Д-р Неделя Щонова готви юбилеен спектакъл и в Пловдив
Искам да направя спектакъл и в Пловдив. Искам да пренеса цялата тази енергия в родния си град! Това заяви за TrafficNews д-р Неделя Щонова, която тази седмица отбеляза 20 години в телевизионен ефир с благотворителен мотивационен юбилеен спектакъл “20 години заедно” в НДК. Специално за събитието пристигна Рони Ромеро, вокалист на легендарната рок банда „Рейнбоу“. Самата Неделя Щонова, която има разнородни таланти, изпълни вдъхновяващо рок парче. „Реших да подаря този спектакъл на моята публика, на моите зрители, които толкова години ме отрупват с любов“, каза д-р Щонова.
Близо 400 нейни колеги, приятели и почитатели дойдоха, за да я поздравят и да чуят посланията й.
„Преди 20 години положих основите на научно базираната здравна журналистика и от тогава до днес не съм спирала да кондиционирам нагласата, която всеки от нас има към собственото здраве и вътрешно равновесие. И винаги с респект разказвам за лекарите професионалисти, посветени на хуманността и високотехнологичната медицина по света и у нас.“ заяви д-р Щонова.
Тя сподели още, че на спектакъла е получила много любов, светлина и прекрасна енергия, за което благодари и е дълбоко трогната. А за да кажеш нещата грабващо и да задържиш вниманието на публиката върху толкова специфична материя – научно базирана здравна журналистика – трябват куп неща. Как да приканим хората да обичат фантастично трудният и същевременно прекрасен свят на медицината?! Този тип познание е нещо безкрайно трудно, сложно.
Сухарският, дидактичен тон, вкаран в матрицата конвенционлания подход е безсмислен. Той не докосва сърцата на хората. А истинската промяна винаги започва първо от сърцето. Там човек решава какво ще прави със себе си. Затова понякога, за да дръпнеш спусъка на истинската промяна, трябва да подходиш веднъж като учен, друг път като специалист невролог, трети път като творец. Или човек на изкуството, който разбира нещата, който усеща, който има сетива на артист.
Ето затова имам в главата си този идеал за Ренесансова личност. И този стремеж. Колкото повече валенции има един човек, толкова по-свободно се свързва с другите и надгражда в тях. Затова развивам и се трудя над всичко с което природата ни е дарила – за да докосна максимален брой хора, толкова различни в своята природа, нагласи и очаквания.
Бих искала да влюбвам хората в наистина значимото. Та все тази камбана бия – личната отговорност на всеки от нас, свързана с осъзнаването, че ние можем да дадем на другите единствено онова, което носим вътре в себе си. И ако не напредваме всеки ден, или се саморазболяваме или ако оставим стремежът към съвършенство да заглъхва обезобразен от модерната скука и тази задъхана по бързата писта цивилизация, бихме деградирали.
Личната отговорност поставя акцент върху една по-вътрешна холограма. И тя е какво изискваме от самите нас. Първо, защото за да си сбъднем мечтите, трябва да сме здрави и в кондиция. Нали така?! И второ. Защото, нека се замислим заедно… Животът личен ли е?! Не. Животът не е личен. Ние го споделяме с другите.
Както казва Антоан дьо Сент-Екзюпери в “Малкият принц” – Ние сме отговорни за тези, които сме опитомили. Ние трябва да се развиваме, усъвършенстваме и да влагаме този мотив и в хората около нас. Мисля, че щастието е страничен продукт на растежа. Никога не самоцел или крайна цел.”
Сред най-развълнуваните участници в спектакъла беше дъщеря на д-р Щонова Лилия Сапфира Маринова.