"Рано тази сутрин майка ми се възнесе в царството на безсмъртните художници и писатели, които осветяваха пътя ѝ приживе.
Ще я виждам всеки ден в усмивката на дъщеря си. И в думите на поетите, които спаси от безмълвие."

Използваше всяка своя публична изява, за да говори за богатството на книгите, за таланта на българските автори, за важната роля на литературата в спасяването на българския дух.

Тя не просто издаваше, но беше и човекът с огромна енергия и воля да им дава поле за изява. Именно с тази цел се роди и фестивалът "Пловдив чете", на който читател и автор имат възможността да си говорят и да се чуят.

"Не бива да позволяваме българите да бъдат превръщани в слуги, в роби. Тази вътрешна угнетеност ме накара да се впусна в организацията на "Пловдив чете". В началото го правехме с колегите, но те се отказаха, защото трябва солидна финансова подкрепа. Прави са. Аз обаче съм инат. И без това от много години си давам парите, за да създам новото поколение писатели. И, слава богу, успях. Защото го правя с любов", казваше приживе голямата пловдивчанка.

И наистина успя. Беше чепата, често провокираше, но никога не оставаше незабелязана, скрита. Неслучайно днес в социалните медии десетки хора на изкуството споделиха тъгата си.

Поклон!

Захари Карабашлиев, писател:

Разбирам, че тази сутрин е починала Божана Апостолова - поет, издател, меценат на българската култура. Няма достатъчно силни думи да изразят огромната роля на тази дребничка (на ръст) жена за съвременната ни литература. Поетите, на които е подала ръка, писателите, които ценеше и издаваше в "Жанет 45", въобще българските автори, подкрепени, издадени и издигнати от нея... Тя първа разпозна важността да се издават български автори тогава (само допреди 20-ина години), когато тук се четяха единствено чуждоезични. Аз не бях автор в нейното издателство, но нейната обич към хубавата книга не познаваше колегиална завист, съображения, граници... Тя беше по-голяма от дреболиите на деня. От най-първият ни разговор (в деня на погребението на Вера Мутафчиева, помня ясно) до последния говореше с мен като да сме се познавали с десетилетия - без грам лицемерие. Не са много хората, от които можеш да научиш каквото и да е днес в това особено време. От нея аз научих 2-3 много прости неща. Повече от достатъчно са. Благодаря, Божана и на добър час! Оставаш високо!
Съболезнования на най-близките й!
Толкова обичаше поезията, помнеше безброй чужди стихове наизуст, рецитираше ги тъй сякаш в момента извират от сърцето й!
И сякаш неслучайно си е отишла точно на днешния ден.

Георги Господинов, писател:

Божана си е отишла… Научих го рано сутринта и още се опитвам да осъзная. Загубихме жив, наистина жив и щедър човек. Дължим й много! Благодаря за всичко, за всички тези 25 години! Без нея нямаше да е същото в тази литература. И няма да е същото.

Светлозар Желев, писател:

Божана Апостолова се пресели в небесното царство на думите и душите. Всичко, което тя направи за българската литература ще остане като паметник за величието, енергията, мисията и отдадеността на човека, направил най-много, за да има българска литература през последните 30 години. Мога да говоря много за нея, но ще преглътна думите и тъгата ми за огромната загуба. Почивай в мир, Божана. Светъл път.

Ще посветим второто издание на Черноморския международен литературен фестивал в Бургас на Божана Апостолова. Поклон. Съболезнования за Манол, Божана и Яна, на всички от семейството на Жанет 45, и на стотиците автори, на които тя даде светлина и възможност по пътя на книгите.
Тя беше фар.

Мария Капон, общественик:

“Животът е даден на човек, за да го превъзмогва и да твори” -философията на Божана!
Божана ме научи как да превърна любовта си към изобразителното изкуство в колекционерство, като в основата трябва да поставям подкрепата към млади автори и да откривам таланти, за себе си…и не знам дали успях да и благодаря, както тя би го харесала!
Леко серт, безапелационна, изпълнена с устрем ме изкомандваше да помогнем на поредния млад талант, докато е студент в Рим или някъде по света и у нас…и да закупим няколко работи, когато е във ваканцията си в България… или само защото има нужда за квартира и бои. Ето така ме научи, запозна ме се редица (днес всички са доказани) художници…, по “заповед на щуката” се тръгваше за Кюстендил или Сливен…, сигурно си го представяте вече…, трудна, дълбока!
Беше астрален близнак на майка ми, родена в деня на победата и деня на Европа.
Бог да я прости!

Александър Секулов, писател:

Божана Апостолова укрепи темела на българската литература. Пренесе я към по-добри години, осигури й път. Поклон и светъл път из звездите! Господ да упокои душата й!

Екатерина Костова, писател:

Хора като Божана не си отиват. Просто няма да са сред нас. Но ще чуваме гласа й и ще виждаме появяването й - бурно като емоциите, които разпалваше. Имах щастието да й кажа това, за което не съм съгласна с нея, и това, за което я ценя, лично. И няма да забравя рошавите палачинки, с които ме черпеше там, в павилиона в дома й, където съм й гостувала. Оставаме свързани и заради стиховете ми в книгата "ОБРАТ-но в себе си", която така хареса...

Ина Иванова, писател:

Светло небе за Божана Апостолова! Божана, която с работата си като издател и човек на думите, с изборите и силата си, с хъса и художествения си вкус оставя незаличима следа в литературата ни. Която подпомага тайно и явно автори и художници. Която помни стотици български стихотворения наизуст или отбива колата си, за да запише свое.
С респект и радост, че те познавах, Божана. Ще ни липсваш!

Росен Карамфилов, писател:

Божана Апостолова е тръгнала към небето. Има хора, за които не можеш да повярваш, че е възможно да си отидат. Тя беше такъв човек. В главата ми кънти дълбокия ѝ дрезгав глас. Мечтая да го чуя отново. Благодарение на тази дама аз съм автор. Благодарение на тази дама аз проходих по коридорите на духовността. Само пред нея бих се поклонил. Сега го правя пред паметта ѝ. Колене. Първият ми роман, издаден от нея. Колене, с които коленичиш, когато ти се плаче. Плаче ми се, Божана. Българската литература остана без майка.

Стойо Вартоломеев, издател:

Още едно издателство осиротя. След смъртта на нашия издателски директор Вальо Георгиев си отиде и Божана Апостолова. Тихо и безмълвно, обратно на бурния живот. Заедно създавахме нашите издателства в началото на 90-те години. Заедно учредихме литературния фестивал „Пловдив чете“ и тя пое кръста да го прави вече повече от 20 години. Беше щедра и отзивчива и много хора ще я помнят и споменават за добрините й. На нас тя даде доверието си и „Хермес“ отпечата в 5 тома цялото й творчество.

Стефан Тафров, дипломат:

Напусна ни Божана Апостолова, една ярка личност, оставила дълбока следа в българската книжовност. Издателство "Жанет45", което тя основа, се превърна в дом на най-стойностните български писатели. Издателското й дело се продължава от сина й Манол Пейков. Моите най-искрени съболезнования, Маноле, прегръщам те! Дълбок поклон!

Екипът на издателство "Сиела":

С тъга научихме, че днес си е отишла Божана Апостолова – поет, издател, меценат и дългогодишен радетел за българската литература и култура. Божана беше съмишленик на всеки, за когото книгата има значение. С постоянство и всеотдайност тя създаваше пространства за българския автор, за поезията, за смисленото слово.

В един малък и често предизвикателен книжен пазар като нашия, Божана беше повече от издател – тя беше вдъхновител на културна промяна. Делото ѝ остава като част от съвременната ни литературна памет.

Димана Йорданова, писател:

Божана Апостолова направи за българската литература не просто много, тя направи всичко. Направи го за нас. И за тези преди нас.
Обичаше таланта и го сграбчваше здраво. Говореше право в очите и искаше всичко да е красиво - от корицата до буквата.
Една ярка епоха от неопитомена светлина отиде обратно в светлината.
Лек път, Божана! Благодаря за вратата, която отвори.
Съболезнования на семейството и на целия екип на Жанет 45.
Има незаменими хора…

Иван Ланджев, писател:

Толстой пише в едно писмо, че „спокойствието е душевна подлост“. Не мога да пожелая на Божана „покой“, защото тя беше стихийна личност – и не бих си я представял по друг начин.
Божана Апостолова направи много книги възможни. Винаги ще ѝ бъда благодарен.

С послания за незабрава с поетесата се простиха и писателите Йордан Велчев, Красимир Димовски, Силвия Чолева, Крум Филипов, Станислава Станоева, журналистите Георги Тошев, Зелма Алмалех и Антоанета Бачурова и много други.