Джована Галиарди: Една златна ябълка с надпис „За най-хубавата” може да обърне историята
Актрисите Джована Галиарди (Атина Палада), Паулина Гегова (Афродита) и Веселина Костадинова – Артемида ще преставят спектакъла „Древногръцки бъркотии” тази вечер за откриването на фестивала „Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство”. Откриването е тази вечер от 19 часа на Римския стадион с поредица от атрактивни събития. Едно от тях е премиерата по едноименния текст на Паулина Гегова.
Спектакълът разказва историята за подхвърлената по време на сватбата на Пелей и Тетида златна ябълка, на която пише „за най-хубавата“. Трите богини започват да спорят и след като не могат да решат, избират смъртния Парис да реши. Всяка му предлага дар, а Афродита го изкушава с хубавата Елена. Той избира нея и така се поставя началото на Троянската война.
- Джована, защо избрахте мита за трите богини и златната ябълка?
- Всички знаем максимата „ябълка на ден държи доктора далеч от мен“, както и всички митове, легенди и истории, свързани с този плод. Твърди се, че именно благодарение на ябълка, паднала върху главата на Нютон, той се сетил за закона за гравитацията. Ябълката е символ на здраве, плодородие, любов, знание, но и на раздор, изкушение и грях.
Ябълката на раздора е златна ябълка в древногръцката митология, откъсната от градините на Хесперидите, с надпис: „На най-красивата“, която Ерида подхвърлила на трите богини – Афродита, Атина и Хера в( нашия случай Артемида ) по време на сватбата на Тетида и Пелей. Според легендата, всяка от трите богини сметнала, че ябълката е предназначена за нея и започнали да се карат помежду си. Именно този надпис станал повод за гибелното съперничество помежду им, а впоследствие и за Троянската война, тъй като всяка от тях смятала, че тя е най-прекрасната.
Замисълът на този спектакъл, това което сме заложили в него като идея с моите колежки, е да представим комедийно-трагичната страна на женската завист и неразбирателство, на конкуренцията между сестрите. Но нашият прочит на този класическо гръцки мит има и друга цел. На финала като ретроспекция обобщаваме, че няма нищо хубаво в хаоса.
- Какви са героините ви по характер? Вие играете Атина. Има ли общи черти между в- ас и нея?
Постарали сме се да сме максимално близки до същинския характер на всяка една от богините. Разбира се, няма как да сме на 100% автентични, защото информацията за всяка една от тях не е толкова обширни, но въпреки това вярвам, че сме се справили доста добре.
Относно това дали имам общи черти с Атина Палада в характера, бих казала - една от чертите в характера ми е, че чувството ми за справедливост е развито доста силно, подобно на нейното.
- Както казахте, в оригиналния мит третата богиня е Хера, но я сменяте с Артемида, за да има това сестринско единство, а в случая и разделение. Вие също имате сестра. И в живота ли е така – сестрите съревновават ли се?
- Не, при нас категорично не е така. Никога между мен и сестра ми не е имало съперничество, не е и имала защо. За мен моята сестра е пример за подражание и много се обичаме и винаги си помагаме от малки с каквото можем. Да, нормално е, когато разликата в годините е по-голяма, да има дрязги, но не и съперничество.
- Участвате в „Пловдив – древен и вечен” за втора поредна година. С какво се различава фестивална форма на театър от класическата?
- Театърът (от гръцки: θέατρον – място за зрелища) е вид сценично изкуство, което се състои от изиграване на сценарии или истории пред публика, при което се използва съчетание от реч, жестове, музика, танц, звук и зрелище. В допълнение към стандартния разказвателен диалог, театърът може да се види под формата на опера, балет, мимика, кабуки, китайска опера, куклен театър и пантомима. В основата на драматичното действие стои конфликт, чието разрешение или неразрешение провокира размисъл. Целта на класическата форма на театъра е да предизвика у зрителите катарзис. Като всяко изкуство, той представлява покана за разговор – елемент от един безкраен диалог. В класическата си форма театралните постановки се играят на сцена в театър.
Докато фестивалната форма е обществен празник, обединен около конкретна тема, както и преглед на постиженията в определен вид изкуство, например музика, кино, художествена самодейност, театър. Думата произлиза от латински – festum или festus означава „празник“. С подбора на мястото, традицията, сградите, ваканционната атмосфера и със специалните художествени произведения фестивалите излизат извън рамките на всекидневието. Повечето фестивали се провеждат веднъж в годината или през две и повече години. Фестивали се провеждат навсякъде по света и не е задължително театралните постановки да се играят в театър. Използват се много алтернативни места за постановките.
- Това, че не сте под шапката на държавна театрална институция затруднява ли процеса на работа, или дава свобода?
- И да, и не! Зависи от коя страна на монетата ще погледнеш. Но ситуацията в държавата, и не само дори световно, е много динамична и всичко се променя толкова бързо, че нито държавната институция може на 100% да ти каже какво ще се случи в идните месеци, нито един независим артист може да направи някакви прогнози за случващото се. Колкото и свобода да дава един частен проект, толкова и ограничения може да има и обратното. Винаги има и положителни и отрицателни черти да бъдеш независим артист.
- Каква смятате е съдбата на уличното изкуство?
- Улично изкуство се е зародило още в Средновековието.През периода от XI до XIII век, когато се сформират средновековните градове, се появяват първите пътуващите трупи, които разиграват по площадите различни народни обреди. Трупите се състояли основно от певци, актьори, смешници и жонгльори. В различните държави те са наричани по различен начин – трувери, шпилмани, ваганти, менестрели или голиарди.
В България уличното изкуство се развива според мен с малко по-бавни темпове спрямо други европейски държави, но тепърва тази форма на изява за млади творци ще става все популярна и все повече артисти ще виждаме на алтернативни открити сцени. Улично изкуство винаги е имало и ще има.
Фотографии: Александър Карамфилов