На днешната дата - 18 май, в Пловдив е роден един велик българин. Един от най-значимите оперни изпълнители на 20 век, най-красивият глас и бас номер едно Борис Христов. Музикалните критици днес възоснова на гласовите данни, артистичните способности и сценично присъствие, определят Борис Христов като най-великия бас на XX век.

От 1930 г. когато е 16-годишен, започва да пее в хор „Гусла“ до 1942 г., когато правителството на Царство България с личното участие и подкрепа на Цар Борис III, му предоставя стипендия, с която заминава на обучение и специализация в Милано.

Става ученик на Рикардо Страчари (известен баритон по онова време) по препоръка на световноизвестните тенори Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. С първия си рецитал в Италия през декември 1945 г. с оркестъра на Римската академия „Санта Чечилия“ се превръща в откритие с изпълнението на голямата ария на плача на Вотан от „Валкирия“ на Вагнер.

Оперния си дебют прави в ролята на Колин от операта „Бохеми“ в Реджо ди Калабрия на 12 май 1946 г. През 1949 г. „българският, благороден, сериозен, внушителен“ глас заблестява на оперния Олимп – Миланската Ла Скала с ролите в „Хованщина“, „Княз Игор“, „Дон Карлос“ „Тайният брак“.

Изпълненията му стават модел, прекланят се пред абсолютната му артистична мощ. През следващите години следват изяви на Христов във Венецианската опера Ла Фениче, в операта на Рим, в лондонската опера Ковънт Гардън, а също така и в оперните театри на Неапол, Флоренция, Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро и др. През 1950 г. получава покана да пее в Нюйоркската Метрополитън опера, но не е допуснат на територията на САЩ поради Емигрантския закон на Маккарън (забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок).

След отпадането на това ограничение Христов прави дебюта си в САЩ в операта на Сан Франциско. Въпреки многото покани от Метрополитън Опера, той така и не гостува там, но пее в оперните театри на Лос Анжелис, Чикаго, Ню Йорк. През 1964 г. Борис Христов получава тежък мозъчен кръвоизлив. Операцията е изключително тежка и продължава 18 часа с много малки шансове за успех и най-вече почти никакви надежди за възстановяване, ако операцията сполучи. Той обаче оцелява и въпреки че му предричат бъдеще на инвалид, през следващата пролет е напълно здрав и могъщите му дух и глас отново се извисяват над европейските сцени.

Царят на басите щедро дарява на музикалния свят изключителни вокално-артистични претворявания в много герои. Повече от 30 години изправя на крака аристократичната лондонска публика в „Ковънт Гардън“. Прочутият театър се отблагодарява на блестящия талант със специална награда, учредена в чест на Борис Христов. През цялото време на пребиваване в чужбина на великия бас е отказвана входна виза за България. Стига се до там, че Христов не е допуснат на погребението на баща си през 1961 г. и едва през 1967 г. за пръв път от 1942 г. се връща в България за погребението на майка си.

През 1976 г. той осъществява записи на църковнославянски песнопения заедно с хора на катедралния храм „Св. Александър Невски“, а през 1978 г. отново прави нови записи в катедралния храм. Получава високи държавни награди, урежда отношения, свързани със статута на академията „Борис Христов“ в Рим. Въпреки това той никога не е допуснат да пее на българска сцена.

Приключва кариерата си с концерт в Българската академия в Рим на 22 юни 1986 г. Умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“. Борис Христов е познат предимно с изпълненията си в опери от Верди и в такива от руски композитори.

Особено място в репертоара му заема ролята на Борис в „Борис Годунов“. Коронна му е ролята на Филип от „Дон Карлос“ на Верди, Мефистофел от „Фауст“ на Шарл Гуно. Изпълнявал е ролята на Сенека от „Коронацията на Попея“ от Клаудио Монтеверди. Доказал се е и като отличен изпълнител на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски.

Носител е на Награда „Сонинг“ за 1969 г. - датско отличие, което се дава за музикални заслуги. Носители на това особено високо и престижно отличие са били: Игор Стравински, Ленард Бърнстейн, Йехуди Менухин и Майлс Дейвис от САЩ, Дмитри Шостакович, Мстислав Ростропович и Святослав Рихтер от СССР Бенджамин Бритън от Великобритания, Артур Рубинщайн от Полша, Андрес Сеговия от Испания и други велики музиканти. Паричната стойност на това отличие е 55 хил. долара. В световноизвестния Британски музей, в специална зала, е уредена експозиция на сценичните костюми на Борис Христов, Мария Калас и Лорънс Оливие.

Из "Енциклопедия на Пловдив" на Божидар Чеков