Днес 65 години навършва изтъкнатият гъдулар Димитър Лавчев, чието творчество е тясно свързано с Пловдив и фолклорен ансамбъл „Тракия“. Наричат изпълненията на музиканта от  Тракийската фолклорна област „плачещата гъдулка“.

Лавчев се ражда в Харманлийското сърце на Тракия в музикантски род. Завършва НУФИ “Филип Кутев” в Котел при легендарния гъдулар Минчо Недялков, който сам го оценява като “най-добрият ми ученик”.

Висшето си образование учи в Академията за музикално, театрално и изобразително изкуство в Пловдив. Още като студент започва да аранжира и композира народна музика. След дипломирането си става концертмайстор във фолклорен ансамбъл “Тракия”. По това време вече е известно име – печелил е първи награди като тази в Конкурса за млади музиканти в Чирпан (1977).

Още в ранните си творчески години започва да сътрудничеството му с най-големите български музиканти - със знаменитият кларинетист Иво Папазов свирят заедно по сватби, участва и в джаз-квартета на големия кавалджия Теодосий Спасов. Дълги години свири и в Оркестъра за народна музика на БНР. Гъдуларят основава и ръководи “Харманлийската тройка”, с която записва в БНР едни от най-обичаните от публиката хорà: Моминска ръченица, Годежарско хоро, Пазарджишка копаница.

По късно участва и във фолклорна група “Българи”, с която разнасят българската народна музика по света. Гъдуларят Димитър Лавчев има ярка творческа индивидуалност. Критиците смятат, че неговите стил, звукоизвличане и чувствителност не могат да бъдат сбъркани, особено когато свири музика в бавни темпа. При неговите бавни мелодии гъдулката наистина “като свири дори дума” – той успява максимално да доближи нейното звучене до звученето на човешкия глас, а музиката – до човешкия вопъл. Такава, “плачеща” е неговата гъдулка в авторските му композиции “Изповед”, “Странджанско тайнство”, “Рано ми слана попари“.

Ето какво казва Димитър Лавчев за любимия си инструмент в интервю пред БНР:  

Много пъти ме е лъгала гъдулката. Гъдулката е колкото красив инструмент, толкова и коварен. Гъдулката трябва да я обичаш силно. Трябва да си много внимателен и много толерантен, и всеотдаен към нея. Но в последните години няма как да бъдеш такъв. Тук вече влизаме в комерческата страна на въпроса.

Защото не си достойно заплатен. Семейство, деца, ангажименти, които ги определям като халтура, отиваш и си отбиваш номера. А гъдулката не е инструмент, който трябва да се пренебрегва. Един ден като не свириш ти го усещаш, една седмица като не свириш – колегите го усещат. И от там вече забиваш надолу, ама с голямо стремление.