Една от най-успешните унгарски формации – Meszecsinka, ще изнесе концерт на 19 май от 19.30 часа в бар Конюшните.  Групата гостува под тепетата в рамките на  проекта “Европа Психеделика” на фондация “Метаарт”, който е част от официалната програма на “Пловдив - Европейска столица на културата 2019”. 

Първият сингъл от албума “Приспивна песен / Lullaby” и клипът към него излязоха преди няколко месеца, а сега пловдивската публика първа може да чуе на живо и новата песен от него, канеща ни да видим смъртта по нов начин – Lookingatmydeath. 

Създадената през 2009 г. от Аннамари Ола (вокал, флейта) и Емил Билярски (клавирни, китара) група успява с постоянство да затвърди международните си позиции на една от най-успешните унгарски формации, изнасяйки концерти в цяла Европа, Русия, САЩ и Канада. Специфичните им композиции и обработки на унгарски, испански, руски, цигански и български народни песни са ключови за разпознаваемостта на Meszecsinka. 

Броени дни преди концерта ви представяме интервю с Емил Билярски, един от основателите на състава. 

- Ще имаме възможността отново да се насладим на живите ви изпълнения. Можем ли да очакваме нещо ново и ще има ли изненади на концертите? 

- Този път ще има много нови неща. Първо, в България ще е световната премиера на новия ни албум, съответно ще свирим много нови песни. Концертите ни ще бъдат съпроводени за пръв път с визия от Максим Билярски, VJ Bimaxim, (Bimaxim.com), който между 14 и 19 май ще има и отделна интерактивна инсталация. В Пловдив ще ни гостува Гергана Димитрова - Белонога (Мистерията на Българските Гласове, Ева Квартет), ще направим с нея няколко съвместни песни, които още не са звучали никъде. 

- Новият ви албум Stand IntoThe Deep току-що се появи на музикалния пазар. Има ли някоя тема, която винаги сте искали да засегнете в албумите си, но поради някакви причини, все още не сте? 

- След като в този албум се занимаваме с различни аспекти на смъртта, едва ли можем да кажем, че ни е страх да засегнем каквато и да е тема (б… смее се). Но всъщност ние не засягаме теми, а помагаме музиката да се роди. Родителят не планира какво да е детето му, това се прави в други инстанции. 

- Вие сте от България, какво ви отведе в Унгария? 

- Същото, което преди това в Съюза. Родителите ми работеха там. В България съм живял общо 9 години. 

- Какво ви плени в Унгария и има ли неща, с които все още не успявате да свикнете, дори и след толкова години в страната? 

- Не съм се замислял. Не бих казал, че нещо ме е пленило в Унгария.  Просто така се случи, че живея там. Надявам се старите си години да прекарам в планинско българско село. А може и черноморско! Свиква се с всичко, дори с това, че чуждите за теб пейзажи са ти по-познати от родните. 

- По какъв начин влиянията, които носите от различните страни, от които идвате, спомагат за вашия специфичен стил? 

- Според мен влиянията в днешния глобализиран свят не идват задължително от мястото, където е роден човек. Например, ние имаме обработки на български народни песни не заради мен, а защото Анамари се интересува от тази музика. На мен пък много повече ми е въздействала руската музика, отколкото българската - затова единственото ми вокално изпълнение в Месечинка е на руски.  Давид, барабанистът ни, е наполовина поляк, но не знае полски. Специфичният ни стил е резултат на успешното взаимодействие на спецификата на всеки от нас. Не знам колко е националното влияние. 

- Проектът „Европа психеделика”, който е част от официалната програма на “Пловдив - Европейска столица на културата 2019”, среща музиката ви с визуалното изкуство. Ако последният ви албум беше филм, как бихте го описали.  

- Той всъщност си е филм... Но е заснет не визуално, а звуково. Така всеки може да го визуализира по свой начин. Пагубно е за музиката, когато се връзва с конкретна визуалност – това става, когато я възприемаме чрез клип. Фиксира ни се една визуализация и въображението ни не работи. Това е като прочитане на интересна книга, сравнено с екранизацията ѝ. 

Не мога още да го опиша, прекалено нов е албумът и за мен. Чуйте го. Прочетете превода на текстовете. Освободете въображението. Много абстрактни теми има в него, дори тези, които са облечени в проста музикална форма.

- Бихте ли променили изцяло стила си или това е нещо, което няма как да се случи? 

- Нямаме стил, имаме изживявания. А те всички са различни. Какво да променяме тогава? 

- Кои са нещата, с които не успявате да се примирите в музикалния бизнес? 

- Това, че се занимава не с доставяне на музиката до нейните потенциални слушатели, а с манипулиране и на слушателите, и на музиката. 

-Ако имате възможност, с кои музиканти бихте искали да делите една сцена? 

- SWANS, Sainkho Namtchylak, Mari Boine. 

- Има ли българска група, която ви е направила силно впечатление, ако да – с какво е успяла да привлече вниманието ви? 

- Като малък ФСБ и Щурците, по-късно Тангра, Нова Генерация, Уикеда, от по-новите – Миленита. За мен е важно текстовете и музиката да са равностойни по значение и да се пишат от изпълнителя.  

- Нека си представим, че сега започвате своята кариера и имате възможност да включите в състава си когото си поискате, как би изглеждал dream team на Meszecsinka? 

- Хората, които сега са в нея.