатяването на грубия и недодялан парвеню. Вдъхновяват го кукерските игри и роматичната мистичност на Стария град. Тъгува по старите файтони и павета. 

Картините му винаги са сюжетни. Задължително разказват някаква история, породена от личния му свят или плод на неговата фантазия.Предпочиташе ярките и топли цветове. 

Нетрадиционните, но балансирани композиции, детската фантазия и смелите хрумки, неподправената идилия,  са характерни за картините на Кнонец и и го поставят редом до значимите представители на българското наивно изкуство. 

Световната история показва, че времето е най- добрият съдник, то ни дава  най- точната точна преценка на непреходните стойности. Но въпреки скромността на художника, още преживе негови творби станаха собственост на частни колекции и галерии. Картина на Кононец е в Музея на наивното и маргиналното изкуство в Белград. 

За съжаление той влезе в пантеона на художниците заедно с Христо Явашев,  Андрей Даниел, Теофан Сокеров, Таню Митев, Ванко Урумов, Михаил Камберов.