от Мария Луцова

Взривен финал на фестивала „Пловдив чете“ пред препълнения до краен предел салон на СКЛАД Тютюневия град постави премиерата на „Всичките наши тела“ на Георги Господинов.

Щастлив съм, че на мен се падна честта да представя книгата. Преди седмица бях на среща с издатели, където разговарях с един от редакторите на Penguin books Джон Сицилиано. Коментирахме колко е трудно в САЩ да бъде представен автор от малка държава. Американските издателства предлагат по 300 000 заглавия годишно, а едва 2 процента от тях са преводни. Сицилиано сподели, че е радостен, че България има своя глас там. Спомена имената на двама чужди автори, свързани с родината ни, а третото име бе това на Георги Господинов. Георги Господинов има нелеката съдба да представя България пред по-добрата част от света – четящата. Всички разбраха, че родината ни не е само магистрални труженички и трафиканти на бежанци. Че България е страната на тъгата.Той е първият от поколението си, който проби дупчица. През нея сега минават и други български творци, каза издателят Манол Пейков от „Жанет 45“.

Веднага след него към публиката се обърна Георги Господинов: „Благодаря ви за всичките ваши тела, които са тук. Не очаквах да дойдат толкова много хора. Опровергава се българската поговорка, че очи, които не се виждат, се забравят. Радвам се, че връзката между нас са книгите ми. Пристигнах преди 23 часа и оставям умората за утре.“

Господинов разкри, че първоначално е отказал поканата да пътува от Щатите, където е в момента, заради дългото пътуване. После с издателите му се сърдили и в крайна сметка решил, че е време да се срещне с почитателите си.

Да се живее в Нюйоркска библиотека е много необичайно преживяване. В мегаполиса може да се види всичко – има ги усмихнатите хора, продавачите на хот дог, а небостъргачите са отгоре. Ню Йорк е е човешки град, разказа Георги Господинов.

Историите в последните му книги събирал в повече от 75 бележника.

От „Лапидариум“ насам записвам историите си в тефтери. Така се роди и „Естествен роман“. Трябва да ви призная, че пиша доста грозно, вероятно за да не могат идните поколения да разчетат записките ми. После обаче и аз самият трудно ги разчитам. И пренаписвам историите. Пишеха ми се такива кратки форми, фрагменти, които дават шанс на тишината. Като дете бях много мълчалив. И сега в компания не съм от най-активните събеседници. Обичам хора, които вмятат нещо и после се отдръпват, за да се осмислят думите им, разказа Георги Господинов.

Той определи писането и четенето на кратките истории в книгата като детското състезание кой ще издържи по-дълго под вода без въздух.

Първото вдишване е рязко и запомнящо се, няма как да се удавиш, но след всяко подаване над водата поемаш въздух, все едно е за първи път. Нещо такова трябва да е и с краатките истории, каза Господинов.

За творбите му в новата му книга говори Гергина Кръстева от Пловдивския университет. Тя отбеляза, че „Всичките наши тела“ гледа съвсем съзнателно към всички предишни творби на автора и отбеляза, че Георги Господинов владее изкуството да пише малки форми.

После писателят прочете някои от миниатюрите - „Рекапитулация“, „Ангелът на непрочетените книги“, „Преброяване на нощната стража“, „Трите пъти, когато Х.Х. Беше щастлив“. Своята любима история прочете и Манол Пейков - „До вратата“.

Господинов разказа, че първият му опит за писане бил в ранна детска възраст – разказ за сънуван кошмар. После започна със стихотворенията.

Спомням си, че на литературния ни кръжок гостуваше известен детски писател. Бяха ме оставили последен да прочета стихотворението си като най-добрата млада надежда. Бях на 9 години и пишех за смъртта и остаряването. Писателят ме погледна и строго отсече, че не трябва да пиша за такива неща, че децата трябва да описват рисунки на асфалта и гълъбите, с усмивка се върна в детството сио Георги Господинов. Той отсече, че ако трябва да посочи причините да пише то това са историите, разказани от дядо му и баба му, както и творбите на Борхес.

Пред препълнения салон Господинов призна, че пише нов роман, който се надява да е готов и публикуван през пролетта догодина.

Феновете на писателя го провокираха с въпрос ще разкаже ли за американските си преживявания и срещите с българите там в книга.

Не съм мислил да пиша такава книга. В Щатите срещнах прекрасни българи, които са взели най-хубавото от тук, и най-хубавото от там. Лошото е, че са избрали да живеят там. Разбрах и още нещо, че българите в Америка и българите в България имат един и същи проблем- те се чувстват чужденци, остават неразбрани, каза Господинов.

После писателят отдели внимание на всеки от почитателите си, раздаваше автографи, а най-малкият от тях – 12-годишно момченце, го изненада с необичаен подарък. Детето му връчи торбичка, пълна с джанки.