Интервю на Мария Луцова

Какво е да нарисуваш Боа, погълнала слон или достолепен мъж, който се измъква от водата за собствения си мустак, как да сътвориш малка планета, която събира едно момче и една лисица или чичко с перука, яхнал гюле? Със сигурност Антоан дьо Сент Екзюпери и Гюстав Доре знаят тайната. Години след появата на „Малкият принц” и „Приключенията на барон Мюнхаузен” за илюстраторите от цял свят е предизвикателство да предложат своя прочит на класическите истории.  

Един от най-вдъхновяващите художници, чиито творби са привилегия за читателите, е Борис Стоилов. Само в рамките на няколко месеца илюстраторът предложи своите рисунки и на двете емблематични книги. Днес в 17.30 часа в галерия Arsenal of Art в Капана ценителите ще могат да видят изложба с най-хубавите рисунки на Стоилов от „Приключенията на барон Мюнхаузен”.

- Г-н Стоилов, как се родиха рисунките на приключенеца Мюнхаузен?

- Започнах да рисувам в момент, когато нямах конкретни задачи. Правех за удоволствие и осъзнах, че нещата започват да стават сериозни, когато се натрупаха 30-40 рисунки.  Публикувах част от тях в социалните мрежи и издателствата проявиха интерес. Така разбрах, че има смисъл да продължа. Направих го и заедно с екипа на издателство „Хермес”  създадохме издание на романа със 100 цветни илюстрации.

- Рисунките ви са доста по-различни от познатите илюстрации в детските книжки…

- Така е, рисунките са по-комиксови. Любопитното е, че преди издаването на книгата спечелих с тях конкурс за комикси в Белград. Никога не съм рисувал комикси, но състезанието беше с по-отворен регламент и реших да участвам.

- В последните години излязоха добре илюстрирани издания на барон Мюнхаузен, някои от тях с прекрасни илюстрации от ваши български колеги. Да няма някакво състезание?

- При мен беше вътрешна необходимост в момент, когато можех да си позволя да рисувам за удоволствие.  Следвах един по-ретро стил и никой от персонажите не ме затрудни. По-скоро предизвикателството беше да ги подчиня на определена естетика, която да ги обединява - смесица от - арт деко, викторианска атмосфера и най-вече steampunk. И така шест месеца.

- Вие нарисувахте и „Малкият принц” миналата година. Кое бе по-голямото предизвикателство?

- И двете книги са предизвикателство. „Малкият принц” е познат с илюстрациите на самия Антоан дьо Сент Екзюпери, а „Приключенията на барон Мюнхаузен” - с гравюрите на Гюстав Доре. И все пак в „Малкият принц” сякаш се криеше по-голямо предизвикателство, защото самият текст предполага да няма авторство в рисуването. Беше доста смел ход от страна на издателя да пусне луксозно многоцветно издание с други рисунки. За щастие нещата се получиха.

- Кои са най-обичните образи, които сте рисувал?

- Всички, защото във всеки от тях съм вложил идеи. Имам доста опит в илюстрирането на фентъзи литературата, в която няма конкретни образи. Аз не съм типично детски илюстратор, а по-скоро рисувам за юноши и възрастни. Когато започна да работя по дадени образи, винаги се старая да творя като за приятелите си, за хора с които общувам през създаденото на белия лист.  Така беше и с принца, и с барона.