Платната на Георги Симов издават невъздържана радост от правенето на живопис. Много е важно да не личи усилието, вложеният труд, времето. Все елементи от творческия процес, за който е прието да се казва, че протича в мъка и  страдание. Дълбоко съм убедена, че изкуството, което създава Георги Симов също е съпътствано  от  прословутата „радост-страдание“, от която обаче видима остава само позитивната страна.Така изкуствоведът Бисера Йосифова описва картините на пловдивския художник Георги Симов. 

Той си отиде в събота, на 68 години. Издъхна след кратко боледуване, макар че смъртта със сигурност не е била в близките му творчески планове. Избрал изолацията като начин да се дистанцира от злободневието и сивото ежедневие, Симов живя сред цветовете, които въображението му комбинира в платна, преливащи от жива енергия. Готвеше се и за поредната си самостоятелна изложба в пловдивска галерия. Създателят обаче имаше други планове за него. 

Великолепните творби на плодивчанина ще останат в колекциите на български и чужди колекционери. Някои от картините му са  собственост на ценители в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Испания, Люксембург, Австрия, Швейцария, Белгия, Швеция, Япония и Австралия.

Симов бе сред художниците, чиито талант няма как да не остане незабелязан. Затова и известни ценители и изкуствоведи споделиха впечатленията си за работите му във великолепния каталог, събрал най-известните му картини. Ето и част от тях:

Димитър Инджов, колекционер:

Различните интелекти имат различно отношение към съвременното изкуство. Творчеството на художника Георги Симов трудно ще се побере в калъпите на дадено течение, определена школа или художествено направление. Неговите картини няма да се понравят на тези, които искат да гледат натюрморти и цветя с бликаща свежест и нежност, пейзажи с необятни пространства, пропити с пасторална идилия или разкриващи необикновената красота на заобикалящата ни природа. Няма да се харесат и на онези, които предпочитат да виждат жената претворена като Мадона с всичките й мъки и страдания, изрисувана от един от най-великите гении на четката - Ботичели. Няма да бъдат очаровани и естетите, които се прехласват пред Кореджо и неговата женска миловидност,  боготворящите жените в платната на Тициан, Рубенс и Курбе с тяхната нежност, грациозност, деликатната фактура на плътта, прекрасна пищност и красота, където светлината се разлива леко и едва доловимо по телата, за да разкрие още по-добре този дар на природата.

Но творчеството на Георги Симов има своя собствена аудитория. Той е художник от края XX век. Векът, когато вече се бяха появили и развили импресионизма, постимпресионизма, кубизма, фовизма, пуризма, конструктивизма, лиричната и геометрична абстракция, експресионизма, дадаизма, експресионистичната абстракция и др. Самият Пикасо казва: „Импресионистите създадоха последното невинно и красиво изкуство.“

Въпреки всички модни тенденции, увлечения, отричания и пр., Георги Симов предпочете да рисува,  да работи със свой собствен почерк. Да претвори на платната своите чувства и мисли по начин самобитен и достоен за авторовата му концепция. В тематично-иконографския спектър на неговата живопис доминират фигуралните композиции, асоциативната, еротичната и екологичната теми. Художникът не разказва, не обяснява, не илюстрира. Колкото повече намалява повествователната и сюжетната страна на живописта, толкова по-съвременно и автентично се опитва чрез виденията си за добро и зло, за настояще и бъдеще, да отправи идеите си към своите съвременници.

Творчеството на Георги Симов е вик за помощ, вик към бъдещето или вик за предупреждение. Всеки зрител трябва сам да направи своя избор. Художникът ни съветва да се вгледаме в картините му, да се абстрахираме от околния свят за момент, да присвием очи, за да се концентрираме и честно да признаем пред себе си, дали сме добри, дали сме направили нещо добро. Защо сме тук? И ако продължаваме да наблюдаваме безучастно как едни се самоизяждат, а други унищожават себеподобните си, докога ще бъдем тук?

Георги Симов е европейски художник, него го интересуват не само регионалните проблеми, но и общочовешките.

И за финал ще си позволя да цитирам великия Пикасо: „Аз не зная дали съм добър живописец, но съм добър рисувач.“

Моето скромно мнение:

Аз не съм сигурен колко добър рисувач е Георги Симов, но знам, че е добър живописец.

Бисера Йосифова, изкуствовед:

Георги Симов не съзерцава видимото, а се стреми да вникне във вътрешния смисъл на нещата. Той експериментира с мозаечната подредба от парчета и елементи, които съчетава в компактна форма. 

Живописта му е съвкупност от знаци, които изграждат цялото. А в него провиждаме самостойният детайл, от който се състои образа на внушението. Всичко това е експонирано върху ярък фон, та да изпъкне цялостта на привидната разчлененост. Симов наслагва багрени фактури и акценти, форми и знаци, наподобяващи принципа при изграждането на витража. В сюжетен план картините му съвместяват маловажното и значимото, съпоставят трайното и повседневното.

Светла Москова, изкуствовед:

Във всемирния цвят на изкуството авторът не пропуска възможността да отрази любимия за всички векове жанр -Голото тяло, по-известен като Еротика. Всеки творец има своите показвани и скрити рисунки на полови актове, любовни игри, срамежливи ухажвания, пълни с нега, страсти, привличане... Еротиката на Георги има по-особено излъчване. Живописните му творби с голи женски тела са странни по своему. Наименованията на няколкото картини представени тук, очевидно част от голям цикъл, са свързани с цветовете на канапетата и шезлонгите, върху които се намират моделите - героините в пиесата на своя автор. Започващи с Мечтание, те са потънали в Синя тъга, Синьо канапе, Бял шезлонг. Тези фигури не са единствено голи тела. Това са жени. Сякаш наредени на витрина, накацали като големи голи птици в своите гнезда, те не са томително нежни, изящно и примамливо разтворили колене, положили предизвикателно ръцете си под разпилените коси върху възглавницата. Те са различни. Всички сякаш са част от Радичковия Привързан балон, преживяли мига на възбудата при срещата с големия "Тенец", потънали в синевата на мрака, когато той си е отишъл, оставил Самотата да кънти безутешно в празната стая.

Еротичните рисунки носят друг привкус. Те са част от забавлението на художника, в сладките мигове на почивка, когато освободил тялото си от моментното напрежение, мечтателно взрян в кристалите на чашата със студено бяло вино... драска почти машинално с перо върху белия лист. И тогава Рисунките се получават малко графични, малко цветни, дамите са малко предизвикателни, небрежни, неглиже - нарисувани с блажена лекота, мъничко ирония и своеобразна прелест. Един различен свят, предназначен само за Мига.  

Жан-Пол Гавар-Пере, Арт критик и доцент по комуникации в Университета на Савоа, Франция:

Между изобразяване и абстракция, проявление на светлината и съпротива на сянката, творбите на Симов запазват мистерията си от зараждане и възбуда. Тази картина приветства погледа до съсредоточаване в тишината, но също така го разтърсва от чувственото насилие на пухкавите или женски форми. Има място за несигурност и завладяващо пътешествие през проявленията на сила, която се отразява от картина на картина. Симов доказва енергия и сила, която лети. Тази на безкрайната страст в една картина, която едновременно изгубва свежестта си, извира, но в същото време запазва своите загадки.

 Неговата сила преминава през изразяването на мощта на тялото, като на растението и земята в различни видове "флорални" разцъфвания, метафори на живота и на живописта. Това, което  художниците от Куатроченто и Ренесанса са накарали да бликне, това, което сюрреалистичната живопис е възобновила, там намира изразителна проява в работата на обмен между земята и небето, между минерала и светлината, и чрез създаване на живи присъствия в смесване на жизненоважни елементи, на които жената се превръща в абсолютна картина.

Поклонението пред тленните останки на Георги Симов ще е днес , в 10.30 часа в църквата на Централни гробища. Той ще бъде погребан в 11 в траурния парк на Рогошко шосе.