Истинското име на Ячо Кабаивански е Яким Иванов.  Бащата на знаменитата ни оперна певица, царствената Райна Кабаиванска е ветеринарен лекар и писател. Роден е на 15.01.1907 г. в Пловдив.

Завършва гимназия в Пловдив и ветеринарна медицина в София. Работи като ветеринар в Созопол и към Рибна борса в Бургас. Колоритна и особено харизматична личност. В кръщелното си свидетелство той е записан Яким Иванов. Но намира за твърде обикновено и неатрактивно името си и като човек с много фантазия и артистичност си измисля фамилията Кабаивански. Така името звучи вече по-интересно. По наследство и Райна наследява измислената фамилия и след това години наред затруднява оперната публика от цял свят с произнасянето ѝ.

Ветеринарният лекар Кабаивански започва да пише и първите му книги са по специалността: „Риба. С над 100 рецепти за готвене на риба“, „Сирене, кашкавал и масло от овче мляко“, „Птицевъдство и болести по птиците“, „Сиренарство. Ръководство по сиренарския занаят“, „Наръчник по заразни и паразитни болести по домашните животни“. Плод на едно от най-задълбочените му проучвания е книгата „Делфинът, черноморската акула и мидата като източници на хранителни продукти, промишлени стоки и фураж“ (1954) . Значителен е и броят на научните му статии в периодичния печат по проблемите на Черно море.

По-късно Кабаивански се отдава на художествената литература, но с псевдонима Марко Поло. Привлечен е от атрактивния и волен живот на венецианеца Марко Поло и пише под този псевдоним. В началото кратки разкази. Първата му книга е „Това е положението. Повест из живота на черноморските рибари“ (1943). На първите й страници авторът отправя своята благодарност с думите: „Тази книга се отпечатва с материалната помощ на двама рибари, които не желаят да им се знаят имената“. Корицата е оформена от художника Борис Ангелушев. Излизат сборниците му с повести и разкази: „Двамата“ (1945), „Идат“ (1945), „Под бомбите“ (1945), „Капитан Драго“ (1946), „Да бий барабана“ (1948). През 1952 г. написва и романа си „Темелко Ненков“.

Ячо Кабаивански става главен директор на туризма. Дотогава туристическите услуги се извършват от държавно пътническо бюро „Балкан“ към Министерство на транспорта, създадено през 1937 г. Става кръстник на първата у нас туристическа фирма, като към името „Балкан“, добавя „турист“ и така на 6 януари 1948 г. се ражда „Балкантурист“. Инициира построяването на туристическия комплекс „Златни пясъци“.

В дома му чести гости са художници и писатели като Борис Ангелушев, Дечко Узунов, Илия Бешков, Чудомир, Елин Пелин, проф. Балабанов, Ангел Каралийчев. и др.

С Ангел Каралийчев имат една случка, която в днешното бездуховно време звучи като приказка. След като дъщеря му Райна Кабаиванска завършва музикалната академия, всички преподаватели са единодушни тя трябва да замине да специализира в Италия. Каралийчев като добър негов приятел, научавайки за тази идея, отива при него и му казва заповеднически: „Пращаш я!“. „Откъде пари?" – чуди се бащата. „Имаш!" – кратко му отвръща Каралийчев.

След 2-3 месеца счетоводителят на издателство „Български писател“ вика Ячо да си вземе хонорара от книгата. „Не съм давал ръкопис дори“ – изненадан е той. Оказва се, че Ангел е събрал негови разкази, отпечатани във вестници и списания, и ги е дал в издателството. С тези пари Райна Кабаиванска заминала да учи в чужбина.

Ячо Кабаивански умира на 1 септември 1955 г. в Ихтиман при неизяснени обстоятелства, едва на 48 години. Обясняват на семейството, че е загинал във военен камион по обратния път, заедно с всички останали, а намират в джоба му билет за връщане с влака.

 От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев