Д-р Савина Стоицова е епидемиолог в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ)  и финалист в конкурса за комуникация на науката FameLab. Тя бе ръководител на мащабното тестване за COVID-19 с метода ELISA, което бе проведено в Пловдив. Участвала е в проучвания на различни заразни болести (хепатит А, В, С, морбили, холера, полиомиелит), както в България, така и в чужбина. Сред тях е изследване на взрив от холера в Лусака, столицата на Замбия, проведено през пролетта на 2016 г. Ръководила е и две проучвания в Полша на морбили през 2016 и 2017 г.

- Отново се отбелязва сериозно покачване на заразените с COVID-19, на какво се дължи това?

Може да се каже, че в момента това се дължи на по-голямата динамика на контактите между хората. Това е напълно естествен резултат от отпускането на мерките, от хубавото време, от това, че всички разбираемо сме изморени от изолацията. Но тази динамика дава и повече възможности на вируса да се разпространява. При нас в Националния център по заразни и паразитни болести гледаме данните за заболеваемостта в контекст и заключението от анализите ни е такова. Много често виждам въпроси дали това увеличаване на случаите не се дължи на по-голямото тестване сред гражданите. Реално капацитетът за изследване на проби е увеличен от сравнително друго време. Броят на направените тестове зависи не само от капацитета на тестване, а и от това дали има хора, за които има причина да се тестват. Ако имат съмнение за коронавирус или за контакт с него, човек подлежи на тестване и тогава се насочва за такова. В последните седмици има повече хора, за които е преценено, че трябва да се тестват, съответно пристигат и повече проби. Ние освен, че гледаме броя на пробите, но и процентът на положителните проби при изследванията. Тази статистика е на седмично ниво. Ако гледаме седмичните данни за брой тестове и за брой положителни проби можем да отчетем, че в началото на месец юни на всеки 100 изследвани човека е имало един положителен. В момента на всеки 100 проби на седмична основа се откриват 5 положители. В този случаи имаме повишение не само на броя на потвърдените, но и повишение в процента на положителните проби.

- Като епидемиолог според вас кои са основните стъпки/мерки, които трябва да се спазват, за да се ограничи разпространението на вируса?

Няма разлика от самото начало кризата с коронавируса до сега - физическото дистанциране е едно от най-важните неща. Това е вирус, който се предава основно чрез респираторни капчици, отделят се при говорене, кашляне, кихане. За това спазването на дистанция 1,5 метра е наистина важно. Избягването на струпването на много хора на едно място. С колкото повече хора сме в контакт, в толкова по-голям риск поставяме себе си, близките и хората около нас. Не на последно място е важна хигиената на ръцете, да не си пипаме лицето и очите.

- Мислите ли, че българите подцениха вируса?

Още в самото начало, когато вирусът навлезе и в нашата страна всички го взеха като сериозен проблем. Тогава виждахме какво става в Италия, в Китай. Няма вирус, който може по този начин да препълни болниците, да предизвика такава трагедия в цели градове. Вирусът не е за подценяване. При налагането на мерките всички започнаха да ги спазват отговорно. може би за това, че вирусната вълна не тръгна остро в България хората се измориха, отпуснаха се и се създаде някакво лъжливо усещане за безопасност. Въпросът е не дали сме подценили вируса до сега, а дали сега няма да го подценим. За мен той само това чака.

- Има ли вече някаква яснота при излекувани от COVID-19 пациенти дали се открояват някакви последици или остатъчни увреждания за здравето им?

По този въпрос в момента се събират данни на световно ниво. От много скоро го имаме този вирус между хората. Все още не могат да се направят някакви заключения въз основа на много данни. В момента се учим на това. В световната научна общност няма яснота какви са последиците. Вижда се, че при някои пациенти възстановяването отнема повече време. Но все още няма достатъчно данни и тепърва ще разберем повече по тази тема.

- Твърди се, че вирусът се е променил, че има някаква мутация и че заболяването протича по-леко? Имате ли подобни наблюдения?

Не. В момента спрямо наличните данни, както в света, така и у нас, няма ясни индикации за отслабване на вируса. Мисля, че тези твърдения за отслабването са по-скоро израз на една надежда, която хората имат, поради историческия опит с някой други вируси и патогени. Със SARS-CoV-2 много често става така - ние все още не познаваме добре вируса. Често в процеса на научаване на вируса се скача на заключения от знания, идващи от други патогени. Например, в началото на лятото се чуваха предположения, че както други респираторни вируси той ще поизчезне през лятото. Видимо обаче това не се случва. Важно е да се гледат наличните научни данни конкретно за този вирус. Спрямо тях в момента няма индикация по-леко протичане.

- Каква е Вашата оценка за провелото се в Пловдив тестване по метода ELISA?

Силата на това проучване е в сравнението. В момента серопревалентните проучвания не случайно се правят в много градове и държави. Нашето проучване, направено по метода със спазване на определени принципи, които позволяват да сравним данните от нашето проучване с други проучвания, проведени на други места. Имаме проучвания при различен брой потвърдени пациенти на различни места. Това, което виждаме в Пловдив е изключително ниско наличие на антитела. Всичко това означава, че резултатите ни са сравними с други проучвания в зони с ниска заболеваемост. Пловдив в момента е с една сравнително ниска заболеваемост. Резултатите от провелото се проучване са индикативни за това колко хора в населението все още са възприемчиви, т.е. не са защитени и могат да се разболеят. Подобни резултати, подобна много висока възприемчивост е засечена в Лондон през месец март, малко преди големия подем на заболеваемостта там. При нас все още не е изключен този сценарий, все още трябва да се внимава. Резултатите, които наблюдаваме са едно предупреждение. Все още е възможно да има рязък подем, който да претовари системата и да попречи на лекарите да положат важните и тежки грижи за пациентите, които са болни. От друга страна резултатите са окуражаващи. До сега сме успели в рамките на месеци да задържим нещата в нормалните рамки, благодарение на отговорността на много хора и смятам, че можем да се справим от тук нататък, ако всички внимаваме малко повече.

- Съгласна ли сте с приетото удължаване на извънредната ситуация до 15 юли?

С оглед на тенденциите към завишаване на случаите през последните седмици такова едно решение е облекчаващо. След като толкова време имахме една сравнително ниска заболеваемост този скок беше наистина притеснителен и много се надявам да бъде по някакъв начин контролирана тази ситуация. В този смисъл продължаването на мерките още известно време е може би една добра идея.