от Боряна Иванова

На 3 септември флейтата на Иън Андерсън разля сладкогласните си трели на сцената на Античния театър. Пловдивската публика знаеше наизуст и ентусиазирано припяваше на всяка песен на култовата рок-група “Jethro Tull”. С легендарния флейтист разговаряме на балкона на Пловдивската община преди началото на официалната пресконференция.

-  Г-н Андерсън, Вие свирихте в Пловдив през 2007 г. Какво повторно Ви доведе в нашия град?

- Първо искам да ви поздравя за признанието, че Пловдив става Европейска столица на културата през 2019 г. Нямам търпение довечера да изляза на тази емблематична сцена – Античния театър, която всъщност е доста по-стара от мен. Това не е първото ми идване тук – бил съм и на почивка със съпругата ми преди година.

Доведе ме моят зет, който каза, че познава добър промоутър в България. Реших да направя концерта и съм наясно с факта, че икономиката тук е в затруднено положение. Хора като вас идват да живеят и работят във моята държава. Затова бях готов да дойда и да осъществя концерта за много по-малко заплащане от това, което обикновено получавам.

Не е проблем, защото мога да поема финансово разходите за самолетните билети на групата, на съпругата си, спестявам разходи и на промоутъра ни. Обичам да го правя заради изживяването, понеже съм имал късмет да получавам добри пари за това, с което се занимавам.

-  Освен с музиката, Вие сте известен и с активните си граждански позиции – срещу ГМО-храните, неморалното забогатяване, укриването на данъци, банкстърите и др. През 2012 г. в разгара на световната криза вие написахте песента „Banker Bets, Banker Wins”. Къде в тези каузи стои личната отговорност на твореца?  

- Добър човечец съм. Върху цялата сума, която получавам от концертите в различни държави, плащам всички данъци, те са задължителни където и да отида. Плащам си данъците и в Англия, където живея. Не се опитвам да правя схеми, за да избегна облагането, за разлика от г-н Боно, „Apple”, и „Starbucks”.

(Фронтменът на U2 търпи чести критики след като избра да плаща данъците си в Холандия, където облагането е по-ниско. „Apple” и „Starbucks” са сред големите мултинационални корпорации, които Европейската комисия разследва за избягване на данъци. – б.р.)

Нищо лично! Просто съм на мнение, че съществува етичен стандарт гражданите да си плащат данъците. Моят зет и виден актьор Рик Граймс (играе един от главните герои в популярния сериал „Живите мъртви”) реши да послуша съвета ми и съвестно да си плати налозите в Англия, въпреки че е наистина високо платен артист. Все пак трябва да бъдеш истински социалист.

Ще му купя една тениска за Коледа, на която ще пише „Аз плащам данъци…!” И отдолу с дребен шрифт: „…и се гордея с това”. Няма значение колко пари получаваш, данъците са задължителни за всеки гражданин по закон. Това е моралният стандарт, който следвам. Всъщност, жена ми подписва чековете за данъците, и то със силна неохота. Всеки път ми се ядосва, като я накарам. (Смее се.)

Иън Андерсън разговаря с репортера на "Plovdiv Time"

 - Аз също съм се занимавам с музика в Пловдив и имам рок-група – “Flipstick”. Какво ще посъветвате младото поколение музиканти, които искат да пробият на голямата сцена?

- Първият ми съвет като отговорен възрастен и родител е да си сигурен, че имаш квалификация и за друга професия. Давам пример със своя зет, който е актьор. Той е завършил в Кралската академия за драматични изкуства в Лондон. Което означава, че може да играе Шекспир и по-сериозни класически роли.

Но това, което в момента прави, е да се облича в отвратителни костюми и да убива зомбита. Понякога гледам сериала, в който е главен герой, и си мисля: „Трябваше ли наистина да ходи в тази академия и да учи Шекспир, за да стане убиец на зомбита?”

Важното нещо е, че той може винаги да се върне към класиката и драмата след като приключи „Живите мъртви”, има ценз. А относно преследването на рок-кариера е от изключителна важност да имаш музикално образование, за да знаеш кои са корените на музиката и откъде е тръгнала. Аз не направих това, но бях късметлия.

По мое време, когато започнах да свиря, обаче шансът да успееш беше едно на хиляда, а сега е едно на милион. Ако искате да се занимавате с музика – образовайте се. Може да звучи много банално и скучно този съвет, но е правилен и отговорен.

Андерсън заплени публиката на Античния театър

- Дадохте отговорен съвет на младите бунтари. Така ли виждате вашата роля на опитен музикант, който е врял и кипял в тази среда?

- Важно е да го предам на новото поколение, да им дам отговорен поглед върху нещата. Не ги насърчавайте да се водят по модела на „Дайте ми секс, дрога и рокендрол! Бъди като Леми Килмистър, бъди като Кърт Кобейн!“ Това не е смисълът на рока, това е лош съвет. Много хора, които са живели по този стандарт, и на които сме се възхищавали, вече не са сред живите.

- Значи не сте употребявали наркотици?

- Все още не! (Смее се.) Статистически погледнато вече над 50 процента от населението умират от рак, така че вероятността да приключа завързан за тубичката с морфин е доста голяма, и съответно нямам търпение да изпитам тази първа и последна среща с наркотиците. По отношение на „сексът и рокендролът” - моят съвет е да си ги вземете, докато можете. (Смее се.) Действайте сега, преди да е станало твърде късно.

Имаме една песен “Too Old to Rock ‘N’ Roll Too Young to Die” („Твърде съм стар за рокендрол, но съм твърде млад да умра”) . Всъщност е написана в самолета по време на силна дъждовна турбуленция, в която попаднахме докато пътувахме за турне в Америка. Бях доста притеснен.

Песента не е за страха от летене, по-скоро наистина ми мина през главата: „По дяволите, твърде съм стар за рокендрол! Не мога да го правя повече! Но пък наистина съм и твърде млад да умра..“

- Какво Ви вдъхнови да изберете този стил? Кои бяха Вашите образци в рок музиката?

- Когато бях тийнейджър, слушах много „Muddy Waters”, който свири блус. Но главно музиката ми не е повлияна толкова от рок-музиканти колкото от класиката, блуса и фолклорната музика.

Андерсън не съветва младите рок-музиканти да поемат по пътя на Кобейн и Леми