Димитър Герганов е автор на 4 романа – „В сянката на Боговете”, 2013, 2014, 2016 г. – трилогия, която пресъздава античния свят на траки, гърци, перси и техните богове, както и на историческия роман „Конспирацията Хазара”, 2015 г. – книга, която търси отговор на въпроса: Изчезват ли народите просто така, като ненужна кал отмита от водите на времето…, както и на 2 документални книги – „Военно-монашеските ордени”, 2018 г. и „Улиците на Пловдив”, 2021 г. Димитър Герганов е основател и водещ на Пловдивско историческо общество – исторически формат пред публика, в който се разглеждат теми от българската и световната история, като гостуват водещи български историци, археолози, етнолози и университетски преподаватели. Магистър по културен туризъм и културно проектиране от ПУ „Паисий Хилендарски”. 

- Г-н Герганов, какви тайни крият пловдивските улици?

- Пловдив е хилядолетен град, минал е през Античност, Средновековие, Възраждане, ХХ век. През всичкото това време  се е променял. На улиците му са се раждали, живели, умирали хора, вдигали са се сгради, после те са отстъпвали място на други. В този смисъл вероятно има много тайни и ако ние си мислим, че ще ги научим всичките, се заблуждаваме. Но по мъничко да научаваме и добавяме към историята на града, пак ще бъде добре.

- При проучването на тези улици какво открихте лично за себе си?

- Първо видях колко красиви сгради има в Пловдив, не че не съм го знаел, ала  друго е да се вгледаш, без да бързаш  и да им се възхитиш. Набива се на очи, че част от тях не са във вида, който заслужават. Ако човек се загледа и не препуска, може да открие много неща. Много често – увлечени в делничния ритъм, не обръщаме внимание по коя улица минаваме, на кого е кръстена, какво има на нея, кой е живял там, кой архитект я е белязал с таланта си. Нормално е, животът ни е стресов и натоварен. Но е хубаво понякога човек да заживее по-бавно – да се потопи в атмосферата на града. Сигурно е, че така ще открие много неща.

- Защо избрахте да разкажете историята на  101 улици и на какъв принцип ги подбрахте?

- Първо да спомена, че Пловдив има 1 200 улици. Ясно е, че няма как да разкажа за всички. Затова избрах 101 от тях. Подбрах ги с идеята да има какво още да разкажа за тях, освен на кого са кръстени.  Другият ми критерий беше, все пак, самата улица да има история – като например  Голямата и Малката Главна, ул. „Иван Вазов”, „Съборна”, „Христо Г. Данов”... Там има информация за архитектите, които са проектирали сградите, знаем кой е живял, какво е имало.

- Колко крачки изминахте, обикаляйки по тях?

- Няколко месеца обикалях тези улици и то по няколко пъти, но не съм правил точна сметка колко крачки съм изминал. Когато започнах да пиша книгата обаче, си направих сметка, че съм изминал пеша над 100 000 км по улиците на Пловдив за няколко десетилетия.  И всеки път откривах по нещо ново.  

-  Портретите на тези 101 улици са интересна комбинация от минало и настояще. Труден ли бе балансът, когато ги пишехте?

- Това е шестата ми книга, имам стотици материали публицистика и балансът се получи лесно. Опитът помага. Единствената ми цел бе да направя книгата достатъчно увлекателна за Негово Величество читателя – в нея да има история, да има и един щрих съвремие. И всеки, който я прочете, да се обогати по някакъв начин. Радвам се, че книгата получава добри отзиви. Хората ми споделят, че се завръщат на тези улици, за да погледнат на тях по различен начин. На който му се чете „Улиците на Пловдив” с автограф от автора, може да ми пише в Фейсбук на: Dimitar Gerganov. Книгата може да бъде един много удобен пътеводител. Когато човек – независимо дали е от Пловдив или друго място, има време да се разходи, би могъл с нея да тръгне по някоя улица и да научи интересни факти. Например по „Съборна”, но не да препуска към Небет тепе, а да се спира, където има интересни къщи, да разгледа галериите. Да поживее бавно в неповторимата пловдивска атмосфера.

- Бихте ли организирал турове, за да разказвате събраните истории?

- Аз съм и професионален екскурзовод. Когато условията позволяват, ще предложим градски турове, където ще има възможност хората да се запознаят с града. Ще включим и други обекти, които не присъстват в книгата.

-  В предговора казвате, че всеки опит за епохален труд, посветен на Пловдив, е обречен на провал. Защо?

-  Градът ни има дълга и пъстра история от една страна, от друга обаче има периоди, за които знаем изключително малко.  Например малко са нещата, които са ни известни за праисторията, за тракийското време също не знаем толкова много. Римският период е сравнително добре проучен, но после като отидем в Средновековието има периоди – по цели 50-70 години, за които няма никакви сведения. Нищо не знаем, сякаш никой не е живял тук.  За ранния османски Пловдив също няма кой знае колко информация, а и тя е от пътеписи на пътешественици минали по нашите земи.  Възрожденският Пловдив обаче е добре изследван.

Затова написването на една всеобхватна история на града би била Сизифовска задача. Смятам обаче, че всяка книга за Пловдив е един скромен принос към историята на града ни. Тя стъпва върху труда на авторите, които са писали преди това плюс собствените проучвания на автора.

- Ако приемем, че всяка от тези градски улици са като малко село,  открихте ли там  кмета, попа и лудия?

- Ако трябва да приема буквално въпроса, Пловдив е почел кметовете си, своите религиозни общности, както и своите чудаци. Има улици, кръстени на Божидар Здравков, Христо Дюкмеджиев, Х. Г. Данов и др. Ако вземем следващата дума поп – градът ни има своите красиви храмове и те пазят своята история.  А чудаците и зевзеците също са част от цветния Пловдив като започнем с паметника на Мильо, спомените за бай Иван Карачомака, за когото разказвам в книгата. В началото на 90-те години на миналия век резиденцията му беше пред Руската книжарница, събираше публика и разтягаше лакардии.  Имаме си и един съвременен чудак – Стефчо Автографа, на който един ден вероятно ще бъде вдигнат паметник.  Нашият град си ги има всички тези герои и за тези, които съм се сетил, съм понаписал нещичко.

- Кои са любопитните истории?

- Не са една и две. Например на ул. „Преслав” изскочи една интересна история. В къщата на №29 през 1925 г.. е живяла на квартира комунистическата функционерка Цола Драгойчева с някакъв любовник на име Жоржи. После полицията ги арестува. За Жоржи никой не чува нищо повече, а тя влиза в затвора вече бременна и там ражда сина си Чавдар. Любопитното е, че в тази къща продължават да живеят наследниците на хората, които са били хазяи на Драгойчева. През 60-те години те открили пистолети и боеприпаси на тавана. Самата Цола Драгойчева в мемоарите си споменава, че е била на квартира там няколко месеца и нищо повече като детайли.

- Продължете мисълта си „Пловдив е идея”...

- Това могат да го разберат само пловдивчаните. Хората от другите градове и чужденците няма да го разберат. Обърнете внимание как ходят хората в Пловдив. Походката им е една много особена, няма нищо общо със забързаното препускане в София, например.  Пловдив има един специфичен дух, който трудно може да се опише с думи. Един град не е само сградите и улиците, той е и хората. Като погледнем каква роля е имал през Възраждането, през 50-60 години на ХIХ век, оттук тръгва всичко – църковната борба, просвещението. Първо е духовното Възраждане. Тоест Пловдив заема едно по-особено място в историята на България.

Тази историческа памет, която пловдивчани носят в кръвта си, им дава едно друго светоусещане, друго отношение.

Необичайният чар на Пловдив се крие и в мултиетническия му характер. Тук винаги са съжителствали много етноси и култури и това забърква една многоцветна амалгама, която придава особен дух на града. Интересна е и тази особена затвореност на Пловдив. Има я още от Възраждането, когато хем живее в забавения османски ритъм, хем е носител на прогресивни европейски тенденции.

Тази двойственост я има и днес. Неслучайно софиянци често бягат към Пловдив през уикендите.

- Как се променя града пред вашите очи?

- Променя се и бързо, и бавно. Бях съвсем малък, когато започнаха да строят „Тракия”. Помня първите един-два блока.  Бяхме деца на по 6-7 години и ходехме с колелетата дотам, без да знаят родителите ни.  Та този квартал, например, изникна пред очите ми.  В Стария град през годините станах свидетел как някои къщи бяха реставрирани, но други рухнаха.  Изникват нови модерни сгради от стъкло и метал. Пред очите ми се върна към живот Капана.

- Върна се към живот?

- Капана е чудесен пример за промяна, защото само допреди 6-7 години, след 17.30 часа нямаше жив човек. Докато в момента кипи от живот. Ако трябва да влезем в детайли, доколкото си спомням първоначалният замисъл бе там да има квартал на занаятчии, арт магазини. В момента е по-различно по чисто икономически причини, занаятчийските магазинчета отстъпиха и Капана се превърна в място за забавление със заведенията си. Може би тук трябва да се намери баланс, за да има и този артистичен дух.

Смятам, че примерът с Капана трябва да се случи и в Стария град. Има дни, когато по ул. „Съборна” до Небет тепе няма да срещнеш никой.  А помня, че през 80-те и 90-те години на миналия век там кипеше живот.

Има хубави инициативи свързани с виното, със занаятите. Трябва повече да се засили тази активност. Да се намерят някакви удачни публично-частни партньорства с хората, които имат бизнеси в Стария град, за да дадат още повече живот на архитектурния резерват.

- Какво можем още да направим, за да бъде още по-хубав обликът на нашия град?

- Да правим това, което умеем най-добре. Да се усмихваме, да сме по-позитивни.

- Вие сте двигател на Пловдивското историческо общество, да очакваме ли да възобновите интересните срещи, които организирате?

- Очакват ни много интересни гости, с които ще срещнем пловдивската публика.

НАЙ-НАЙ-НАЙ- УЛИЦА:

АРХИТЕКТУРА

Труден избор и все пак – за да видим най-забележителните образци на градската архитектура, задължително трябва да се разходим по Голямата и Малката Главна, по ул. „Иван Вазов”, по „Христо Г. Данов” и „Отец Паисий”. Някъде има ансамбли от къщи, другаде – единични архитектурни съкровища. Трябва да вметнем, че Пловдив е изкарал късмет по време на Втората световна война, защото няколко пъти е бомбардиран, но не понася тежки поражения. Докато в София са били сринати или повредени над 11 000 сгради. Затова и центърът на София не изглежда толкова добре. Преди това е изглеждал по подобен начин.

ИСТОРИЯ

Всяка една - особено в широкия център,  има своята история и тя е по своему интересна. „Бетовен” е една от тези улици, например. Тя не е много дълга и има поредни номера на сградите, защото от другата страна е Дондуковата градина. На нея е живял пет години Иван Вазов и е написал някои от най-хубавите си творби.  За съжаление не знаем на кой точно номер. Трябва да е било в една от първите три къщи, където сега са издигнати големи сгради на банки.  Там на №10 е живял Христо Гендов, известен още като барон Гендович.  Той е бил много интересна личност – бизнесмен, спекулант, направил много голямо състояние. На преклонна възраст – над 70 години, земеделците на Стамболийски го вкарват за три години в затвора.  След падането на правителството той излиза. На „Бетовен”  има няколко интересни еврейски къщи, които са на ъгъла с ул. „Христо Г. Данов”.

СЪЧЕТАНИЕ НА ПОВЕЧЕ ЕПОХИ

Има доста такива улици, които са в малко по-широкия център. Там можем да видим една-две стари къщи с измазани с кирпич стени, в същото време има няколко от 20-те и 30-години на миналия век, до тях ранен соц, до него Баухаус. След това виждаме и по-късни сгради, та до новото строителство от след 90-те години. Такава например е ул. „Леонардо да Винчи”.

ЗАНЕМАРЕНАТА

Трудно е да се каже коя е най-занемарената. По-скоро има пасажи от къщи в лошо състояние, дори такива, които са само на стени. До тях се издига нова модерна кооперация. Тези контрасти ги има на много улици. Такава улица е например „Княз Черказки” – намира се между бул. „Шести септември” и река Марица.

АВТЕНТИЧНАТА

Да си представим, че идваме с влака от София. Слизаме на гарата. Задължително трябва да минем по ул. „Иван Вазов”. Оттам отиваме на площада, за да минем по цялата главна – от единия край до другия, да пребродим Капана, Стария град. Това е автентичният Пловдив, който трябва да видим. Да преминем през шумна уличка, да поспрем на по-тиха…  Да поседнем.

ЗЕЛЕНАТА

По ул. „Иван Вазов” има много чинари, бул. „Руски” също е озеленен. Това е много голяма тема – дали озеленяването на нашия Пловдив е достатъчно. Зеленото пространство е белият дроб на града и е изключително важно градската среда да е зелена.

МАЛКАТА

Най-дългата улица, за която разказвам в книгата, е бул.”Васил Априлов”. Няколко са най-малките.  Едната е „Златибор” в Капана. Тя е само 26 крачки. Другата е „Ген. Стефан Тошев” – много хубава улица . На нея има само две хубави възрожденски къщи и една малка църква. Толкова е малка, че в Гугъл я няма.