На 19 юли 1875 г. в Пловдив е роден художника Харалампи Тачев– първият български декоратор. Артист с неизчерпаем талант, той е считан за един от създателите на стила „български национален романтизъм“ .

Личността и стореното от Харалампи Тачев за естетическото и културно въздигане на младата българска нация са откритие за съвременния човек. Парадоксално е, че над 80 години този могъщ талант тъне в забвение и мрак, а създаденото буквално е пред очите ни...

Създател на ред шедьоври на архитектурата и ювелирно изкуство. През 1902 г. завършва първия випуск на Държавното рисувално училище в класа на Иван (Ян) Мърквичка, който му преподава и в Пловдив, докато Тачев е още ученик.

През 1903 г. става един от основателите и първи председател на дружеството „Съвременно изкуство“. Работи в редица области на изобразителното изкуство: хералдика, приложна графика, стенопис, стъклопис, оформление на интериорни и екстериорни пространства, рисува пейзажи, прави илюстрации за вестници и календари, както и проекти на банкноти, пощенски марки и дипломи с усърдна работоспособност.

Харалампи Тачев става професор в Държавното художествено-индустриално училище, наследило Рисувалното училище (1910). Негови ученици там са Васил Захариев, Дончо Занков и Йордан Гешев.

Възложени са му поръчки да оформи художествено българските павилиони на девет световни изложения през 1905 г. в Лиеж, 1906 г. Милано, 1907 г. Лондон и др. (Награден е със златни медали на изложенията в Милано и Лондон, със сребърен на изложението в Лиеж).

Фасадите и интериорите на много обществени сгради в България са изработени по проекти на Тачев. Сред тях са Патриаршеската катедрала „Александър Невски“, мавзолея на Александър Батенберг, двореца „Врана“, проекта и художествената украса на фасадата, мозайките в самата сграда на някогашната Централна минерална баня (1911 – 1989), именувана „Многоликият романтик“, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, къщата-музей „Христо Ботйов“ в Калофер, църквата „Света Марина“ в Пловдив. Също така е автор на гербовете на София и Габрово.

Харалампи Тачев работи в продължение на две години Манифестът за независимостта на България от 1908 г. Един от най-важните документи на българската държава - изключителен шедьовър на калиграфското, гравьорското, леярското, рисувалното, ювелирното и занаятчийското изкуство.

Краснописан е изящно върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета. Скрепен е с осем кръгли восъчни печата на отделните министерства, всеки от печатите в сребърно ложе. Съхранява се в богато орнаментиран тубус от сребро, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобургготската династия дарствен надпис и стилни украси.

На финала на Манифеста под подписите на министри и генерали, вдясно във винетките е положен и автографът на младия художник-приложник Харалампи Тачев.

Сред създателите е на Съюза на южнославянските художници „Лада“ и на Дружеството на южнобългарските художници.

За заслугите си към българското изкуство е награден с кавалерийски кръст на орден „Свети Александър“ V степен (1920 г.) и с офицерски кръст на орден „За гражданска заслуга” ІV степен (1921 г.)., с орден „Св. Сава“ от сръбския крал Петър І и с орден за наука и изкуство през 1940 г.

 Негови творби се съхраняват в Музея за история на София, Националната художествена галерия, Художествена галерия – Пловдив и частни колекции у нас и в чужбина.

Почива през 1944 г.

от „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев