Боби Вълчев е роден в София. Започва да свири на пиано от ранна детска възраст. Завършва софийското музикално училище „Любомир Пипков" - специалност тромпет, а след това и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с две специалности. Асистент-професор е в Майсторския клас на Милчо Левиев. Учи в Guild school of music в Лондон, където твори с Маркъс Милър, Джордж Бенсън, Клод Джей Уудс от Earth, Wind & Fire. От 2011 г. живее в Дубай, където работи като музикант и преподава пиано и пеене. През 2021 г. участва в „България търси талант“. 

Вълчев ще изнесе концерт "Джаз на свещи" на 14 юли на акведукта на Бунарджика от 21 часа. Събитието е с вход свободен.

- Боби, как се роди идеята за този концерт на свещи в Пловдив? Какво ще чуят феновете на джаза и вашето творчество?

- Идеята се роди като естествен резултат от това, че за мен е важна не само музиката, а всичко около нея - емоцията, атмосферата, обстановката. Определено смятам, че е много важно за слушателите да са добре предразположени, иначе и най-блестящо измисленият концерт няма да им хареса. Именно затова реших, че би било много красиво и емоционално да създам първия в България концерт на свещи. Приглушената светлина ще допринесе концертът да получи своята завършеност. Вярвам, че за всички гости това ще бъде много специално изживяване, защото ще се насладят чрез всичките си сетива. Мястото също не е случайно - Бунарджика е локация, изпълнена с история и красота и това ще допринесе още повече.

Посетителите на концерта ще чуят много известни джазови хитове, в различни мои аранжименти, с различни импровизации, ще има и много забавни моменти. Специално участие има Биг Бенд Пловдив, така че ще има и мащаба и почерка на оркестър, което още повече ще задълбочи музикалното преживяване.

- От много години живеете, творите и преподавате в Дубай. С коя публика се чувствате по-близък като музикант?

- С времето забелязвам все повече, че няма никакво значение каква е националността на публиката - българска, арабска, индийска, английска или каквато и да е. Прави ми впечатление, че когато музиката е поднесена правилно - от сърце и от душа, всички я възприемат позитивно. Важно е артистът да е искрен и да прави това, което най-много обича - тогава всичко се случва както трябва и най-важното - хората го усещат, усещат щастието. А аз го усещам чрез тях! Разбира се, винаги обичам да свиря и пея пред българска публика, защото това е моят дом и когато имам изпълнения в България, съм много развълнуван. Именно затова избрах да реализирам авторския си проект тук за първи път.

- А джазът? Къде има повече почитатели?

- В Дубай публиката се чувства по-близо до джаза, но има ясна причина за това - в Дубай има много американци, също така и много англичани и дори и местните са много по-близо до джаза. В България хората по-скоро харесват мен, когато изпълнявам джаза, но същите тези хора, чувайки джаз от друг източник, казват, че е скучна музика и такава, която не биха си пуснали сами, ако не са дошли на концерт. След мои концерти в България сред по-масова публика, са идвали хора да ми споделят, че ако това е то джазът, то вече започват и те да слушат такъв стил. Така че в Дубай имат много повече познания за стила, но пък аз се радвам, че имам възможността да позволя на повече хора у нас да се докоснат до него.

- Но у нас джазът винаги се е радвал на една по-нишова, но за сметка на това интелигентна и подготвена публика…

- Джазът е по-елитарна музика, да - факт, но в България според мен проблемът, че джазът не е чак толкова разпространен, не е че е за по-интелигентна аудитория, а че джазът не е толкова популяризиран у нас, както в други държави - не се свири, не се пее, не се слуша така масово, както по света. Джазът е тръгнал от улицата, но става много качествена и елитарна музика. Но определено не е предназначен само за определена прослойка хора. Ако джазът бъде представен в България в по-достъпен вид и форма, със сигурност ще придобие още по-голяма популярност. Не казвам, че няма популярност сега, напротив - има, тя не спира да расте, джазът със сигурност ще бъде много по-разпространен стил у нас в бъдеще. Всичко е в ръцете на нас, изпълнителите, и това как го представяме. Това е мисия на всички нас и ако работим в една посока, всичко ще се случва по-добре.

- Бил сте част от майсторски клас на великия Милчо Левиев - един от най-ярките пловдивчани. Какво научихте от личния си контакт с артиста и имаше ли интересни случки?

- Когато чух, че гениалният Милчо Левиев има майсторски клас, веднага се записах. Това се оказа съдбоносно, защото ми донесе творческо освобождение. Като всеки музикант и аз имах своите притеснения, но когато отидохме да свирим на концерт, Милчо Левиев каза: “Сега ще правим музика. Забравете всичко, което сте учили и репетирали”. Посланието му бе да следваме музиката и чувството. Беше ценен урок.

- Кои са другите учители, които най-много са допринесли за изграждането на вашия стил, а и вкус към музиката?

- Те са изключително много, защото съм слушал всякакви изпълнители още от малък. Към днешна дата все още се вдъхновявам от много хора. На живо съм имал честта да се докосна до Милчо Левиев и това ми е дало изключително много насоки в моя музикален живот и вкус. Вдъхновявал съм се от много хора, като Хърби Хенкок, Чик Кърия, Тони Бенет, Франк Синатра, Хари Конник, Майл Дейвис, Чет Бейкър.

- Разкажете малко повече за първите си стъпки в музиката.

- Вкъщи имахме акордеон. Започнах да свиря на него без грам музикално образование. Не бях навършил 6 години, когато ме поканиха в БНТ да свиря и да изпея емблематичната Let it be. Беше 89-а. Свирих, пях и дори импровизирах. После трябваше да дам кратко интервю. Питаха ме: Боби, падаш ли си по шоубизнеса? Не знаех какво е шоубизнес, но казах “не съвсем”. На въпроса какъв ще стана, като порасна, отвърнах, че искам да свиря, да радвам хората с музика и да печеля парички.

- Казват: "Музикант къща не храни". Така ли е наистина?

- Музикант къща не храни, но храни дворец! (смее се) Не е така. Това са отживелици. Много зависи какъв е музиканта. Да, ако е нереализиран, няма да храни къща. Но така е във всяка професия. Реалността крещи, че всеки, който има желание и гори в това, в което прави, ще успява в нея. 

- Кои са жертвите, които ви се налага да правите? 

- Жертвите са много и ги правя още от дете. Детството ми не беше напълно нормално, ако мога така да се изразя, защото графикът ми беше запълнен с уроци по пиано по 7-8 часа на ден, след това и уроци по тромпет, ставал съм в 5 часа сутринта преди училище, за да свиря на тромпет. Общо взето цялото си детство съм жертвал, за да свиря. Но не го приемам в кофти смисъла на “жертва”, напротив - за мен тези уроци и начина, по който съм прекарвал времето си, са ми носели удоволствие. Такъв е бил пътя в моя живот и не съм дал път на нито една друга професия. За да вложиш цялото това време, нямаш време за нищо друго. 

- Как успявате да се заредите с оглед на факта, че заниманието с музика отнема изключително много време - репетиции, концерти, във вашия случай и преподаване? 

. Обожавам природата и най-добре се зареждам, когато се разхождам из природата. Когато спортувам, за мен е много важна ежедневна дейност - това ме зарежда изключително много, а физическото натоварване дава психическо разтоварване. Спорт и природа - това е моята златна формула и разбира се когато композирам нова музика - вдъхновението също носи много приятна наслада, която сравнявам с разтоварващо действие.