-р Иван Маджаров е избран за председател на управителния съвет на Българския лекарски съюз през 2018 г. Преди да оглави БЛС, е бил управител на МБАЛ "Пълмед" в Пловдив и председател на управителния съвет на Българската болнична асоциация. От 2013 до 2014 г. е директор на РЗОК - Пловдив. От 2008 до 2013 г. е управител на МБАЛ "Първомай" ЕООД. От 1994 до 2008 г. е ординатор в отделението по УНГ болести към МБАЛ "Пловдив" в Пловдив. Д-р Иван Маджаров е завършил Медицински университет - Пловдив. Притежава специалност "Ушни, носни, гърлени болести" и магистратура "Здравен мениджмънт".

На днешния Световен ден на здравето TrafficNews разговаря с д-р Маджаров за предизвикателствата и загубите през изминалата трудна година, политиките за задържането на кадри в България и очакванията за следващите месеци, пише TrafficNews.  

- Д-р Маджаров, кои бяха най-големите предизвикателства пред медиците в тази трудна година?

- На първо място е неизвестното, с което се сблъскахме. За първи път срещаме този вирус с неговите особености, специфика. Това беше нещо ново – с такава масовост, с такава характеристика, че практически поразява много хора. Някои много тежко, други сравнително леко, което води до изключително голяма трудност да ангажираш вниманието на обществото с този проблем, че той наистина съществува. Много по-лесно би било, разбира се и много по-трагично, ако беше вирус, който причинява огромен брой загинали. Тогава хората лесно се дисциплинират, лесно усещат, че трябва да се пазят. Това беше истинското предизвикателство пред лекарите извън отделенията и кабинетите – да убедят обществото, че става въпрос за епидемия, която е опасна за всички нас.

Иначе вътре в кабинетите и болниците ежедневното натоварване, на което са свикнали българските лекари, беше увеличено. Много колеги, особено млади, прекъснаха временно специализациите си, защото са принудени да работят цяла година в COVID отделение, а не да специализират това, което са си избрали. Те са уморени, натоварени. Те имат забавяне в своето професионално развитие. Борбата с една такава епидемия ще остави траен отпечатък в тяхното съзнание.

- От какво се нуждаят в момента медиците?

- Със сигурност трябва да продължи финансовата подкрепа, която сега е временна. Тя трябва да получи своя траен статут и след епидемията. Със сигурност следващите управляващи, които и да са те, трябва да се замислят, че са необходими много сериозни мерки да се осигури добро финансиране на здравеопазването. За да можем не само да запазим броя на лекарите и сестрите, но и да променим възрастовата структура, която в момента вече е твърде застрашаващо застаряваща.

Другото, от което се нуждаем, е разбиране от страна на обществото. Имам чувството, че първите месеци, първата вълна на възхищение, преклонение и уважение към нашата професия в последните месеци започва да отстъпва място на известно раздразнение от това, че доста браншове страдат, голяма част от хората загубиха работата си или са с намалени доходи. Искам да им кажа, че и ние не живеем в този ритъм, в който сме живели. И дори в очите на обществото да изглежда, че сега се изливат някакви пари в здравеопазването, на повечето лекари също намаляха доходите. И не на последно място – не сме виновни ние за това, че страда икономиката. Виновен е вирусът, виновна е епидемията, която връхлетя цялото човечество.

- По какъв начин могат да се задържат младите хора в България?

- За да не изпадаме непрекъснато в този хамлетовски въпрос, на първо място трябва да приемем, че в крайна сметка живеем в Европейския съюз, в един свободен отворен свят, където движението на хора и стоки са напълно свободни. И всеки има право да избира къде ще живее и как ще практикува своята професия. А за да накараме всички граждани, които имат право да избират къде да живеят и да работят, ние трябва да създадем добри условия в тяхната родина.

Добрите условия включват две неща – да се чувстват достатъчно финансово обезпечени за професията, която практикуват, и да имат достатъчно добри условия за квалификация, израстване в съвременните медицински технологии. Тоест, държавата ни не трябва да изостава по никакъв начин от световните практики, защото когато наш лекар се запознава с последните новости в медицината на международни конгреси и на симпозиуми, той трябва да има възможност да приложи тези неща и в България.

Смея да твърдя, че в това отношение нашата страна е вече доста напред. Практически огромна част от новостите на съвременната медицина се прилагат и в България.

Това са двата критични момента, които трябва да съществуват, за да избере младият човек да остане да работи тук, когато говорим за лекари и медицински сестри.

- Защо изгубихме толкова много лекари през изминалата година?

- Със сигурност възрастовата структура на българския лекар и медицинската сестра са основната предпоставка. Това не е тайна, повечето български лекари са над 50-55 години. На второ място е претовареността на лекарите и медицинските сестри в България. Практически във всяка болница и кабинет се работи със свръхнатоварване, дори и преди кризата, поради намаления кадрови състав. Или средната възраст в състава е голяма и основната тежест се носи от един малък процент млади колеги, или в някои болници целият кадрови състав е от хора над средната към зрялата възраст. Това е основното, на което се дължи тази голяма смъртност, защото с такава армия разполагаме.

В други държави се заговори за мобилизиране на пенсионирани кадри. Ние не можем да се възползваме от такъв лукс. При нас пенсионирани кадри няма. Те практически са на бойното поле. И когато един лекар, който е на възраст между 60 и 70 години, а в някои случаи и повече, и се срещне с този вирус, вероятността да пострада тежко е много по-голяма, отколкото ако с вируса се срещне млад човек. Въпреки че вече се заговори за подмладяване, но при всички случаи честотата на тежко протичане на заболяването при младите е доста по-малка.       

- Колко са липсващите кадри в лечебните заведения?

- Тази тема в началото на епидемията бе преекспонирана. Това, че сме изпаднали в една такава епидемична обстановка, не означава, че оттук нататък 30% от българските лекари трябва да са инфекционисти или пулмолози. Изграждането и планирането на кадрите в областта на здравеопазването става не според това какво е необходимо в голяма епидемия, а според статистиката каква е заболеваемостта и кои са най-често срещаните заболявания и в една спокойна обстановка.

Друг е въпросът, че дори и в спокойна обстановка кадрово в някои специалности се получи изкривеност, защото през годините бяха финансирани неравномерно. И това, че инфекционистите и пулмолозите по време на епидемия станаха изключително важни, е нещо нормално. Лошото е, че в обикновените условия, когато не сме в епидемия, тези две специалности също са подложени на риск и на натиск.

Това нещо държавата трябва да го вземе предвид. И ние от Лекарския съюз работим по този въпрос. Изработили сме схема, по която пропорционално ежегодно да се променят цените, така че постепенно да се заличат тези драстични разминавания в заплащането на труда и на клиничните пътеки, защото това води до едно изкривено насищане със специалисти. Имаме свръхпредлагане в дадени специалности, а в други – недостиг. Специалистите по инфекциозни болести и пулмология са едни от тях.     

- Имаше ли и нещо позитивно в тази пандемия?

- Разбира се. Във всеки един момент освен отрицателното трябва да намираме и какви възможности ни предоставя тази ситуация. Положителното е, че даде тласък за много бързо развитие на информационните технологии и електронизацията.

С години беше повтаряно едно и също нещо и с години не се правеше. Бяха като далечни химери и електронната рецепта, и електронното направление. Сега електронната рецепта е факт. Електронното направление е в зачатъка си, но ако всичко се развива нормално, през тази година би трябвало да приключим с една голяма част от информационната трансформация на системата на здравеопазване в страната. Защото отделните лечебни заведения, отделните кабинети отдавна ползват собствени локални единни информационни системи.

Трябва да се направи последната стъпка и да се включат към единна национална здравна информационна система.

- Какви са очакванията ви за развитието на COVID епидемията?

- Много е добре да се каже, че още малко стискаме зъби и ще се справим. Това е оптимистичният вариант – вирусът да премине в етап, в който става част от човешкия род. Вече не е толкова патогенен и ние живеем спокойно с него, както с милионите други вируси.

Другият вариант е да успеем да го контролираме сравнително успешно с ваксинациите. Все пак, благодарение на огромните средства, които се изляха, медицинската наука успя много бързо да изобрети ваксини.

И третият, песимистичният вариант, е вирусът непрекъснато да се променя благодарение на генералните мерки, които съществуват в целия Европейски съюз. Това е много благоприятно за такъв вирус като COVID-19, тъй като с колкото повече хора се среща, колкото повече гостоприемника намира, толкова по-голямо поле има да мутира, да се измени и да намери начин да стане все по-приспособим към околната среда. Искам този, песимистичният вариант да не се случи, защото това би означавало години наред, в които ще има повтарящи се вълни. Особено сред популацията, която не е ваксинирана с подходяща за новата мутация ваксина. Това би довело до доста икономически последствия. Надявам се тази песимистична картина да не се случва, но бях длъжен да я опиша, защото това знаем за коронавирусите – че те са изменчиви и лесно мутират.

- Какво ще пожелаете на хората в бяло за празника?

- На първо място да са здрави. Да бъдат все така упорити, амбициозни, да предават своя опит на по-младите. Да устояват в тези трудни времена, в които живеем. И с гордост да носят името лекар и медицинска сестра, защото това са професии, които изискват вдъхновение и не на последно място – и приемственост. Това е силата на медицината, когато учиш от по-опитния от теб, доразвиваш чрез своя опит и предаваш по-нататък нещо ново в старанието и желанието си да помагаш на хората, да лекуваш.

- А на себе си какво пожелавате?

-Да съм здрав и да съм заобиколен със здрави и щастливи хора – и в семейството, и сред приятелите.