Д-р Борислав Матеев е ембриолог, специалист в пловдивска ин витро клиника. Следва в Медицински университет - Плевен, както и в Медицинския университет във Виена. Връщайки се в родния Пловдив, завършва магистратура Молекулярна биология в ПУ „Паисий Хилендарски” и Здравен мениджмънт в МУ. Интересите му са в областта на репродуктивната и регенератива медицина, молекулярна биология, предимплантационната диагностика и криоконсервация. Сертифициран клиничен ембриолог (ESHRE) и преподавател към ПУ „П.Хилендарски“ по дисциплините Принципи на асистираната репродукция , Клетъчна биология, IVF-техники, а клиниката, където работи, е и база за семинари и обучение на студентите. Също така д-р Матеев е вещо лице към Окръжен съд - Пловдив за клас "Съдебно-биологични експертизи" в сферата на асистираната репродукция и ембриологията. Той е и координатор на съвместните проекти между клиниката и Технически университет-София Филиал Пловдив, Факултета по икономически и социални науки (ФИСН) на ПУ, както и Института за медицинска генетика към Виенския медицински университет.

TrafficNews потърси за коментар д-р Матеев във връзка с издадената от здравния министър Кирил Ананиев заповед за ограничаване на ин витро процедурите.

- Как приемате решението за ограничаване на ин витро процедурите?

- Цялата гилдия е озадачена от тази заповед. В един и същи ден с една заповед бяха разрешиш плановите операции, а друга забрани не само ин витро процедурите, но и всички дейности по асистирана репродукция. Дори т.нар. спермограми не е разрешено да се извършват. Да, ин витро процедурите не спадат в категорията на спешните манипулации, но предвид спецификата на целия този бранш те не могат да бъдат генерално отлагани за всеки един пациент. Някои пациентки се нуждаят от всеки месец, за да се подготвят.

Уточнявам, че не говорим само за ин витро процедурите, но и за инсеминациите например. Жените често се нуждаят от няколкомесечни подготовки, които могат да търпят корекции в хода на тази времева рамка. Възможно е дадена процедура ще бъде отложена изключително много оттук нататък, дори да надхвърли времето на извънредното положение и на тези кризисни ситуация с COVID-19. И не може да се генерализира, че принципно всички процедури по асистирана репродукция биха могли да бъдат отлагани безпроблемно във времето. Някои действително не търпят отлагане.

В интерес на истината, тези казуси са прецизирани в заповедта на министъра в зависимост от хормоналния статус на съответната жена. Но това са частни случаи.

- Основателно ли е това разграничаване на жените под и над 39 години?

- Не може да се генерализира по този начин. Не е много удачно. Факт е, че има пациентки под 39-годишна възраст, които са с биологичен и физиологичен статус не толкова добър, както някои 39- или 40-годишни жени. Това не е генерално становище, разбира се, това са частни случаи. Но има жени, по-млади от 39 години, които имат по-голяма необходимост от извършване на процедура по асистирана репродукция, отколкото някои 40-годишни жени, които евентуално биха могли чисто физиологично да изчакат няколко месеца.

Строго специфичен е подходът в терапията на всеки един казус в асистираната репродукция. Затова е и нашето недоумение, тъй като нещата се генерализират до голяма степен, а не би трябвало да е така. Някои случаи е удачно да бъдат отложени във времето заради технологичните процедури, тъй като нещата трябва да се прецизират, но други нямат тази възможност. И това не зависи изключително или само от възрастта на пациентките.

- Един от основните мотиви за издадената заповед беше, че при ин витро процедурите се занижава имунитетът на жените. Доколко те са податливи в този момент да се заразят с COVID-19 или друго заболяване?

- Нямам претенцията, че съм експерт в темата с имунитета, за да кажа дали това е така, или не. Всяка процедура е свързана със стрес, който, естествено, влияе на имунитета. Същото важи и за т.нар. планови операции.

- Това отлагане може ли да се окаже фатално при някои жени?

- Този въпрос предразполага генерализиран отговор. Не би трябвало да се прави еднозначен коментар. Пак казвам, в заповедта има дадена възможност за жените, чийто хормонален статус изисква бързи действия по отношения на асистирани техники, да го направят. Това са жените със занижени стойности на анти-Мюлеров хормон, с онкологични заболявания. Но всеки казус е много специфичен. И не може да се каже, че за 2 от 10 двойки би било твърде късно, ако не се извърши процедурата. Или за другите 8 ще бъде ОК, ако се извърши след 3 или 6 месеца. Тъй като няма и гаранция, че те ще могат да направят процедурата след 3 или 6 месеца.

Изключително прецизно индивидуално се подхожда в асистираната медицина. И всяко едно събитие от случаен характер допълнително натоварва прогнозите за успех на дадена процедура. По принцип, когато има вероятност за неуспех поради някаква причина – хрема, грип, алергия или каквото и да било, екипите в терапевтичния си подход така организират нещата, че предпочитат да не поемат рискове. Тоест, така или иначе, процедурите могат да бъдат отложени по препоръка на лекарите. В този смисъл указанията не облекчават работата на медиците.

- Какво бихте предложили вие в тази ситуация?

- В момента нашата браншова организация подготвя официално предложение към министъра с адекватна обосновка, за да се изработят правила и подход, който да е най-удачен в тази ситуация. Клиниките по принцип имат изработени т.нар. „Стандартни оперативни процедури“ включително  и за работа в условията на COVID-19 именно с оглед на това, от една страна, да се минимизират възможностите за разпространение на COVID-19, от друга страна, да не се възпрепятства терапевтичният процес за пациентите, които в спешен порядък имат нужда от терапия. Работи се по тези предложения и съвсем скоро те ще бъдат предоставени на вниманието на министъра.

Не знам доколко тази заповед е координирана с Българска асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве - браншовата асоциация на гилдията, но всички колеги са изненадани от нея. Затормозява се работният процес чисто като технология, дейности по асистирана репродукция от каквото и да е естество не могат да се извършват, а и самите пациенти не могат да правят нищо. Това не е добре в дългосрочен план. Като поведенческа концепция не е удачно. Еднозначно не може да се каже кое е добре и кое – не. Няма нито само бяло, нито само черно „решение“. Правилният поведенчески подход е някъде по средата, в някакъв нюанс на сивото. Но това е въпрос на прецизиране и координиране на всички мнения - на епидемиолози, клиницисти, локалните РЗИ-та. Вярвам, че ще се постигне професионално съгласие и успех в търсенето на най-оптималното решение за този конкретен казус.