Тя е кадифеният глас на българската джаз музика. Успява да зарази с очарователната си усмивка всеки зрител и да омая с гласа си всеки слушател. Присъствието й на сцената е харизматично и магнетично, а блясъкът в очитей запленява. И всичко това съчетано с хубава музика оформя един своеобразен пъстър и магичен пъзел на име Хилда Казасян, пъзел - сътворен с много любов.

Филмовата музика не е традиционна за репертоара й, но пречупени през нейната призма теми от филми като "Козият рог", "Адаптация", "Любимец 13", "Старинната монета", "Оркестър без име" и много други, звучат фантастично. В абсолютен синхрон с Хилда Казасян, която на 9 ноември ще гостува в Пловдив с концерт в Комплекс "С.И.Л.А", на който всички ще можем "Да послушаме кино", си говорим за музиката,киното, Пловдив и забързания живот наоколо и в нас.

- Хилда, как възникна идеята за концерта със заглавие "Да послушаме кино"? Има ли предисторията?

- Това е едно моя много отдавнашна мечта. Имам много особен афинитет към филмовата музика, защото смятам, че когато тя е направена хубаво и талантливо, е изключително въздействаща, многообразна. Красивата филмова музика е вдъхновяваща. Тази мечта си стоеше в главата ми от много години. За концерта, посветен на моя баща преди три години, заедно с Христо Йоцов открихме изключително много и фантастична филмова музика на Вили Казасян, която самите ние не бяхме чували. И така решихме това количество музика да го разделим на две сюити и - слушайки тази музика, това даде тласък на идеята, която имам от толкова много години. И тя започна да започва да се случва. Така, на 27 март, беше премиерата на този концерт в зала 1 на НДК. Музиката се прие по един възторжен начин, защото това е доста рисково. Рисковано е да се работи с толкова популярни песни. Всеки един от нас знае тези песни от първата до последната буква - и като мелодия, и като текст. Аранжиментите ги поверих на Христо Йоцов и на Живко Петров, които са едни от най-добрите български музиканти. Мисля, че заради тяхното участие рискът се минимализира и се получи нещо много специално. На 9 ноември ще може да го чуете.

 - Имате много силна връзка с Пловдив. Преди време направихте голям концерт на Античния театър, посветен на баща ви, имахте ресторант в града. От къде тръгна тази любов към Пловдив?

- Никаква представа нямам. Обожавам този град, чувствам се фантастично там. Може би някой мой минал живот е бил там. Аз тръгвам с колата към Пловдив, пътувам с трепет и радост, която е абсолютно необяснима за мен. Там се чувствам не като у дома си. В Пловдив  дишам по друг начин, чувствам се феноменално!

- А докъде стигнаха вашите кулинарни приключения?

- Веднага след като приключат всичките ми концерти сега в Пловдив, а след това и в София, заминавам за Банско, където ще отворим нов ресторант. Освен за кулинарните неща, се грижа изцяло и за интериора, за уюта и за начина, по който ще изглеждат моите ресторанти. Тези мои пристрастия към това нещо отиват за един нов ресторант.

- Разкажете повече за програмата за концерта, който на 9 ноември пловдивската публика ще има възможност да гледа. Как са селектирани песните?

- Много трудно! Когато започнах да подреждам програмата се оказа, че съм избрала песни и музикални теми, които аз харесвам, но те бяха за около 1 час и 40 минути концерт. Мисля обаче, че колкото и се обичаме с публиката, физически това време няма да може да го издържат нито зрителите, нито аз. Наложи да изчистя половината от първоначално подбраните песни, което за мен беше страшно терзание, но пък реших проблема като обединих някои от песните, слях ги една с друга. На сцената са едни от най-фантастичните музиканти и изключително близки мои приятели - Живко Петров, Христо Йоцов, Димитър Карамфилов, Мишо Йосифов. Това са хората, с които през последните 10 години сме неотлъчно заедно и смятам никога да не се разделям с тях. Като наши специални гости са Теодосий Спасов и Васил Петров, които също са мои много близки приятели и невероятни музиканти. Неслучайно поканих тях двамата, защото в концерта имаше места, за които бях убедена, че с присъствието си ще ги подсилят. Всичко това, а и любовта преди, на и след сцената, прави една невероятна магия, която наистина въздейства.  

- Коя е вашата любима песен?

- Това е първият концерт, в който нямам любима! Обикновено във всички други концерти си казвам "чакай сега тази песен да мине и да дойде моята". Винаги е имало някои неща, които много харесвам, но не очаквам с нетърпение, виждайки в реда пред мен, че е следващата песен. В концерта "Да послушаме кино" няма такова нещо. Тук всяка следваща пиеса, в момента, в който прочета пред мен в реда, че следва, изпитвам радост. Това се случва за първи път, а повярвайте ми, направила съм доста концерти до този момент.

- Музика, пътувания, концерти, в какъв ритъм препуска вашият ден?

- О, абсурдно е да ви разкажа (смее се). Ставам, пътувам, имам концерт, сядаме в кръчма след концерта, лягам. По време на обиколката ми из страната вървят успоредно две турнета. Едното е с програмата на Вили, заедно с Плевенска филхармония, другото е "Да послушаме кино". И е много смешно, защото има някакви моменти, в които се обръщам, за да видя дали зад мен има симфоничен оркестър, за да усетя в коя програма съм (смее се). В този смисъл леко шизофренично, но пък изключително приятно.

- Ще ви видим ли скоро в някакъв нов музикален формат по телевизията?

- Дай, Боже! Засега няма нищо да ви казвам!

- Покрай всички тези ангажименти остава ли време за нови музикални проекти, нова музика?

- Да! Не знам и аз как и кога се раждат новите ми песни, за които трябва да остане време и да остана няколко дни в София, за да мога да ги запиша., но се случва. Когато съществуваш заедно с хората, които работиш, а това в последно време се случва с мен, когато прекарваш целия си ден с тези хора, има вдъхновение... Всеки един от тях е невероятен творец и всичко, което правим, е обединено по един или по друг начин с музиката. Някакси нещата се раждат. Това, което е в главите на всички ни, са нови идеи, нови неща. Толкова много хляб има още в програмата за филмовата музика. Има и толкова много места, на които искаме да я представим. Но всичко едно по едно, защото е натоварено.

- Вероятно този динамичен маратон ви изтощава в един момент. Как се зареждате?

- Самият маратон те зарежда. Няма нищо, което може да те зареди повече от това да правиш нещото, което обичаш, да си на сцената, на която обожаваш да бъдеш, и да си с хората, които обичаш. Единственото, което ми липсва, е, че няма как дъщеря ми и съпругът ми да са с мен, няма как да се случи (смее се). Всеки си има работа и училище. Но нашата работа, нашата си среда, която ние сме си създали и това, че правим непрекъснато музика, е много зареждащо.

- И накрая какво бихте пожелали на нашите читатели?

- Да дойдете на концерта, това мога да ви пожелая. От цялото си сърце и от цялата си душа ще съм щастлива да напълня тази зала в любимия ми град. И да съпреживеем заедно това, което ние изживяваме вече единадесети концерт. Нека да го съпреживеем заедно!

Фотографии: Архив на певицата