Папа Франциск засегна темата за обезлюдяването на България по време на посещението си у нас. Това обаче е само първата част от демографския проблем и то в контекста на предстоящите евроизбори. Частта, за която не се говори, е фактът, че българите, които пребивават в чужбина, раждат повече деца от сънародниците, останали в България. 

Третата част е пълното безхаберие на управляващите към тези полубългарски граждани и не са неделните училища, които ще ги направят сто процента българи. Писал съм и преди по тази тема, но ще разкажа пак! Запознах се с една българка от Германия. Тя живее в Берлин. Женена е за адвокат и има от него трима сина. Въпреки семейната натовареност, жената следва задочно право. 

„Аз отглеждам германци, много бих искала обаче да се чувстват и българи”, въздъхна тя. 

„Именно това е идеята на Европейския съюз  – всеки да използва документа си за самоличност в страната, която пожелае. Виж Даниел Кон Бендит, най-устатия френски депутат в Европарламента, по баща е германец, а по майка – французин. Владее отлично двата езика. Познава „на пръсти” двете страни и гласът му се чува навсякъде”, опитах се да я успокоя аз. Тя ме репликира, че знае, но с България нещата не стоят така и допълни: „не часове, а дни са ми необходими да ти изброя трудностите, които срещам за децата си там”. 

Трудностите на българо-немската майка не са само нейни. Те са национални. Всяко второ семейство има „някой на вън”. С тримилионна диаспора България е изправена пред проблем, който се опитва да не вижда. Средностатистическият българин в чужбина „прави” повече деца от сънародника си, останал в родината. Това означава, че извън границите на страната живеят, работят и учат повече от шест милиона граждани, притежаващи „кръвна връзка” с България. Всеки, който докаже подобна връзка със страни като Германия и Франция, получава паспорт за 48 часа и ползва всички права като останалите граждани. Сегашният президент на Германия – Йоаким Гаук, както и канцлерката Ангела Меркел са родени и израсли в страна, която настояща Германия не признаваше. 

В резултат на различните войни и последвалите договори, няма граница, която да се счита за справедлива. „Кръвната връзка” отхвърля разкъсването на нацията. Тя задължава ръководителите на всяка държава да я поддържат и защитават. Паспортът е документът – свидетелство за национална принадлежност. 

Всеки който го притежава, получава същите права, както всички останали членове на нацията. Той има право да избира и да бъде избиран. Далеч от тези принципи, България защитава „кръвната връзка” единствено с неделни детски училища. Законодателните пречки срещу „двойното гражданство” поддържат административна бариера между българи отвътре и българи отвън. 

Има и друга бариера, която е информационна. Българското общество е информирано обилно за всяко хрумване на Любен Дилов-син, но не знае нищо за най-уважаваните ни в чужбина сънародници. Трябваше един родолюбец с американски паспортда бъде разкъсан от кучета на Витоша, за да се разбере, че има български професор в Колумбийския университет, работил на „Уолстрийт”и в Държавния департамент на САЩ. 

Хора с български корени, издигнали се социално, има навсякъде - и на Запад, и по-близо до България. Повърхностният поглед върху въпроса с българите от чужбина само „вади очи, вместо да изпише вежди”. 

И повдига темата за правата, особено когато 3 милиона българи, с по едно или две деца, че и повече, са извън понятието „нация”! Милиони забравени граждани!