Георги Райчевски не се насити половин век на Пловдив

  • от PlovdivTime
  • 11:21, 03.11.2016

Преди половин век журналистът Георги Райчевски пристига в Пловдив на крилете на любовта.  Съпругата му учи в Учителския институт и той пътува към нея с „късните бързи влакове“, възпети в ранната му стихосбирка.

Роденият в Кърджали изящен разказвач се превръща в един от вдъхновените от Пловдив писатели, служещи вярно на града. Кратка равносметка на литературната си той направи на среща с читатели в Литературния салон на читалище „Алеко Константинов“.

„Идвайки в Пловдив, Георги Райчевски се вписва в духовната атмосфера на обновление на пловдивската литература през 60-те сред една силна група от поети писатели. Журналистът бързо става незаобиколим културен фактор“, заяви литературоведът доц. Владимир Янев

През 1968 г. Райчевски започва работа в културния отдел вестник „Отечествен глас“, където творят могъщи пера - Николай Казанджиев, Коста Странджев,  Петър Йосифов и Петър Анастасов. По-късно той основава и вестник „Пловдивски университет“. За цялостната си дейност 77-годишният публицист е удостоен с Голямата награда „Йосиф Хербст“ на Съюза на българските журналисти и с „Почетен знак на Пловдив“.

Някъде в хода на репортерската му работа през годините се ражда всепоглъщащият му интерес към Пловдив. На града под тепетата са посветени всичките му книги, най-известните от които са „Тоя шарен Пловдив“, „Гранд-кафе Кристал“, „In Memoriаm“, „Пловдивските кметове“ и „Пловдивските почетни граждани“ (в съавторство с Петко З. Петков) и др.

Перлата в короната е „Пловдивска енциклопедия“, отпечатана за пръв път през 1999 г. и претърпяла шест издания. На тази книга бе посветена и срещата с читатели в Деня на народните будители. „Прозата на Райчевски е сладкодумна, информативна и очертаваща много ярки образи“, посочи доц. Янев.

Той припомни, че първият тритомен енциклопедически речник в Пловдив е издаден от възрожденеца Лука Касъров в началото на ХХ век. За да издаде енциклопедията на Касъров, издателят Драган Манчов продава къщата си, а за третия том залага и пенсията си“, допълни  историята Райчевски.

Доцентът отбеляза и друга  особеност на енциклопедията – Райчевски представя личностите и обектите в справочника не в тяхната цялост, а единствено във връзката им с Пловдив. Също така звездната плеяда творци е представена емоционално обагрено. „Някои от тези откъси са мини-новели за духовните перипетии на въпросната личност. Затова неговата енциклопедия се чете с интерес като белетристично произведение“, каза още доц. Владимир Янев.

Книгата на Георги Райчевски се разраства в геометрична прогресия. Първото издание е 180 страници, а последното – 480. Журналистът разказа, че идеята му е хрумнала след като ден след ден през годините е натрупал късчета за различни хора и събития в журналистическия си бележник. „Нямам сили за повече от Пловдив, но пък Пловдив е безкрайно интересен град“, усмихва се 77-годишният писател.

Една от загадките, които дълго време е разплитал, е личността на скулптора, изваял бюстовете на Левски, Бенковски и други национални герои в Градската градина. На табелата присъства единствено фамилията му – „Вичев“. След осеммесечно издирване Райчевски открива неговите следи – Васил Вичев (1898-1973 г.) е роден в Сливен, преселва се в Пловдив и участва в изложби със свои портрети и скулптури.  Друга вълнуваща история е издирването на подробности за девойката, ушила знамето на бунтовниците в Пловдив при избухването на Априлското въстание през 1876 г. – Елена Трантеева.  

„Всеки път когато чуя нещо интересно за Пловдив, започвам да го проверявам“, докато не намеря отговорите“, допълва Райчевски. Веднъж полски студенти, жадни да научат нещо повече за града под тепетата, го помолили да ми разкаже някоя местна легенда. „Легендата е в друг жанр, аз с легенди не се занимавам. Занимавам се само с документирани неща“, засегнал се авторът. - Сега се пишат такива неща, че малко се притеснявам да кажа, че съм журналист“.

На срещата в читалище „Алеко Константинов“ приятели и поклонници на журналиста рецитираха негови стихове и откъси от книги. Накрая той изненада публиката: „Имам един въпрос към всички: Кой ме караше да остарявам?“

 

Доц. Владимир Янев определи писателя като „незаобиколим културен фактор“ 

Книгите на Георги Райчевски са любими на пловдивчани


„Кой ме караше да остарявам?“, попита невинно 77-годишният писател 


Георги Райчевски е известен с тънкото си чувство за хумор