реди броени дни българският алпинист веган Атанас Скатов записа поредното си изключително постижение. Той изкачи третия по височина и изключително труден връх Кангчендзьонга /8586 метра/ на 15 май и прибави още един исполин в колекцията си. Сливналията, завършил пловдивския Аграрен университет, вече има 7 осемхилядници на сметката си - Еверест, Анапурна, Манаслу, Макалу, Лхотце, Чо Ойо /без кислород и шерпи/ и Кангчендзьонга, като на Еверест е стъпвал два пъти - единственият българин, покорил световния първенец от север и от юг. Сливналията постави български рекорд за най-бързо изкачени два осемхилядника - Лхотце и Еверест само за 5 дни и 11 часа. Световен рекорд по бързина е и изкачването му на Макалу - за 4 дни, само с едно преспиване в базов лагер.

Преди това Скатов стана първият българин, стъпил на 7-те континентални първенци, а сега си е поставил амбициозната цел да изкачи всичките 14 осемхилядници и да се превърне в първият веган в света с Хималайската корона. След броени дни Наско се отправя към поредното си предизвикателство - гигантите Гашербрум I и Гашербрум II в планината Каракорум. Ако успее - осемхилядниците на сметката му ще станат 9. 41-годишният Атанас Скатов започва да се занимава активно със спорт и алпинизъм едва от началото на настоящото десетилетие, не е преминавал специализирана подготовка и това прави постиженията му още по-впечатляващи. В сряда в Пловдив той представи и поредната си книга - „Над 8000 метра. Лхотце и Еверест на един дъх“. В специално интервю за TrafficNews.bg Наско Скатов разказва подробно за експедицията си на Кангчендзьонга, както и за предизвикателствата на алпинизма и хималаизма.

- Г-н Скатов, как мина представянето на книга ви в Пловдив. Имате ли усещането, че в България хората достатъчно оценяват постиженията ви?

Представянето мина много добре, имаше много мои приятели и фенове, разказах преживяванията си, разписах доста книги. Щом ме избраха за Зелена личност на България за 2019 година, значи хората оценяват труда и постиженията ми. Награждаването ще бъде другата седмица в София. Също така хиляди хора всеки ден ми пишат.

- След половин месец успяхте ли да осъзнаете напълно онова, което направихте на Кангчендзьонга?

На такъв връх онова, което изпиташ горе, остава и не се променя. Беше си много сериозно изпитание. Говорим за 50-дневна експедиция. Самата атака на върха е крайния етап. Докато стигнеш до него има подготовка в България, две седмици трекинг до базовия лагер, който е разположен доста високо. Оттам нататък следва аклиматизацията. Факторите са прекалено много. Много сложна взаимовръзка от всички тези неща.

- Казахте, е това е била най-трудната ви експедиция до момента. Кое прави Кангчендзьонга толкова труден?

И тук нещата са комплексни. Не е само един фактор. Базовият лагер е висок, което прави възстановяването по-трудно. Колкото повече се стои там - толкова повече пада енергията. Голяма е денивелацията между щурмовия лагер и върха - над 1000 метра, както и разстоянието. Последната част е скално катерене с много трудни пасажи. Скалната пирамида е 500-600 метра със 150-200 метра денивелация. По нея няма сняг и катериш по скала, което е по-трудно и бавно. Иначе на върха беше слънчево и хубаво, гледката бе невероятна, но имаше силен вятър.

- Още същия ден успяхте да слезете до базовия лагер. Това не е ли много?

Много е, но е важно да се слезе колкото е възможно по-надолу. Слязох за около 4-5 часа до щурмовия лагер, като на едно място трябваше да чакам един час, тъй като бе много трудно разминаването с хора от други експедиции. Там починах около час и половина, отново продължих надолу и към полунощ бях в базов лагер. Общо изкачването от лагер 3 и слизането до базов лагер бе за около 45 часа - време, в което не се спи.

- На базов лагер три пъти се разболявахте, времето също беше лошо. Имаше ли момент, в който изпитвахте опасения, че експедицията няма да завърши с изкачване?

Когато се разболях за трети път ми мина през ума, че може и да нямам шанс да тръгна нагоре. Макар че преди две години, когато изкачих Лхотце и Еверест, също бях болен. Всъщност на Кангчендзьонга и други колеги се разболяха - условията са тежки, много е студено. А вече от 7500 метра нагоре липсата на кислород започва да се чувства много осезателно.

- До момента това ли е най-голямото ви постижение в алпинизма?

По принцип на човек най-ценната му експедицията е последната, която е предприел и завършил успешно. Всяка година си поставям по-високи цели. Като се имат предвид и болестите ми - може би това е най-голямото ми постижение до момента. Но и на Анапурна, например, беше изключително трудно.

- В тази ледена пустош има ли състояния на депресия или по-скоро се чувствате като у дома си?

Когато ходиш нагоре-надолу, имаш работа и се аклиматизираш е добре - няма време много да му мислиш. Но когато трябва да чакаш подходящо време за атака и седмица, две или три стоиш на базов лагер и не се знае какво ще стане - в един момент ти писва. Има хора, които не издържат и си тръгват.

- Какъв тип алпинист сте - по-рисков, или по-пресметлив и разсъдлив?

Комбинация между двете. На три екпедиции съм се връщал на метри от върха, което говори за здрав разум. От друга страна човек трябва да бъде решителен в определени моменти и да няма страх. Най-важно е да не изпитваш страх. Ако има такъв - не се тръгва нагоре.

- Споменахте, че това е бил най-трудният ви осемхилядник до момента. А кой ви е бил най-лесният?

Може би Манаслу. Също и Чо Ойо, но там бях без кислород, което не го прави толкова лесен. Трудността на един връх не се определя само от техническата му сложност. Плюс това всеки връх може да бъде с различна техническа трудност в различни години - това зависи от климатичните условия, колко сняг има, какъв е вятърът. Една година един връх може да е по-лесен, а друга година - по-труден. Друг е въпросът, че на 8000 метра понятието лесен връх просто не съществува. Едно е да ходиш лятото на Мусала, съвсем друго е на осемхилядник. Разликата е оттук до Луната. Но това няма как да се обясни, ако не се изпита и почувства.

- Много се говори за комерсиални експедиции. Може ли всеки един, който си плати необходимата сума пари за шерпи и оборудване, да се качи на Еверест без подготовка?

Може да се качи, но след това може и да не слезе. Може и да си остане там. Изисква се сериозна подготовка. Човек освен да мечтае трябва и да тренира.

- Изкачвал сте Еверест по двата маршрута - от север и от юг. Кой ви се стори по-лесен?

За мен северният е по-лесен. От базов до преден базов лагер няма почти никкави опасности - цепнатини, лавини и други препятствия. Последният лагер е по-висок и оттам пътят до върха - по-кратък. Въпреки това повече хора се изкачват от юг.

- Какво очаквате от следващата ви експедиция в Каракорум?

Вече съм бил там и знам какво да очаквам, макар че всеки път е различно. Между хималайските осемхилядници и 4-те такива в Каракорум има голяма разлика. Двете планини са много различни с различни климатични условия, специфика на изкачване. Нямам кой знае какъв голям опит в Каракорум - бил съм на екпедиция до Гашербрум II, но времето не ми позволи да го изкача.

- Имате ли план за следващата и по-следващата година?

Откакто стартирах проекта Хималайска корона преди 4 години имам план, но след Нова година предстои да се вземат по-важните и конкрени решения за следващите цели. Зависи от много неща.

- Синът ви ще става ли алпинист?

Не. Нямам никакво намерение да го насърчавам. Да се занимава с каквото иска. Няма нужда да става алпинист.