от Мария Луцова

Световноизвестният хореограф и артист Димитрис Папайоану е автор на повече от 25 продукции – от интимни постановки пред малцина зрители, до масови спектакли със стотици участници на олимпийските стадиони в Атина и Баку. Неговите сюрреалистични, изумителни като сценография и дълбоки по смисъл спектакли вече три десетилетия са висш пилотаж в света на изпълнителските изкуства. Той е артист за всяка сцена – от ъндърграунд пространства до големи театри и стадиони, от древния амфитеатър в Епидавър до Théâtre de la Ville в Париж и Teatro Olimpico във Виченца.  

Носител е на редица отличия, сред които Специалната награда на Европейските театрални награди, раздадени в края на 2017-а, заради неговия „тотален театър, с очевидна зрялост на изразните средства“. В средата на май тази година Папайоану стана първият нов автор, създал постановка за трупата на легендарната Пина Бауш във Вутерпал.  

Българската публика ще се срещне с изкуството на Папайоану на 28, 29 и 30 септември, когато е премиерата на спектакъла „Великият укротител” в Дома на културата „Борис Христов” в рамките на фестивала One Dance Week – форум, част от програмата на Пловдив-Европейска столица на културата 2019.  Месеци преди премиерните за България дати, билетите бяха разпродадени. 

Днес е много специален ден, през този уикенд ще се случи нещо много вълнуващо за нас. Искам да благодаря на Димитрис, защото намери място в своя календар, за да включи Пловдив в турнето си. За нас е изключителна чест да бъде част от фестивала. Имахме голяма доза късмет, но интересът към този спектакъл е възможност да  обърнем внимание колко бързо се развива сцената за съвременен танц и какъв интерес има към нея. Надяваме се, че българската държава ще подкрепи творците от този сектор, подчерта организаторът Асен Асенов. 

Ето какво сподели Димитрис Папайоану на срещата си с медиите часове преди първото завъртане на „Великият укротител”. 

- Г-н Папайоану, кой е вашият подтик  за създаването на един спектакъл, за оформянето на една сценична идея?

- Това е труден въпрос. Мен ме интересува животът като такъв. Опитвам се да го разбера, да го преживея. В изкуството се стремя да създавам неща, които говорят за живота, за смисъла на човешкия живот. Занимават ме въпросите за идентичността, за нашето наследство, за дуалността на дух и материя.

- Безгранични ли са възможностите на човешкото тяло и дух?

- Човешкото въображение е безгранично, а човешкото тяло може да се справи с много неща. Пример за това са атлетите и акробатите.

- В анонса на спектакъла ви тези тела са бойно поле, а това, което се случва с тях, е на фона на  музиката на Щраус „На хубавия син Дунав”. Това не е ли сблъсък – романтика срещу реалност?

- Нима човешкото тяло не е бойно поле? Чрез него и в него изпитваме цялата агония и всичките мистерии на живота. Опитваме се да намерим смисъл, да се събуждаме всеки ден. Романтична музика? За мен тя е шега, аз се опитвам да я превърна в ирония. Музиката е изкуството на изкуствата и има огромна сила. Но когато видите танц със страхотна музика, бъдете много подозрителни, защото там музиката върши цялата работа. Много е важно как използваш музиката. Аз съм се провалял много пъти назад във времето, когато съм използвал страхотна музика и тя се е превръщала в основен акцент и внушение.  Човечеството е създало неизброимо количество прекрасна музика, която говори директно на душата, докосва я без нужда от допълнителни средства. Така че се опитвам да бъда много внимателен, аз не съм музикант. Един от триковете е да използвам музиката иронично. Аз се възползвах от „На хубавия син Дунав” – преобърнах музиката, нарязах я, промених я изцяло, за да създам саундтрака на тази странна приказка, която разказвам.  В моите спектакли е важен всеки компонент – музика, сценография, осветление, костюми, артисти. От друга страна акцентът пада върху движението, енергията, представянето на символите.

- Казвате, че „Великият укротител” е спектакъл за издирване на съкровеното, пътешествие за скрити съкровища. Какво бе вашето откритие в процеса на създаване на представлението?

- За мен този спектакъл беше поредна стъпка в осмислянето на живота. Това важи за всеки спектакъл – независимо дали го харесвам или не.  Всеки един от тях е крачка в осмислянето и осъзнаването на живота.  Самата работа е търсене на смисъла, на тази енергия, която ни е дадена и която ни управлява.  По някакъв начин да я укротим, да за си отговорим на всички въпроси, които си задаваме преди да умрем.  Звучи малко абстрактно, но такива въпроси си задава всеки в определени моменти от  живота. Например - ако решиш да имаш семейство, да отглеждаш деца, това изисква определено укротяване на страстите и енергиите.

- Какъв е подходът ви, когато създавате артистични проекти като „Великият укротител” и когато работите върху мега спектакли като откриването на Олимпийските игри?

- Спектаклите за откриването и закриването на олимпийски игри са част от професионалния ми живот, а сега в Пловдив ще представя реалния си артистичен живот. Това е нещото, което правя наистина. Това е нещото, което работя.  Опитвам се да вмъквам идеите си и в професионалните проекти. Такива събития са голяма национална пропаганда и се нуждаят от това артистите да бъдат креативни, но това не е изкуство. Не ти е позволено да бъдеш критичен или противоречив. Така че различна форма на изразяване е. Всеки път, когато  имам възможност да създавам такива огромни церемонии, се опитвам да предам идеите за хуманизма и позитивното в живота, които вярвам, че са полезни за човечеството. Понякога ги крия в самите продукции, като великденски яйца за хора, които могат да ги открият и разкодират. В тези огромни церемонии аз съм същият човек, не мога да бъда различен, но знам къде се намирам и каква е целта на проекта.

- Работите ли с определена група артисти?

- Много се доверявам на конкретни хора през годините да работят с мен, но и търся нова свежа кръв.

- Ако танцът е универсален език, кога разбирате че публиката ви е разбрала?

- Личи си, много си личи, когато има комуникация между публиката и артистите. Това помага на артистите да станат много по-добри по време на спектакъла. Понякога може да бъде объркващо, защото не знаем дали наистина сме харесвани или просто модерни. В повечето случаи обаче много си личи. Това, което правим, наистина е много странно, и не е трудно да се усети, когато се харесва на публиката.  

-  Как организаторите на One Dance Week успяха да ви убедят да гостувате в Пловдив?

- Просто Асен Асенов ме попита. Погледнахме календара дали има къде да включим такава дата. Много бе настоятелен, признавам му го.

- Каква е силата и внушението на танца в проекта ви?

- Няма как да опиша с думи нещо, което се описва с тялото, нещо, което не трябва да бъде обяснявано, а видяно. Има една част от комуникацията, която не се облича с думи. Ние затова работим на тази територия, за да показваме чрез движението. Затова съществува рисуването, музиката, танцът. 

- Кои са важните неща  в живота, какво ви прави щастлив?

- Кой съм аз да отговоря на този толкова фундаментален въпрос? Мен лично щастлив ме правят любовта на другите и работата.  Обичам да съм в близък контакт с природата също.

В интервюто са използвани въпроси и на други медии