На 15 февруари 1930 година в Бургас е роден Христо Стефанов – художник. Още от най-ранно детство животът на художника обаче е свързан с Пловдив. Израснал в артистичното семейство на голямата актриса Елена Йорданова и на актьора Стефан Христов, установило се в Пловдив през 1935 г., когато Христо е на 4 години.

Христо постъпва в италианското училище „Виторио Алфиери“ в Пловдив през 1938 г. Атмосферата и личностите на града са повлияли както на светогледа му, така и на много от темите в неговото творчество. Завършва живопис през 1961 г. в Художествената академия при професорите Ненко Балкански и Панайот Панайотов и същата година открива първата си самостоятелна изложба. Още в академията, а и преди това, той има късмета да се срещне с големи художници, чийто философия и професионализъм повлияват развитието на младия живописец – Владимир Димитров-Майстора, Илия Бешков, Дечко Узунов, Борис Митов, Николай Райнов, Васил Бараков и др.

В Пловдив той става един от знаменитата петорка емблематични за изкуството на 60-те и 70-те години български художници – Георги Божилов, Димитър Киров, Енчо Пиронков и Йоан Левиев. Автор на абстрактни и реалистични произведения, натюрморти, портрети, стенописи, мозайки, витражи, фреско, секо, театрална и филмова сценография, акварел, пастел, рисунка. Форматите му са от монументални до миниатюри. Негови монументални творби, фреско и витражи са влезли в обществени сгради с национално значение. Всепризнат майстор на портрета. Излязъл от Пловдив в края на 70-те години, Христо Стефанов всъщност никога не го е напускал духом и физически.

В прочутата му картина от 1969 г. „Закуска в Стария град“ са изобразени младите тогава Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и авторът Христо Стефанов. На картината са изобразени и Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Давид Перец, Васил Бараков.

Негови живописни творби са представяни в галерии и изложбени зали на: Берлин,Торино, Франкфурт, Париж, Белград, Москва, Санкт Петербург, Минск, Кишинев, Тбилиси, Атина, Варшава, Кан Сюрмер, Щетин, Познан, Истанбул, Прага, Букурещ, Будапеща, Хавана, Мексико-сити, Монтерей, Болоня, Бермудски острови, Ню Йорк, Базел, Каракас, Мадрид, Виена, Лисабон и др. Творби на Христо Стефанов се намират в държавни, обществени и частни колекции в България, Австрия, Швейцария, Германия, Италия, Русия, Полша, Франция, Англия, Белгия, Испания, Мексико, Куба, Бразилия и др. От 1985 г. е генерален директор на Държавно обединение „Изобразително изкуство“. Наградите му са: Орден „Стара планина“ първа степен (2002), Орден Кирил и Методий І степен, Почетното звание „Народен художник“ (1885), Награда „Пловдив“ за живопис (1967, 1969, 1972); Първа награда за сценография на национални театрални прегледи (1966, 1968, 1976); Голямата награда „Златна Роза“ за филмова сценография на кинофестивала във Варна (1972); Голяма награда за живопис на изложбата на Дружеството на южнобългарските художници (1976); Първа награда за портрет на Съюза на българските художници (1976); Голямата награда „Илия Петров“ за монументално изкуство на Съюза на българските художници (1981); Златен медал „Достойному“ за особен принос в световното изобразително изкуство (учреден от Екатерина Велика, възстановен през 1985); Почетен член на Руската академия на изкуствата (2002). Христо Стефанов е съпруг на актрисата Мария Стефанова, с която са заедно от 1964 г.

Той има две дъщери – от първия му брак е Морена Стефанова, която е историк, археолог и куратор, а от втория с Мария Стефанова – Елена Стефанова, която е художник като баща си. Създава множество живописни табла, сред които забележителните „Закуска в стария град“, „Реквием“, „Спомен“, „Портрет на Златю Бояджиев“, „Портрет на Любен Тенев“, „Портрет на Добрин Петков“, „Портрет на Дечко Узунов“, „Мария или сцената“, „Опит за полет“, „Вечеря в стария град“. Христо Стефанов почива през 2013 г. на 82 години.

Из "Енциклопедия на Пловдив" на Божидар Тотев