Новият гл. архитект  на Пловдив Димитър Ахрянов е завършил ОМГ „Акад. Кирил Попов“, а след това архитектура в УАСГ - София. В момента специализира „Опазване на недвижимото културно наследство“ към Екол де Шайо, Франция. Натрупал е значителен опит в областта на обществената, жилищната и църковната архитектура.

Работил е като ​главен архитект на район „Южен“ в Община Пловдив от 2011 до 2013 г. От 2014 г. до 2019 г. бе гл. архитект на Община Карлово.  Женен, с едно дете. Eто какво казва в интервю за TrafficNews.bg.

-Арх. Ахрянов, през последните години имаше два проведени конкурса за нов главен архитект на Пловдив, на които се явихте.  Вие бяхте назначен на поста без конкурс, а няколко политически партии и част от Камарата на архитектите в България, възразиха срещу това.  Какъв е отговорът Ви към хората, които поставиха въпроса на дневен ред?

- Главен архитект не се става току-така, трябва да покажеш качества – да се явиш на конкурс и да започнеш работа. Специално за Пловдив трябва да имаш достатъчно опит. Не може да стане човек, който има само възгледи за архитектурата. Да си главен архитект не е само и до визия,  нужен е административен опит, за да може оперативно да се движат нещата. Аз съм държал два конкурса за главен архитект и съм ги спечелил – в  район „Южен“ и в Община Карлово. Натрупал съм 8 години опит. Прехвърлянето е споразумение между двете общини и е напълно законно  – това е начин преместване от една структура в друга. Този казус не е използван единично за мен. Мога да кажа на гилдиите, аз съм работлив човек и с немалък опит, именно като главен архитект.

-През последните години главният архитект на Пловдив бе превърнат в анонимен служител, който - извън администрацията, никой не познава. Защо е важно той да има публични функции и в какво трябва да се изразяват те?

- Публичните функции са нещо, което е липсвало на обществото в Пловдив. Тези функции обаче не са свързани с това  да го гледат по телевизията или да го четат по медиите за него, а да знаят хората какво се случва и ще се случва в града.  Смятам, че когато един гл. архитект е насреща, като има отправени към него въпроси, а той е комуникативен и достатъчно открит -  хората ще са доволни.

- Минаха три месеца, откакто бяхте назначен, какви са ви наблюденията от екипа  и специалистите Ви? Къде е най-големият недостиг на експерти?

- Имаме огромен недостиг на човешки ресурс,  в момента например нямаме хора, които да гледат проектите. Не съм дошъл с идеята да махам някого от екипа. За мен той винаги трябва да се надгражда. Така се случи, че арх. Юлияна Петрова се пенсионира, което за мен е повече лошо, отколкото хубаво. Дори да е била в анонимност, както твърдите,  тя е човек с огромен опит,  а  ние имаме нужда от такъв.

Дойдох в Община Пловдив с много добри чувства и въпреки трудностите.  Понякога изглежда наивно, но като виждаш, че можеш да допринесеш с нещо за града си, трябва да направиш тази крачка и да действаш. Има хора, които са дали живота си за общините в България – работели са по 20,30,40 години, в това число включвам техници, инженери, архитекти.

Младите хора не идват в общината по различни причини – много стрес, малки заплати и много други фактори. Но те не трябва да си мислят, че стоейки в частния сектор 10 години, изведнъж като дойдат в Общината – всичко ще е цветя и рози. Трябва да има застъпване между поколенията, които да предадат знанията си на следващите.  Аз забелязах откакто работя тук, че  дългогодишните експерти ги е страх да оставят тази работа, защото няма кой да я поеме. В този ред на мисли, мен ме е страх, че на хората тук ще им писне и ще се пенсионират.

-Възможно ли поради липса на такива специалисти, в един момент да се стигне до парадокса Община Пловдив да дава огромни пари за външни консултанти, повече, отколкото да се вдигнат заплатите?

-Аз смятам, че ако не се направи нещо за политиката на Общината за привличане на кадри, то този момент ще настъпи много скоро.

- Новият ОУП се работи през последните 12 месеца от софийската фирма Булплан. Какво мислите за първичния документ и какви корекции ще поискате?

- Проектът за нов ОУП го заварихме в този му вид. Преди да правим каквото и да е, ние решихме през това време, просто да го представим на гилдиите и администрациите. За да може в момента, в който настъпи времето за обществено обсъждане и разглеждане на плана, да има конструктивна дискусия. Т.е. по-скоро да има предложения, а не въпроси от различно естество.

- В новия ОУП не виждаме нови места, които са отредени за озеленяване и зелени площи, напротив – те намаляват. Как виждате развитието на зелената система?

-В новия ОУП има графични неточности на зелената система, а това води до погрешно възприятие на целия проект. От Община Пловдив ще искаме тези неточности да бъдат променени. Имаме коментар и визия за терените за озеленяване и начина на третиране на зелената система. Те ще бъдат предложени на общественото обсъждане.

Веднага се сещам за липсата на зелени пояси по булевардите. Така дори и бриза от планината няма какво да го вкара в града. Другият източник на чист въздух е реката, която обаче е затворена. Трябва да се мисли за развитието на междублоковите пространства, които в много квартали имат страхотни дадености.

Има и доста забравени места от самите пловдивчани. Например  Данов хълм  - това е едно изключително красиво място, което сякаш някой му е сложил ограда. Когато е на Главната, всеки отива към Цар-Симеоновата градина, за да си изяде сандвича или изпие кафето. Никой обаче не отива на хълма, макар да е на същото разстояние. Твърде несоциализиран обект е, но е с много приятна среда. Мислим вариант да възродим бюфета на Сахат тепе, за да му вдъхнем живот.

Всички тепета са различни със своите дадености. Бунарджика е популярен с по-парковата среда и пътя до двата монумента. Младежкият хълм има една от най-интересните истории. Там има данни за исторически сгради, храм, който се смята, че е съществувал. Самият хълм може да му се предаде друг повей за развитие, като се разширят даденостите, като още една спирка на влакчето, например, като се направят и нови атракции.  

Мислим да обявим конкурс за огромен градски парк между Братската могила и цялата зона около Гребната база, където площта е огромна.

-Какво трябва да е бъдещето на кв. „Гладно поле“ и втория градски център?

-Смятам, че Гладно поле трябва да се запази като вторичен градски център. Но ние трябва да имаме по-формулирани цели и идеи спрямо самата зона. Тя е достатъчно голяма, за да съчетае обширни зелени площи с хубави обществени сгради.  Така представено в ОУП не смятам, че е удачно за града. Много пъти го казвам - Пловдив е град,  в който високото строителство не е навлязло. Според мен този план, трябва да има зона, която дава възможност за високо строителство, но да не натоварва градската среда, с допълнителна урбанизирана територия.

Ако  „Тракия“ я натоварим допълнително, ще се случи това, което стана в „Южен“.  Трябва да предложим алтернатива, като загърбим общоприетата практика. В момента фирмите са си накупили едни терени, за които планират най-високото строителство. Трябва да мислим по алтернативен начин –  зона, която до момента не е била товарена с това. Мое лично мнение е, че такава е зоната между Голямоконарско и Карловско шосе. В момента там са земеделски територии. Зоната е близо до АМ „Тракия”, а две сериозни артерии тангират с нея, така че тази зона не би натоварила градската среда и трафика. В нея могат да се развият зелени площи, има напоителни канали, които да се реорганизират  и да се направят водни площи. Тази зона е прекрасна за такъв вид строителство.

-Кои са най-големите проблеми в градоустройството на Пловдив?

-Темата е неизчерпаема.  Основният проблем за мен е, че сегашният ОУП е влязъл в сила само в графичната си част и няма стабилизирани показатели. Това дава възможност на инвеститорите да презастрояват терените. Това е един огромен проблем създаден преди време, с който се сблъскаме сега.

-Жилищните гета и мастодонти продължават да изникват на различни места в Пловдив. Докога според вас ще се строят подобни комплекси и каква е ролята на Община Пловдив тук?

-Въпросът трябва да се постави на общественото обсъждане – има начини за ограничаване на строителството. В новия ОУП може да се направят доста промени, с които да се ограничи презастрояването.  

Тези сгради се строят, защото има интерес към тях. Ако на пазара повече се търсят и предлагат друг тип жилища, то ще се появят и инвеститори, които са склонни за по-високо качество на изпълнение и по-добра среда около сградите. Така по естествен начин ще се регулира това презастрояване.

Има обекти, които са с РЗП 50 000,100 000,  дори 200 000 кв.м, което на пръв поглед е стряскащо. Но това ако се случва на голяма площ и се предвиди правилното озеленяване, дори такива РЗП-та няма да са страшни и да носят клеймото мастодонти. Наблюдаваме го  вече този феномен, пазарът го търси и все още не е изцяло преориентиран. Много малко от инвеститорите гледат в другата посока. Т.нар. бързооборотни жилища – пазарът е наводнен с тях и в един момент те ще бъдат ненужни, защото на хората ще им трябват по-големи жилища – с една спалня, а няма да ги има достатъчно.

-Визия за Пловдив? Как си представяте това звено и кога реално може да заработи то?

-„Визия за София“ са натоварени със задачата да откриват проблемите преди да са се случили. Те са с голям капацитет. Вече са създали екип и са се справили доста добре. При нас звеното ще е доста по-малко. Моята задача е  да убедя ръководството от необходимостта от подобно звено  и да търсят проблемиппреди да са се случили, да правят предложения. Надявам се да сформираме екипа и да направим своите анализи и предложения към ОУП.

Още събираме биографии на хора, които искат да се занимават с такава работа. Срокът е до края на февруари, който иска –  нека да си носи CV-то. Искам да събера качествен екип, като през март ще започнем разглеждаме кандидатите и зависимост какви са те, защото това е мултидисциплинарно звено.

-  Как виждате развитието на защитените зони – Тютюневия град, Стария град и  Централна градска част?

- Тютюневият град трябва да се съживи, като той ще има съвсем различен начин на развитие и трябва да носи своя дух. Какви дейности ще бъдат направени в сградите - никой няма контрол върху това. Моето мнение е, че там трябва да стане смесена зона – офиси, кина, споделени пространства, галерии, жилища. Зона, която има много широко развитие и функционалност, защото много голям капацитет.

Водим усилени преговори с крупните собственици и Министерството за културата за правилата и нормите за строителство там. Аз бих желал да се свърже с пешеходната зона от “Авксентий Велешки“ до пл. „Централен“ – не знам доколко би било възможно „Иван Вазов“ да стане пешеходна. Страничните улички да са със споделено движение като забраним престоя и паркирането.  Може да стане много хубава градска среда – улично осветление, с елементи на градското обзавеждане. Вече има отстъпки и от двете страни – инвеститорите и министерството, и продължават да се водят преговори. Почти е постигнат консенсус, а в обозримо бъдеще ще излезе и пред хората цялата идея за развитието на Тютюневия град.

Старият град имаме нов директор, още не сме имали възможността да се видим и да обсъдим неговите виждания. В последните години има добри и лоши примери за възстановяване на стари сгради и строителство на нови. Аз не знам защо пловдивчани не ходят в Стария град, това е едно място за вдъхновение и покой. Първо ме връща назад във времето и  може само да се получим от епохата. Няма нужда да товарим тази градска зона с друго.  Както Цар-Симеоновата градина е парк, така е и Старият град,но архитектурен.