Моите будители. Най-напред тези, които ме научиха да чета и пиша – дядо ми, с един химически молив в полето на вестника, (езикът ми беше син като на таласъм), баба ми с историите, родителите ми и първите учители. Цялата българска литература, първата книга, която намерих вкъщи, Записки по българските въстания, опърпана, с липсващи първи страници. После Вазов и Яворов, двамата големи, които съчиняват сънищата и безсъниците на цял един народ. Вярвах, и продължавам да вярвам, че книгите и историите спасяват. Освен това създават вкус и съпротива срещу агресивното бездарие, а това днес е въпрос на оцеляване.

Затова моят днешен будител е четящият човек. Чувствителният човек. Човекът със сърце и ухо за другия и за неговата история. Това е мярата – тук и сега.

 

Честит празник!

 

Думи на писателя - част от проекта "Моите будители"

 

Фотография: Костадин Кръстев-Коко