Абсурдно е да се дават такива кратки гратисни периоди  за входиране на инвестиционни проекти след промяна на коя и да е наредба или закон", така коментира архитект Радко Тодоров последните измемения на Наредба за допълнение на Наредба № РД-02-20-2 от 2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. 

Проектът на документа предвижда бизнесът да има отсрочка от 45 дни за внасяне на инвестиционните проекти, разработени в съответствие със старата нормативна база, включително за хората с увреждания. Проектът бе пуснат за обществено обсъждане до края на тази седмица. 

В Наредбата са въведени новите правила при строежа на многофамилни жилищни сгради, които са задължителни за строители и архитекти. Документът указва минимални изисквания, които да важат за всички жилища, така че да може човек в неравностойно положение да се движи спокойно с инвалидна количка в тераси, бани, коридори и т.н. Заложено е всички тези пространства във всички жилища да бъдат широки и дълги поне 1,5 метра, а подовите настилки да са равни. Минималната широчина на входната врата пък трябва да е най-малко 1 метър, а на интериорни врати - 80 сантиметра. Първоначално всички строителни проекти трябваше да отговарят на тези изисквания при приемането и влизането в сила на наредбата, но при всяка вероятност сега ще бъде дадена кратката отсрочка от 45 дни. 

По думите на арх. Радко Тодоров подобни срокове обаче са повече от не достатъчни за изпълнение и ще доведат до редица проблеми за инвеститори, строители и собственици на имоти, които ги дават за строителство при обезщетение.

„Всеки един закон, свързан с такива колосални изменения, първо трябва да бъде подложен на широко обществено обсъждане и второ – дори да бъде приет, срокът, от който влиза в сила, трябва да е в диапазон от 6 до 9 месеца. Инвестиционния процес е дълъг и изисква време, за да се адаптира браншът. Купуваш имот, правиш преценка за продажбата на апартаментите, за купувачите, има подписани договори на база идейни проекти, които все още не са входирани. Това е процес, което трае между 8 месеца и 1 година и се планира от всеки предприемач на пазара. Затова трябва да се даде гратисен период поне от 8 месеца, за да може за това време всеки да реагира и да депозира документите по проекта. 45 дни като отсрочка е неприемливо. Няма как за този период да вкараме проект, който в момента е на етап конструкция. Проблемът е, че предприемачите, които са взели обект и са подписали договор за обезщетение и са направили идеен проект, на базата на който са стартирали инвестиционния проект,  автоматично влизат в нарушение, защото не могат да изпълнят договореното поради промените в правилата за проектиране. Това важи за всички промени които се правят по принцип. Хората – собственици в процедурата по обезщетение автоматично ще поискат от инвеститора допълнитлна компенсация за това или дори да развалят договора, а разходите наравени до момента остават във вреда на предприемача. Затова съм категоричен, че не може за такъв кратък период да се случи нищо“, посочи пред репортер на TrafficNews арх. Радко Тодоров.

Според пловдивският архитект обаче проблемите по Наредбата за достъпна среда въобще не се изчерпват до сроковете ѝ на влизане в сила. По думите му наредбата предвижда унифицирани помещения като тераси и бани, но разглежда хората с увреждания само като хора на инвалидна количка.

„Безумна е концепцията да разглеждаме само един тип хора в неравностойно положение. По отношение на самата Наредба считам, че е изключително недомислена и неправомерно изготвена. Законодателите считат, че хора в неравностойно положение са само хора с физически недъзи от типа на трудноподвижни хора, но не и такива, които попадат в друга група – незрящи и т.н. Затова и изискванията към всяко едно прайвът жилище, трябва да се оставят на инвеститорите, за да имат възможността да ги обособят за съответния купувач. А не както е в момета се налага строго определяща рамка. Това е крайно дискриминиращо всички останали. Към днешна дата се предвиждат процент от жилищата в сградата, които да са специално пригодени за хора в неравностойно положение. Страхотно е, че наредбата налага баните и терасите да бъдат големи, независимо заради достъпна среда или друго. Винаги съм бил привърженик на добре и широко оразмерени помещения, но това ограничава сектори в централни зони, където не може да се случи практически. Визирам сгради в супер център между два калкана и с ограничена малка етажна площ. Ще ни откажат да правим тераси и ще преминем на "френски“ такива, шегувам се разбира се. Но всеки човек в неравностойно положение има своите специфични нужди и за това според мен вътрежножилищната площ трябва да се третира различно, а не да бъде подчинявана на тези еднакви ограничения", посочва арх. Тодоров.

По думите му достъпната среда е важен елемент за обществените сгради и среда, както и за общите части на жилищните сгради.

„Напълно съм съгласен с общественно достъпната част на жилищни или каквито и да е било други видове сгради - те категорично трябва да са пригодени за това - трябва и е задължително. Паркове, обществените сгради и въобще всичко, предполагащо публично ползване, влиза в това число. В жилищните комплекси трябва да има обособени заградена зона за жилища с достъпна среда, които също трябва да отговарят на всички тези условия. Тези хора имат право да обитават една хубава и в крайна сметка удобна за тях среда. И ние правим такива – на партерен етаж с озеленни дворчета към тях. Когато човек в неравностойно положение желае да придобие друг имот то този ще бъде пригоден за това", посочи арх Р. Тодоров.

Проблемите с текстовете не са само строителни, но и чисто юридически. Архитект Тодоров описа и огромно противоречие между Закона за устройство на територията и новата наредба за достъпна среда по отношение на размера на терасите, която е заложена на 1,5 м. в новия документ и изисква настилките да бъдат на едно ниво в помещението и извън него.

"Моето предложение е при оформянето на всякакви наредби и закони свързани с проетиране и планиране е да участват повече архитекти експерти, както и съответни браншови лидери в организацията, с която е свързан даден закон", посочи още Тодоров.

Архитектът допълни, че въпреки всички тези недомислици от Министерството на регионалното развитие и благоустройство са излезли с официална позиция по прилагане на Наредбата, в което препотвърждават, че важи за всички нови жилищни сгради и такива със смесено предназначение.