Фотографии: Димитра Лефтерова

от Паулина Гегова

Едит Унджиян започва да се занимава с музика от, както сама обобщава, невръстна детска възраст, или за да сме по-конкретни – от четири годишна. Първият й досег до мелодичното изкуство е чрез кристалните струни на пианото. Както почти винаги се случва, е започнала да свири по желание на родителите си и както още по-често се случва, малкото момиченце бързо осъзнало, че не пианото е нейният инструмент, а собственият й глас.

Като целенасочен човек, Едит следва логично и планувано пътя на развитието си. Влиза в Училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков” с класическо пеене, а по-късно и в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство.

Като цяло певицата от арменски произход е доволна от артистичното образование на пловдивските школи.

„Съществува една тенденция, че пловдивските музиканти в академията са леко мързеливи и им трябва малък тласък, но ако сам изпълнителят проявява интерес към материята, има желание да израства и търси отговори на всички въпроси, то той няма да остане просто с диплома, а ще излезе от института като завършен артист”, споделя Едит и може би точно това й вярване, я изкарва извън сградата на академията още преди да е завършила. Започва да участва в така наречените гигове – семпли изпълнения на живо, най-често акустични, в различни пловдивски клубни пространства.

Колкото повече време минава, толкова повече клубовете стават тесни за гласа и таланта на Едит Унджиян. Започва да се включва във все по-големи формации и концерти, става член на група Кофеин, а през 2015-та сформира и собствената си банда “Life Light”, заедно с Александър Леков, с когото имат еднакво виждане за музиката, Петър Тодоров, Георги Зайков и Александър Каменов. Най-новото попълнение към групата е Иван Неделев, също познато лице в музикалните среди под тепетата. Вече имат един албум зад гърба си, а втори е на път да види бял свят. Едит и колегите й сами се финансират, никой не им помага, но така са свободни да творят както пожелаят, без някой да им дири сметка, а стила си определят като алтернативен.

„Напоследък забелязвам, че все повече хора се интересуват от качествена музика, която не е толкова популярна. Лошото е, че трябва да я търсят сами, вместо да им се предлага в общ аспект от медиите и телевизията, но има напредък, което само може да ме радва.”

Съвсем наскоро Едит Унджиян се качи и на театралната сцена, в проект, напълно различен от всичко, с което се е занимавала до сега. Тя става част от състава на мюзикъла „Коса” към Държавна опера Пловдив. Обяснява, че й е било изключително трудно да изгради ролята. Не само на нея, но и на колегите й, най-вече емоционално, защото всички до един са свързвали сюжета по някакъв начин с лични преживявания. Тематиката в мюзикъла на Милош Форман е наистина тежка, и макар че пловдивската версия не е копие на американската, не изтича откъм съдържание и проблематика.

Чрез „Коса” Едит се научава да работи в още по-разнообразен екип, допира се до професионалната, разграфена и щрихова театрална постановка, в която импровизацията е важна, но се използва само при необходимост. Научава се да работи по схема, с хореография, където трябва да се съобразява с гласовете и на останалите солисти. Това не е лесно за творец, който до сега е блестял самородно, но Едит Унджиян се старае да загърби артистичното си его, в името на нещо много по-важно – колективното послание.