Здравният министър Костадин Ангелов предложи от петък нови строги здравни мерки, които ще бъдат обсъдени на заседание на Министерския съвет. На практика отново ще останат да работят само хранителните магазини, банките, аптеките, общественият транспорт, ако те се приемат. Как ще се отрази това затваряне на държавата на психичното ни здраве и по какъв начин можем да се съхраним – TrafficNews разговаря с д-р Веселин Герев. Той е специалист по психиатрия. Завършил е медицина във ВМИ – Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Свети Врач”. Специализирал е и в Университетска клиника Франкфурт на Майн, Германия. В момента работи като психиатър на свободна практика.

- Д-р Герев, как ще ни се отрази на психичното здраве едно ново затваряне на държавата?

- Както през пролетта, но сега вече има достатъчно натрупано напрежение. Хората видяха какво се случи през пролетта – големи обещания, никакви изпълнения. Много от предприятията затвориха, редица малки частни фирми също и доста хора останаха без работа. И докато в началото страхът бе по-скоро насочен към вируса, защото мислехме, че това е нещо много смъртоносно, с течение на времето хората започнаха да се притесняват дали ще могат да си плащат сметките и ще имат ли работа. Времето върви, стоиш си вкъщи, но сметките се трупат, а когато няма достатъчно средства, човек не може да си покрие разходите. И в момента много хора са в такова състояние на притеснение. Даже голяма част от тях изпитват гняв, че държавата отново се затваря.

Ако държавата се затвори, първо, това по никакъв начин няма да ограничи епидемията. Второ, ще качи ужасно напрежението. И, трето, може да се стигне дори до гражданско неподчинение. Много хора, успели да си намерят работа през времето, в което мерките бяха поотпуснати, сега, ако отидат пак на трудовата борса, вече няма да могат да получават помощи, тъй като не е минал необходимият период от време. И положението ще стане трагично. Хората са докарани до безвъзвратно отчаяние.

Това включва всички професии. Учителите са изцедени от това онлайн обучение. Виждате какво става с колегите медици – те са на предела на възможностите. Същевременно пък при други няма никаква работа. В системата на МВР знаете какво е. Все по-трудно става да си гледаме децата и да им осигуряваме всичко необходимо. Всеки ден се хвърлят различни бомби. Според мен в момента и управниците, и здравният щаб не могат да овладеят ситуацията. Чакат някаква манна небесна, наречена ваксина, която да реши проблема. Но тя няма да го реши, ще го отложи, защото въпросната ваксина дава имунитет за 8 месеца. И оттам-нататък нещата тръгват да се развиват в посока военно положение. Говори се за затваряне на държавата до края на март – това са пет месеца.

- Ако това се случи, очаквате ли да се отключат и много психични разстройства?

- Психични разстройства ще се отключат. Въпросът е обаче накъде ще бъде насочена тази енергия. Досега в повечето случаи енергията е насочена към самите хора. Мъж от Враца си подпали колата, защото държавата го тормози. За жалост, тормозена майка уби двете си деца. Хора се подпалват, заплашват, че ще скачат отвисоко. Масово хората са на ръба на психичните им възможности за оцеляване. И физическите, разбира се. И ако цялата тази енергия не е насочена към самите хора, а се насочи в другата посока – към причинителите на тази ситуация, тогава си представете какво може да стане. Ще се стигне до сериозни саморазправи, до абсолютни безредици.

- Много специалисти твърдят, че продължителното онлайн обучение не е добър вариант и дори е вредно за децата. Какво е вашето мнение?

- Вредно е за децата, защото нямат смяна на активностите. Нарушава се т.нар. динамичен стереотип или циркаден ритъм, който се изгражда в човек. Кажете ми как след 20 години тези деца, които са свикнали да си водят уроците от леглото, заковани са в един стол и са втренчени в един компютър, ще свикнат да стават сутрин, да се приготвят, да отидат на работа, да работят, след това да вършат някакви домашни задължения. Просто цялата тази система рухва, тя не може да се изгради. Започва да липсва пряк контакт, настъпва тотално отчуждаване, това е едно шозофренясване на обществото, една капсулация. Всеки е затворен в собствената си черупка, живее в собствения си свят, няма никакъв обществен живот и става асоциално същество. Което е против неговата същност - да бъде социално същество.

Щетите за подрастващите поколения ще бъдат огромни. Да не говорим, че при 99% от децата инфекцията протича безсимптомно. Те можеше да си завършат миналата учебна година нормално, а не три месеца да бъдат затворени вкъщи. Не говорим за качеството на знанията, които получават, и начина, по който те се проверяват.

- Можем ли да си помогнем в тази ситуация, за да съхраним психиката си?

- Помощта трябваше да настъпи чрез тотална смяна на системата. Само че понеже тя тръгна със системна грешка, така и ще завърши. В началото не трябваше да се затваря нищо. Хората трябваше да продължат да ходят на работа, децата - на училище. Да се приберат възрастните хора по домовете и да се изолират от младите. Да се активизират всякакъв вид социални и доброволчески служби, които са на държавно подчинение, и да тръгнат да обслужват тези възрастни хора по домовете. Тук вече контролът е много по-лесен. Няма нужда да контролираш цялото общество. Може да контролираш само тези, които имат контакт с възрастните. Технологията е толкова напреднала. Възрастните хора имат телефони, повечето вече имат и компютри, можеш да ги видиш и чуеш по няколко пъти на ден. Просто хората в третата възраст трябваше да бъдат затворени, а не да им се осигуряват „зелени коридори”.

Какъв е смисълът от „зеления коридор”? Аз отивам, кихам в магазина, след 2 минути влиза един пенсионер, надишва се и след няколко дни е болен. Това, което се прави в момента, са отчаяни действия. Просто самата система е сбъркана. Ако бяхме оставили хората в активна възраст да го изкарат този вирус преди 4-5 месеца, сега щяхме да сме на нивото на Швеция. Който иска, да ходи с маска, който иска, без маска. Например аз искам да се заразя и да го изкарам. Защото знам, че това е вирусна инфекция и всеки един трябва да я изкара, за да получи имунитет. Слагането на ваксина не е имунитет.

- Но вече има случаи на хора, които са се заразили повторно.

- Няма хора, които са се заразили повторно. Това е една дълга инфекция, не е като грипа за три дни. Тя понякога държи хората със слаб имунитет и по 40 дни. И това, че на пети ден си вдигнал температура и на 35-и ден си вдигнал температура, не означава, че си повторно заразен. Означава, че не си се изчистил от вируса. Много е възможно хора със слаб имунитет да го носят и 3-4 месеца. Те не са заразни, но са носители. Това доц. Мангъров го обяснява многократно. Този човек може да отиде на лекар. Не може да зарази лекаря, не може да зарази медицинската сестра, не може да зарази продавачката в магазина. Включително и тези, които са изкарали вируса – след 10-ия ден не могат да заразяват, дори да имат симптомите. Заразява човек между 1 и 5-и ден, след като се е срещнал с вируса – когато все още е в горните дихателни пътища и го изкарва навън под формата на аерозол. Но тъй като нищо не почива на научна гледна точка, всичко е хаотично, целият свят се управлява от хора, които нямат представа как се управляват кризисни ситуации, резултатът е такъв – светът се затваря.

Относно това как да съхраним психиката си, всичко, което кажем, ще бъде само в сферата на пожеланието. Ситуацията отдавна вече е изтървана и психиката на хората е нагнетена до краен предел. Сами да си внушаваме, че положението е добре, при положение че виждаме, че нещата отиват на зле, и то най-вече икономически, няма как да стане. Това е раздвояване на личността, което е изкуствено предизвикано.

Страховете трябваше да се рационализират още в началото. Когато се показваха трима мъжаги и казваха, че ще се мре яко. И да се направи организация в обществото. Само че тя не се направи и всичко остана на самотек и ето го резултатът. А можеше всичко да става плавно и постепенно. Ако имаме 2 млн. пенсионери и 4 млн. в активна възраст, тези 4 млн. вече можеше да са го изкарали и заболяването да е ограничено. Това затваряне само влошава психическото състояние на хората и води до социална тревожност пред неизвестността. Сега ни казват, че държавата може да бъде затворена и за три седмици, и за пет месеца. Но това какво ще реши? Магазинът ще работи, ще има „зелен коридор”, потоците се смесват. Виждате колко абсурдна е ситуацията и колко рационална е тази, за която аз ви разказвам. Но това могат да го направят хора с организационни способности, поглед върху ситуацията, възможност да управляват критични кризисни ситуации, и най-важното – имат професионална подготовка. Трябваше да се използва опитът на водещи епидемиолози, хора, които идват от практиката, а не от теорията. Защото едно е да четеш лекции и да смяташ цифри, друго е да си пипал проблема и да знаеш как се оправя. Интелектуален е проблемът от една страна, а от друга – социален.

В началото, когато затвориха държавата, доста хора успяха да си останат вкъщи, да си починат, да се видят с близките си, да се отпуснат. Това беше в първите 2-3 седмици. След това повечето от тях започнаха да качват напрежението. Сега при това затваряне отпускане няма да има. Просто ще има едно нагнетяване на напрежението и ако цялата тази енергия избие нанякъде, не е ясно какви ще са последствията. Не може да се определи накъде ще тръгнат нещата.