Влади Ампов-Графа и топ музикантите му ще представят нов акустичен проект с най-големите хитове на певеца в поредица от четири концерта. Първото събитие ще се състои в Античния театър в Пловдив на 11 юни от 21 ч., следват летните театри в Бургас – 16 юни, Варна – 15 юли и Русе – 16 септември.

Музиката е изкуство, което се преживява с цялото внимание към мелодията и текста, а в песните на Влади Ампов откриваме богатство от теми, които докосват и не ни оставят безучастни. Атмосферата и версиите, които Графа сътворява предразполагат към взаимство, общуване с езика на музиката и напомнят на онези моменти, в които с приятели на плажа, у дома или на парти пеете, танцувате и се забавлявате с любимите си песни в акомпанимент на кахон, пиано, акустични китари.

В концертите “Утре отново” Влади Ампов ще използва максимално богатството на звука на акустичните инструменти, за да създаде красиви нови версии на големите си хитове и близост с публиката. Сред тях са “Най-щастливият човек”, “Ти грееш”, “Давам всичко за теб”, “Утре отново”, “Химера”, “Ванилия”, както и песни, които не са изпълнявани от много години на живо.

- Г-н Ампов, идвате в Пловдив с един по-различен акустичен концерт, който обикновено изисква една по-камерна, по-интимна атмосфера. Какво всъщност ще се случва на Античния театър?

- От много години искам да направя такъв тип акустичен концерт, който да е под открито небе. Както вие казахте, обикновено този вид „unplugged” концерти се правят в по-камерни закрити зали с по-приглушена атмосфера. В случая, ние искаме да създадем нещо красиво, което да кореспондира с хубавото време, с неповторимия Античен театър. Ще усещаме вятъра, ще чувстваме атмосферата навън, ще се потопим в музиката. Аз си представих как би звучала музиката на моите песни в акустичен вариант именно в Античния театър. Вече сме правили 4 концерта на тази сцена. Искаме да е нещо различно пред пловдивската публика. Тъй като обичам много акустичните версии, реших, че в Пловдив ще е първият, от който ще тръгне мини турнето ни. После ще пеем в Бургас, Варна и Русе.

Ще бъде ново, защото хората, като чуят акустичен концерт, си представят нещо бавно, спокойно, дори приспивно. Напротив – акустичната музика не значи, че трябва да е само баладична. Ще чуят много песни, на които да танцуват. Програмата е  жива, енергична, забавна. Заедно с мен на сцената ще бъдат колегите ми  Борислав Бояджиев – DJ Борче, Венци Трифонов, Мирослав Иванов, Александър Обретенов. С тях сме разположени близо един до друг. От няколко месеца репетираме и подготвихме много хубави версии на песните ми. Момчетата освен че ще свирят, ще пеят и бек вокали. Ще създадем усещането за непринуденост, ще скъсим дистанцията с публиката. Надявам се, че феновете ще останат доволни, защото ще чуят песните, както са били създадени. Някои ще прозвучат само с китара, други – само с пиано.

През годините съм правил технологични концерти, като този през 2018 г. на Античния театър. Беше изключително модерен. Сега обаче искаме да направим нещо по-различно. Ще бъде една приказка, която нямам търпение да споделя с феновете си в Пловдив. Искаме да се почувстваме близо един до друг емоционално.  Ще бъде ексклузивно. В София се сърдят, че няма да чуят наживо този проект. Но истината е, че представяйки си в началото акустичния концерт, първото място, което изникна в главата ми е Античният театър. Кара те да се чувстваш много специално.

- Как реагираха колегите ви от бенда?

- Аз създавам музикалната концепция за концерта и после им разказвам и показвам как си го представям. След което сядаме и започваме да изпипваме детайлите. В случая публиката ще чуе Борче и Миро да пеят. Ще свирим на различни инструменти – китари и пиана, сетът на баранбаниста също ще е интересен. Феновете ще чуят песни, които не съм изпълнявал на живо. „Ванилия”, например, ще я изпълня в един много класически вариант. 

А специално в Пловдив ще има билети, които са директно на сцената около нас за хората, които искат да усетят нашата гледна точка. Как изглежда Античният театър в нашите очи.

- С този концерт сякаш повдигате завесата към по-интимния и личен свят на артиста и дори показвате детайлите, етапите на създаването на една песен…

- Да, така е, много правилно отбелязвате. Целта ни е да махнем шума от музиката и да оставим зрителите да се насладят на есенцията, на най-силното, на най-въздействащата част от песните. Няма да има семпли, всичко ще бъде наживо. По някакъв начин хората ще могат да се докоснат до първичните версии на песните, има и други, които са много различни от оригиналите. Нямам търпение да дойде 11 юни.

- Такъв тип концерти предполагат изпълнителят да разкаже истории – от какво са вдъхновени дадени песни, как са написани…

- Това е добра идея, наистина има някои композиции, които имат интересни истории и може накратко да ги споделя с публиката.  Надявам се да постигнем тази емоционална атмосфера, която се получи при нас, докато репетирахме за концертите.

- Как се твори в тези объркани времена – първо пандемия, а сега и война? Имате ли познати колеги музиканти от Украйна?

- Нямам приятели там. Осведомявам се за случващото се като всички останали. Ужасно е, неочаквано е. След пандемията дойде нещо още по-страшно. На тръни сме, макар че се опитваме да продължим да живеем по същия начин. Не знам за добро или за лошо, но наблюдавайки света, хората бързо забравят. Но всичко оставя своите отпечатъци. Първо двете години, в които бяхме затворени, а сега и войната. Важното е да сме взели своите уроци от преживяното.

- Разговаряте ли с децата си за случващото се в Украйна? Питат ли ви за това?

- Коментираме с тях, че това, което се става, е нечовешко. Че близо до нас се случват неща, който на пръв поглед са като кадри от филм или компютърна игра, а реално са тук и сега. Несигурността я виждам и в хората, онова вътрешно притеснение от неизвестността какво ще се случи оттук-насетне със световнита криза, която войната предизвика.  Естествено като родители говорим за това. Възпитаваме децата си да живеят в мир със себе си и с другите.

- Островът на спасението за вас къде е?

- Макар и да прозвучи като клише – моят остров на спасението е музиката, срещата с феновете, работата в студиото, създаването на песните и текстовете. Това не е остров, това е една вселена, в която ние се движим, летим, обменяме мисли, чувства. Това е нашето спасение като хора на изкуството. Радвам се, че приятели и фенове споделят, че песните ми им помагат да преодолеят трудни моменти. Хубаво е да знаеш, че с това, което правиш, помагаш, освен че ги и забавляваш.

- Графа като дете, мечтаеше ли, че ще дойде момент, в който ще получава толкова любов от публиката?

- Честно казано не си спомням от съвсем малък, когато за първи път излязох на сцена, какви са били мечтите ми. Обичах музиката. Започнах от съвсем малък да композирам, да правя музика без да си мисля как ще я реализирам. Наскоро се върнах назад към моментите, в които не съм бил това, което съм сега, и се замислих за пътя, който съм извървял, докато заявя себе си. А той не беше лек. И  сега, когато виждам цялата  обич на хората, се чувствам пълноценен и смислен. Щастлив съм, че успях да се докажа пред себе си и другите.

- А коя беше песента, която обърна играта?

-  Струва ми се, че бе „Давам всичко за теб”. Тя преобърна нещата, това е песента, която ме заяви като по-сериозен изпълнител. Дотогава  все търсех себе си, макар че имах три издадени албума. След нея започнаха да се случват много хубави песни. Факт е, че 20 години по-късно запея ли тази песен и хората се включват, дори и малки деца. Дори и да не ми е най-любимата, защото аз лично имам други, които много обичам. И все пак се радвам, че тази песен продължава да живее и се е превърнала в нещо като евъргрийн.

- Коя тогава е вашата любима песен от написаните и изпетите?

- Смятам, че всеки изпълнител има своите знакови песни, такава най-неочаквано за мен стана „Давам всичко за теб”.  Представяте ли си концерт на Роби Уилямс без „Angels” или на Стинг без „Shape of My Heart”? Все едно не се е състоял концертът им. Иначе една от моите любими песни в репертоара ми е „Ванилия”. Написах музиката, когато бях на 17. Девет години по-късно дойде и текстът. Неслучайно миналата година направих нова версия с Веско Ешкенази. Исках да ѝ дам още живот, защото има хора, които не са я чували във варианта и от 2006 г.

- Кога настъпи моментът, в който вместо да казват „о, това е синът на Кирил Ампов”, посочваха „това е бащата на Владимир Ампов-Графа”?

- Скоро с баща ми си говорехме за това, че в един момент в неговия живот се е случило точно това. Той много се гордее с мен и с факта, че вече като го срещнат на улицата и казват: „Това е бащата на Графа”. В началото аз бях синът на Кирил Ампов, естествено. Баща ми е щастлив, че оправдавам доверието му. Моите родители винаги са били много критични към мен, но в същото време са ме стимулирали и амбицирали да следвам мечтите и целите си, да си ги извоювам и заслужа. Може отстрани да е изглеждало, че по някакъв начин всичко ми е наготово, всъщност не е така.  Радвам се, че в Пловдив баща ми ще бъде на Античния театър и ще слуша този концерт. Той се вълнува, защото не е слушал акустичните аранжименти  на песните. Ще ми бъде много любопитно какво ще каже на финала. В програмата съм включил една песен, която е по негов текст – „Грях”. 

Фотографии: Коко Кръстев