Той влезе с летящ старт в предизборната кампания, макар че появата му бе изненада за повечето му съперници. Представи радикални тези, като обединението на Пловдив с общините Родопи и Марица, готова онлайн платформа , чрез която пловдивчани могат пряко да участват в управлението на града, реформа в публичния транспорт, ревизия на местните данъци и такси. Хората, които го познаваха, не бяха изненадани нито от екстравагнатната му визия, нито от замаха му. За други той бе като детето, което извикало „Царят е гол”. Трети вероятно трудно преглъщат скъсаните му дънки и подтискащото IQ. Дни преди да се яви на изборите за кмет на Пловдив адвокат Георги Колев прави дисекция на изминалата кампания.

 - Смятате ли , че пловдивчани са готови да гласуват за човек, който ходи със скъсани дънки, не крие стандарта си на живот, пътува по целия свят, цитира известни и не толкова известни автори?

 - И да стана , и да не стана кмет, аз няма да променя начина си на живот, начина си на битуване, начина си на пътуване, обичта си към професията, към поезията, към изкуството. Животът ми няма да се промени и с йота. Аз кмет  калъф няма да стана. Още когато издигнах кандидатурата си получих приятелски препоръки да променя стила си на обличане- да махна скъсаните дънки, екстравагантните сака, кърпичките. Аз съм на 47 години, от които 22 съм адвокат. И изглеждам така. Защо да се променям и да лъжа хората. Аз искам да си кажа истината. Който иска да вярва. Който не – да вярва на лъжи.

 - Бисмарк казва, че най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов. Кои бяха най-големите лъжи , изречени по време на тази кампания?

 - Тъй като съм абсолютен аматьор в кметската надпревара в сравнение с моите колеги, напълно съм съгласен с Бисмарк. Трудно мога да класирам големите лъжи, тъй като кандидатите за приза „най-дълъг нос” са много. Заради кризата в свиневъдството, кебапчетата и кюфтетата вече са дефицит, затова бяха заменени с дебело намазани филии с обществени обещания. Наистина се затруднявам!

 - През последния месец вероятно се срещнахте с много хора от различни социални групи. В крайна сметка разбрахте ли какво искат пловдивчани от новия кмет?

 - Хората искат от големия кмет най-малките неща. Те са така вторачени в битовизма, че не виждат макропроблемите на Пловдив. Ако големият кмет иска да си свърши добре работата, трябва да започне с тротоари, паркове, паркирането, да намали скоростта във вътрешнокварталните улици, да постави спящи полицаи. Да подреди живота на хората. И ако свърши това, той ще бъде успешен кмет. Глобалните проблеми на Пловдив са далечни за голяма част от гражданите. Например 95% от хората не знаят, че Пловдив е най-малката община и, когато го разберат, се чувстват лично обидени. Хората не знаят, че сме една от най-гъстонаселените общини – по 6 000 души на квадратен километър , което обяснява проблемите с трафика. С тези хора години наред никой не е говорил и не им е обяснил генезисът на проблемите. А само са им обещавали. Затова те са толкова изтощени от лъжи и обещания, че когато тръгнеш да им казваш истината, те гледат на теб като натрапник и бандит. И чак когато разберат, че ти не си там да ги агитираш , а просто да им разкажеш колко е страшно положението, разбират, че не ги лъжеш.

 - При срещите ви с пловдивчани казахте доста неудобни истини – за не особено светлото бъдеще на големите строителни проекти, за това, че Пловдив е само туристическа спалня на индустрията, която се развива в съседните общини, за това че градът изостава в нивото на заплатите. Готови ли хората да приемат обективните факти или предпочитат да живеят с глава, заровена в пясъка и да смятат, че промяната не зависи от тях?

 - Хората са толкова агресивно атакувани от лоши новини през медиите и социалните мрежи, че изобщо не им се слушат още лоши вести. Те искат някой да ги излъже, искат да видят светлина в тунела. Но от моя гледна точка да лъжа тези хора е много грозно. Вие скоро видели ли сте кмет в ресторант или в кафене или в барче? Тях ги е страх да излязат пред хората, защото са затънали в лъжи. Ако това е цената, която трябва да платя, аз не искам да съм кмет. Не искам да си го причинявам. Ако човек казва истината, няма смисъл да помни на кого какво е казал. Казвайки истината, ти си освободен от ангажимента да помниш глупостите, които си наговорил на хората. А когато лъжеш, трябва да се криеш. Голяма е разликата между това аз да кажа „Казах ли ти?”, а не отсреща да ме питат „Ти помниш ли какво ми каза?”. Фундаментална!

 - Казвате, че не сте агитирали, а сте обяснявали, но всъщност направихте доста нестандартна и мащабна кампания. До кого успяхте да стигнете и на кого ще разчитате?

 - Да, кампанията е много мащабна и е нестандартна, защото аз не агитирах хората да гласуват за мен. Моята цел е просто повече хора да излязат да гласуват. Няма как от 300 хиляди избиратели да гласуват 120 000, от които половината да са пенсионери, а другата половина - роми. Тази град, който е икономическият тигър на България, не заслужава подобно отношение. Ако младите хора се почувстват отвратени, то тогава ще управляват отвратителните. Не е нормално в политическата памет на 18-годишните пловдивчани да функционират само 4 кандидати. Толкова ли този град, един от най-старите в Европа, не можа да продуцира своите най-добри пловдивчани. Трябва да има състезание, трябва да има дебат, трябва да има сблъсък на идеи. Видяхме ли такова нещо – НЕ! Надявам се с нашата кампания да съм стигнал до негласуващите. Аз не си поставям за цел да крада нечий електорат. Не искам да стана кмет на всяка цена. Това не ми е самоцел. Аз спокойно битувам като бизнесмен и адвокат. Но съм на 47 години, с опит и енергия. Ако разпознаят в мен човека – чудесно. Ако не – да гласуват със сърцето си. Но да гласуват. Исках да стигна до тези 2/3 от пловдивчани , които не гласуват – младите, умните, отвратените.

- Защо ви дразни факта, че някои от опонентите ви си присвоиха част от темите, които вие развихте? В крайна сметка не е ли по-важно да се случат?

- Разбира се, много е важно те да се случат. Но още по-важно е една кампания да е сблъсък на различни радикални, смели, истински идеи за Пловдив. Оказа се обаче, че след 12 години редовно явяване на избори, тези кандидати са абсолютно неподготвени и не знаят за какво става дума. Вместо да се обсъжда бъдещето на града, се говори за пейки, цветенца, птички и пчелички.  А темите за разширяването на града, за транспорта, за електротранспорта, се избягваха. И когато аз ги повдигнах, някой си ги присвои.  Дано се случат. На мен ми стига тази награда, да кажат едно "Благодаря".

- Кои според вас са трите най-належащи проблема на Пловдив , по които новият кмет и общинският съвет на града трябва да започнат работа веднага?

 - Изброих ги още на старта на кампанията – разширяване на града, електротранспорт, паркиране и четвърти, не по-малко важен – да се преформатира дейността на ОП „Паркове и градини”, тъй като аз не се срещнах доволен пловдивчанин от работата на това предприятие.

 - Пловдив е любимо място не само за живеене, но и за туризъм. В същото време най-атрактивните места в него – Старият град и реката, пустеят. Какъв е пътят за промяна?

 - Интересно е, че Пловдив успя да продуцира нови места като Капана, които станаха притегателни за пловдивчани и гостите на града, а старите емблематични квартали и райони, сякаш бяха забравени. Нито една от емблемите на туризма в Стария град не работи. Едно от най-красивите места на града, които Общината не успя да развие. Дали заради сблъсъка с човека, който до голяма степен управлява собствеността там, или заради друго – Стария град е мъртъв. Имам радикална идея за съживяването му, тъй като ресторантьорите там смятат, че причина за липсата на интерес е факта, че до горе не се качва никакъв транспорт и това е убило туризма. Ако стана кмет, бих закупил две електрически микробусчета с ретровизия, които ще качват туристите от площадчето пред „Света Богородица” до Хисар капия. Те ще вървят през целия ден и ще бъдат безплатни, за да се оживи целия квартал.

Урбанизацията на реката е много важен проект, защото там могат да се ползват европейските фондове и да влязат много пари. Те ще дадат възможност реката да се превърне в място рекреация на пловдивчани. Пловдив е 100 кв. километра целият. Строителните му граници са 55 кв. километра. На тях живеят 400 000 души, т.е 6 000 души на кв. км. Реката заема 10 кв. км от цялата тази площ. Осакатената ни териториално община разполага с едно уникално природно даденост, която сме превърнали в блато и комарник. Цял живот живея на брега на реката. Наслаждавам й се всеки ден и виждам как тя страда. Красивата зелена гора, която в момента е избуяла в коритото, при следващите порои ще изчезне и реката ще се превърне в тъжно блато. Вместо това, тези 10 кв. км. може да се превърнат в парк, в площадки, в място за отдих и забавления като всяка голяма река в голям град.

Но трябва да сме изключително внимателни. Няма да се направи на инженеринг! Ще има международен конкурс, проект, европейски фонд и социален договор между общината и гражданите на Пловдив за това как да изглежда реката за следващите поколения. Този въпрос много по-голям от естетиката и възприятията само на един човек, бил той и кмет.  

 - Критичен сте към събитията, минали под егидата на Европейската столица на културата. В този ред на мисли как се отнасяте към меморандума на пловдивските културни институти, които настояват нивата на финансиране от 2019 да бъдат запазени?

 - Критичен съм към проекта на ЕСК, защото гледам на него като на бизнеспроект. Ако една компания напише бизнесплан, който бъде финансиран от една банкова институция, и той не се състои, банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем и ще фалира фирмата. Ние спечелихме ЕСК с една апликационна форма с големи и мащабни проекти. По-голяма част от тях не се състояха. Въпреки това градът се обедини около идеята и успя да убеди европейците, че Пловдив е достоен. И тъкмо когато европейците ни повярваха, ние подходихме като Бай Ганьо в банята, скачайки във водата и викайки „булгар булгар”. Факт е, че пловдивският културен календар, който е факт и без Европейската столица, бе гръбнакът на ЕСК.

 - Но нямаше да бъдат реализирани постановки от такъв калибър без допълнителното финансиране.

 - Ако зависи от мен, бих запазил финансирането към пловдивските културни институти в обема, в който то бе през 2019. И съм сигурен, че пари могат да се намерят, защото бюджетът на общината откъм вътрешни разходи е доста раздут.

 - Семейството ви има интереси в строителния бранш. Как гледате на архитектурното бъдеще на Пловдив? От една страна имаме  десетки разрушени и рушащи се сгради – паметници на културата, а от друга – никнещи като гъби жилищни комплекси с доста спорна естетика?

 - Общината е призвана да съхрани всичко, което е останало в културен план, защото то вече не е много и сме безвъзвратно закъснели. Затова, колкото по-скоро заработим в тази посока, толкова повече сгради ще успеем да спасим. Има достатъчно закони и наредби. Пътят е прилагане на закона. Общината трябва да приведе собствените си книжа към Закона за културното и историческо наследство. Има цели зони, които не са защитени. Общината може да бъде добър партньор и лош противник. Тя е престанала да бъде лош противник. Затова и собствениците на тези рушащи се къщи не се тревожат, че ще бъдат санкционирани.  Глоби и санкции за лицата, които деестетизират Пловдив.

Що се отнася да другата крайност - грозните жилищни комплекси, които никнат, смятам , че извън фигурата на Главния архитект, който преценява дали една сграда е законосъобразна, трябва да има друга фигура. А именно Главен художник на Пловдив. Такива фигури има в големите европейски градове. Един такъв човек с подходящ екип може да дава мнение по естетския вид на бъдещите строежи. Вижте например новия хотел до Централна гара. Гарата е невероятен архитектурен ансамбъл, а хотелът до нея - невероятен паметник на нискочелото архитектурно проектиране.

 - В такъв случай как бихте коментирали визията на Голямата базилика ?

 -  Имате предвид новия магазин Лидл до Католическата църква ли? Това е престъпление. Тези невероятни мозайки са затрупани под тонове бетон и желязо. Защо бе необходимо да се направи тази складова база там?

  - Вие сте адвокат и бизнесмен, а основните ви опоненти са професионални политици, натрупали вече сериозен стаж. На чия страна е предимството?

  - Предимството винаги е на страната на живия живот. Политиката е функция на икономиката. Един политик без такива като мен, които правят тази държава и този град жив, не може да функционира. Отговорът е в самия въпрос – ние хората, които плащаме данъци, генерираме икономика, не спим, докато се чудим как да платим заплатите, сме гръбнака на тази държава и имаме право да бъдем чути. Професионалните политици преди да станат политици, да извадят два лева, да се научат как се връщат заеми, как не се спи нощем и тогава да управляват. Когато не можеш да управляваш собствения си бюджет, когато ставаш политик, за да купиш на жена си обувки и да си платиш лизинга на колата, тогава трябва да смениш професията.

 Купуването и продаването на гласове е престъпление!