Кукувичата прежда е опасен плевел, „обрасла около нас, около живота и живото, готова да го умъртви. Тя се плете от политици, журналисти, от шмекери и от нашата провинциална наивност”. Думите на мъдреца Христо Карастоянов за роман, писан преди три десетилетия, са актуални с пълна сила и днес.

Около това се обединиха публика и участници в литературната среща с писателя. Тя се случи в рамките на фестивала „Пловдив чете”, където Карастоянов представи новия си обединен роман, издание на „Жанет 45”.

 „Тази книга е изключително актуална, писана от  началото на 80-те години до завчера. В сравнение с другите, които са част от трилогията „Перпетум мобиле”,  е различна, ако щете заради красивия диалог на автора и неговия редактор под линия.  Засягаща събитията от пролетта на 23-та  до 25-та година на двадесети век, когато се случва първият огромен терористичен акт в България, творбата на Христо Карастоянов носи своята съвременност”, каза литературният критик Младен Влашки и допълни, че „четенето на тази книга изсветлява много от нещата, които ни се случват днес, но не през историческата възстановка”.

Трилогията излиза в периода 1984-1990-а – първата част е „Перпетум мобиле”, втората – „Кукувича прежда”, а третата – „Сбъркана хроника”.

В новото издание по повод юбилея на писателя, той нанесъл някои корекции, но без да докосне сюжетната линия. Те обаче променили повествователността и я направили по-плътна, безпардонна и жива.

 „Христо Карастоянов пише прямо, директно и ясно, без да увърта и да съобразява остротата на думите си с някого. Той владее ритъма на разказа. Ритъма на ужаса, който нагнетява книгата и застига неговия герой” , каза Младен Влашки.

В новия прочит на трилогията продължават да присъстват типичните фигури, атмосферата на българската провинциална действителност, правдиви исторически нотки, както и важният за автора анархизъм като тип отношение към света и събирателна на свободолюбието.

„Има създаден един много автентичен, белетристичен свят за България между 26 март 1923 г. и 16 април 1925 г. и така минава от голямото в лични истории, страшни, плашещи” , уточни Влашки.

Карастоянов пък допълни, че чувства книгата много повече пловдивска, отколкото ямболска.

„Когато с Божана Апостолова решихме да отбележим седемдесетгодишнината ми, като направим ново издание, аз много се зарадвах. Прочетох я отначало и се хванах за главата, готов да  ѝ кажа,че се отказвам. Тя беше пълна с измишльотини, така съм си мислел, че каквото хвърчи се яде! И тогава на хоризонта се появи Красимир Лозанов”, призна Карастоянов.

Редакторът на книгата Красимир Лозанов  завърши събитието със своя коментар за интертекстуалността, създадена от забавния и съвсем неподправен диалог между него и Христо Карастоянов под линия, който първоначално не е бил предвиден за издаване.

„Ще станем за смях, Христо, мен не ме знаят, ама теб те познават хората”, реагирал Лозанов на идеята да бъдат публикувани. Така се родила идеята да разграничат двата вида бележки под линия, като отделят разговорите си под наслов „Бележки на редактора”.

:„Ако ни набият накрая, ще кажа, че ти си го измислил това, а този редактор си стои като герой на постмодерното писане, пък аз въобще не съм участвал тука”, заключи през смях Красимир Лозанов.

Фотографии: Фестивал "Пловдив чете"