Министерството на културата награди  с почетен знак „Златен грифон” – огърлие и грамота  за цялостен принос в археологическата наука през 2020 г. директора на Пловдивския археологически музей доц. д-р Костадин Кисьов.

Мотивите са за признанието са, че  Кисьов е изтъкнат и дългогодишен проучвател в на тракийската култура през I хил. пр. Хр. в Южна България; Автор е на множество значими публикации по темата. Участва активно в създаването и разработването на „Археологическа карта на България“, като провежда и активна теренна работа по регистрация на застрашени от иманярска дейност археологически обекти. Проучвател е на множество надгробни могили. Същевременно, доц. Кисьов има съществен принос и към поддържане и популяризиране на музейната дейност; участва активно в експертни съвети и работни срещи във връзка с опазване на културното наследство.

Фотография: Министерство на културата

Церемонията бе днес в галерия „Средец” на Министерство на културата. Призовете връчи зам.-министърът на културата от служебния кабинет  доц. д-р Пламен Славов. В събитието взеха участие главният секретар на Министерството на културата Елена Николова, директорът на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ Екатерина Джумалиева, главният директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” Александър Трайков, директорът на Националният исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, доц. д-р Христо Попов, директор на Национален археологически институт с музей – БАН.

Наградите за научни постижения в българската археологическа наука „Златен грифон” бяха за две календарни години -  2019 и 2020 г. По принцип те се връчват всяка година от Министерството на културата.

Церемонията се проведе по изключение през декември поради факта, че през 2020 г., заради тежката епидемична обстановка в страната към онзи момент, Национална археологическа конференция не беше провеждана и съответно - процедура по номиниране не беше инициирана, а през настоящата 2021 г. конференцията бе проведена онлайн, което отново не позволи връчване на наградите.

Събитието започна с минута мълчание в памет на професионализма и всеотдайната работа на онези български археолози, които изгубихме през последната година.

Предложения за отличаване на археолози, допринесли за развитието на археологическата наука и популяризирането на културното наследство бяха изпратени от страна на НАИМ-БАН, Националния исторически музей, РИМ-Бургас, РИМ-Варна, РИМ-Благоевград, РИМ-Русе, Асоциацията на българските археолози, както и от страна на Министерството на културата.

Зам.-министър доц. д-р Пламен Славов подчерта, че днешният и утрешният ден са особено специални за Министерството на културата - не само защото отдаваме дължимото на работещите в областта на археологията, а и защото днес Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН) получи за фонда си ценни антични артефакти, изнесени незаконно и върнати в пределите на България, а утре в НИМ се открива изложбата „Древни находки” с откритията от археологическия сезон на 2021 г.

Ето  и другите отличени на церемонията днес:

В категория „Значим принос в археологическата наука през изминалата 2019 г. наградените са:

- Мая Димитрова – като ръководител на спасително проучване на обект при с. Владиня, Ловешко, по трасето на разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД;

- доц. д-р Деян Рабовянов – като ръководител на спасителни проучвания на обект при с. Иванча, общ. Полски Тръмбеш, по трасето на разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и на редовни археологически проучвания на Средновековен град Трапезица – Сектор Юг;

- гл. ас. д-р Мария Манолова-Войкова – като ръководител на редовни археологически проучвания на обект Крепост „Петрич кале“, общ. Аврен, обл. Варна;

-  д-р Малгожата Гребска-Кулов – за принос в изследването на праисторията в югозападна България и представяне и популяризиране на археологията и музейната дейност сред деца и млади хора. 

В категория „Цялостен принос в археологическата наука за изминалата 2019 г.“ наградена е  проф. дин Людмила Дончева-Петкова, дългогодишен служител на Национален археологически институт с музей при БАН със следните мотиви: проф. Дончева-Петкова е признат водещ учен в областта на Ранното българско средновековие, както и дългогодишен теренен проучвател на знакови археологически обекти. Уважаван преподавател в различни университети в страната и автор на значими монографии и публикации. Приносът на проф. Л. Дончева-Петкова за изучаването и популяризирането на археологията на Българското средновековие е определян от колегията като безспорен.

В категория „Значим принос в археологическата наука през изминалата 2020 г.“ наградени са:

-  гл. ас. д-р Никола Тонков - за проведени геофизични проучвания през 2019-2020 на голям брой обекти по трасетата на разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и на Автомагистрала „Хемус“;

- Полина Стоянова – като ръководител на спасителните археологически проучвания на обекти по северната крепостна стена на Антична Сердика в периода 2017-2020 г.;

- д-р Маргарита Попова – като ръководител на редовно археологическо проучване на обект Селищна могила в м. Скритата могила, в района на Поморие;

- Михаела Занева – като ръководител на спасителни проучвания на обект при с. Гложене, по трасето на разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и съръководител на редовни археологически проучвания на обект Антична и късноантична крепост Боровец, с. Разлив, област Софийска;

-  д-р Найден Прахов – като ръководител на подводните археологически проучвания в акваторията на Античен град Несебър и за принос в дейностите по опазване на Световната ценност.

В категория „Цялостен принос принос в археологическата наука за изминалата 2020 г.“, номинирани са доц. д-р Стефан Цветков Александров, Национален археологически институт с музей при БАН,  доц. д-р Костадин Атанасов Кисьов, Регионален археологически музей – Пловдив и   проф. Иван Бонев Гацов, Нов български университет. Доц. д-р Костадин Кисьов е отличен с почетен знак „Златен грифон” – огърлие и грамота за цялостен принос.