Изглежда не е достатъчно да си известен и богат, за да бъдеш погребан там, където си затворил завинаги очи. В един снежен априлски ден на 1973 г., часове след внезапната смърт на Пикасо, Общинският съвет на град Мужен, в който художникът живее по това време, гласува забрана той да бъде погребан в местното гробище.

В настъпилата суматоха, последната му съпруга Жаклин Рок успява да издейства разрешение тленните останки на Пикасо да бъдат погребани на 150 км от Мужен, в двора на средновековния замък Вовенарг, тяхна семейна собственост. Милиони са почитателите на Пикасо, които изказват възмущението си, но Общинският съвет се оправдава с някаква „етика“, позната само в Мужен. Според членовете на съвета, жителите на града не желаели в местното гробище да почива „комунист-милионер“!

Художникът с Дора Маар

Ако парижани прилагаха същите „етични“ принципи, половината гробище „Пер ла Шез“ трябваше да остане празно. Хората от Мужен вероятно са искали да си живеят на спокойствие, без върволицата посетители, която се точи редовно пред гробовете на известни личности. Възможно е да има и нещо друго, което те премълчават.

"Любителката на абсент"

Пикасо пристига двайсетгодишен в Париж. Няма пари за учене, но има желание да ги печели. Затова е дошъл, иначе щеше да си остане в Барселона. Намира евтина квартира на хълма Монтмартър, в дом без ток и с чешма на двора. Работи неуморно, понякога нощем на газена лампа. Много бързо изживява първата си любовна история с французойката Фернанда. Израснал в католическа Испания, където разводите са забранени, безпроблемните запознанства с млади жени в Париж улесняват интеграцията му. Стиловете на рисуване се променят в крак с любовните му завоевания. И в двете насоки той е неуморен. Пред бохемите на Монтмартър, Пикасо дори се хвали самонадеяно: „аз не търся – аз намирам“.

Пикасо с Жаклин Рок

Много са художниците работохолици, минали през Париж. Малцина са станали милионери. За успеха не е достатъчно да си талантлив и работлив. Важна е средата в която попаднеш. Социалният трамплин за непознатия испански емигрант е танцьорката от Мулен Руж – Олга Хохлова. Тя е дъщеря на белогвардейски офицер. По това време, а и до днес, артистичните среди във Франция са пропити от потомци на руски емигранти.

"Дора Маар с котката"

Един приятел го предупреждава: „Внимавай Пабло, залюбиш ли рускиня, тя ще ти сложи халка на ръката!“ Това предупреждение се сбъдва. Олга и Пабло се венчават в православната катедрала „Александър Невски“ в Париж през 1918 година. Олга Хохлова внася известен ред в хаотичния до този момент живот на Пикасо. Ражда им се един единствен син Пол.

"Герника"

Пикасо рисува и продава. След Синия период, идва ред на Розовия. Лансира кубизма, пробва сюрреализма, след това и символизма. По време на испанската гражданска война, Пикасо реализира най-известната си творба „Герника“. С нея той заклеймява многобройните невинни жертви, паднали под куршумите на франкистите.

„Гола жена, бюст и зелени листа“

Смелостта, с която Пикасо променя стиловете си, го различава от всички останали художници. Името му става символ на нещо ново, на непознато, на модерно. Макар и необразован, през цялата си кариера Пикасо показва изключителен финансов усет. Веднъж един негов познат показва нова банкнота от 500 франка. Пикасо я взима и се подписва в бялото поле.

„Ето ти 1000 франка“, казва той, като връща банкнотата на нейния собственик. Друг път кани на вечеря група приятели. Собственикът на ресторанта знае, че Пикасо не обича да плаща и се споразумява с него да получи рисунка вместо пари. Когато вечерята приключва, художникът рисува върху покривката някаква графика и я подава на сервитьора. Ресторантьорът настига групата на вратата и се обръща към Пикасо: "Господине, вие не сте се подписал!? Пикасо му отговаря с нескрита ирония: Моля ви, аз платих сметката! Не съм дошъл да ви купя ресторанта!".

"Момче с лула"

С времето, качеството на неговата живопис не се коментира изобщо, за сметка на името. С нарастването на славата на художника, растат и доходите му. Пикасо го знае и го ползва съзнателно. Автор на съвсем небрежната рисунка на гълъб, в последствие той става известен в целия свят. Поводът е Световният фестивал на младежта през 1957 година в Москва. По този случай е организирана изложба. По време на посещението ѝ, Никита Хрушчов подхвърля: „Внукът ми рисува по-добре!“.

На първо време Пикасо е обиден и анулира заминаването си. След размисъл и по настояване на близки приятели, все пак посещава Москва и там е награден с Ленинска награда за мир.
"Жената с жълтата шапка"

След десет години съвместен живот, Олга Хохлова грабва под мишница малкия Пол и напуска завинаги палавия си съпруг. Жената не издържа повече на постоянните изневери на Пикасо. Тя никога не се развежда с него, надявайки се по този начин да защити правата на сина си.

За любителя на свежа женска плът 37-годишната Олга не представлява повече никакъв интерес и той не прави усилие да я задържи. Цялата му страст, на 46-годишен зрял мъж, се насочва към 17-годишната крехка блондинка Мари-Терез Валтер. Тя се съпротивлява само два дни преди да му се отдаде за десет години. От тяхната връзка се ражда дъщеря им Мая. След Мари-Терез, за известно време лидерското място в сърцето на художника заема Дора Маар или Теодора Маркович.

"Алжирски жени"

Заедно с Мари-Терез двете жени са включени като модели в двата ъгъла на „Гуерника“. Пикасо обаче не понася застаряващи жени. Той се нуждае от млада кръв. През 1944 г. един приятел го запознава с 21-годишната Франсоаз Жило. Сърцето на 62-годишния Пикасо пламва отново и пак за срок от 10 години. От тази връзка се раждат момче и момиче – Клод и Палома. И те са поредните извънбрачни деца.

Жаклин Рок е последната съпруга на Пикасо. Срещат се почти веднага след раздялата му с Франсоаз Жило. Тя е на 26 години, той на 71. Според близки и приятели двамата споделят пламенна любовна връзка, която зарежда творческия ентусиазъм на художника до последния миг на живота му.

"Гълъбът на мира" - творба, която украсява постера на Световния конкрес на мира

„Изкуството измива душата от прахоляка на всекидневието“, пише Пикасо. Със сигурност е така от гледна точка на всеки творец егоист.

Пикасо умира от инфаркт на миокарда на 8 април 1973 г. Оставя в наследство над 50000 творби - картини, графики, литографии, гоблени и скици. Приблизителната им стойност е 2 милиарда долара. Той е най-богатият художник на ХХ век. Завещание няма, а наследниците са много. Между съпруги и деца започват грозни съдебни процедури, които траят седем години и подхранват световните медии. Не всички участници в успеха на художника дочакват подялбата на богатството.

Първата му любов Фернанд Оливие умира сама в мизерия през 1966 г. Първата официална съпруга – Олга Хохлова умира през 1955 г. без да получи нищо. Синът на Олга и Пабло – Поло, умира от рак на черния дроб на 54 г. през 1975 г. Внукът на Пикасо и син на Поло, - Паблито Пикасо, се самоубива с белина. Дора Маар/Маркович умира сама, изоставена от всички, след няколко престоя в психиатрия. Мари-Терез, от която има дъщеря Мая, се обесва 4 години след смъртта на Пикасо. Последната му любима – красивата испанка Жаклин Рок, слага край на живота си с пистолет през 1986 г., върху самия гроб на Пикасо.

В заключение, най-известният и богат художник остава длъжник на всички, които са допринесли името му да бъде познато по целия свят.

***

Авторът на PlovdivTime Божидар Чеков публикува статията, посветена на изключителната личност на художника Пикасо по случай годишнината от неговата смърт. Малко са хората, които познават творчеството му. Всички обаче са чували за него. Чеков като печатар във Франция има възможността да работи за Пикасо. Поради това притежава няколко репродукции на великия художник.