На 12 декември 1930 г. в Пловдив е роден ЕДИ КАЗАСЯН. Учи пиано при Зорка Саян и проф. Панка Пелишек. Завършва право в СУ „Климент Охридски“ (1954). Започва дейността си свързана със забавната музика, като пианист в оркестрите на Христо Вучков (1956) и Димитър Ганев (1957). През същата 1957 г. среща Леа Иванова. Влюбват се и за двамата това е голямата любов. Макар, че още от 1941 г. 11-годишният Еди е безнадеждно влюбен в Лея, след като я чува да пее в един пловдивски бар. Той, е и началото и краят на Леа. Хубавото време за двамата са 60-те години.

Те пътуват на турнета в Румъния, Унгария, Югославия, Германия. Леа пее в Белград с оркестъра на Куинси Джоунс. За всички е ясно, че тя е певица от световен ранг, но в родината си трябва да се снишава, за да не й спрат пътуванията извън граница. А тя не може да се снишава. Характерът й е такъв - зодия Лъв е, и затова избира и такова артистично име - на лъвица - Леа. Истинското й име е Лиляна, но то й е някак чуждо на характера - повече й подхожда да бъде... лъвица. Стават семейна и творческа двойка до края на дните й. Обичат се, сърдят се, ревнуват се, но в продължение на 30 години, въпреки всичко, са заедно. Еди сформира нейния оркестър и го ръководи до края на творческата й кариера. Оркестърът съпровожда Леа Иванова в гастролите й в Румъния, Унгария, Германия („Фридрих щадт палас“), Западна Европа (с изключение на Великобритания и Италия), САЩ, Южна Америка и Близкия Изток, участва в осъществяване на албумите й в Румъния, Унгария и Германия. Започва да композира сравнително късно - първата си песен представя на фестивала “Златният Орфей“ (1976) – „Песен за гълъба“.

Песните му са близки до жанра на френския шансон и са написани върху стихове на поети като Петър Караангов, Любомир Левчев, Борис Христов, Георги Константинов, Христо Фотев. Изпълнявани са от Леа Иванова, самия него, както и от различни млади групи и изпълнители... Леа се разболява от рак и той е дълбоко покрусен, не се отделя от леглото и. Последния ден от нейния живот, по обяд изключително красива кристална ваза, поставена на мраморната масичка в хола, се пръска на стотици парчета, без никой да се е докосвал до нея... Присъстващите са стъписани и онемели, само Еди тихо промълвява: „Това е моята Леа!”. След смъртта на жената на живота си Еди никога не намира щастието. Приятелите му ще го запомнят като един много натъжен и самотен човек. Заедно с Г. Георгиев създава книгата „Би трябвало да имам два живота“, посветена на Леа Иванова (изд. „Музика“ – 1989). След дълги митарства, през 1999 успява да убеди киноцентър Бояна да започне работата над филма по негов сценарий „Страсти за Леа” (реж.Николай Йотов). Еди Казасян почива през 2004 г.

Из "Енциклопедия на Пловдив" на Божидар Тотев