от Карина Тонева, CheckinPlovdiv.com

Младият пловдивски писател Петър Петков ще представи дебютния си роман „Ангел“ в Културен център „Тракарт“ тази събота. От арт-центъра ни увериха, че представянето на 17.03. от 18 часа ще бъде неповторимо и зрелищно, както никое друго литературно четене в залата досега. Срещнахме се с Петър, за да научим повече за него, творчеството му и предстоящото събитие.

- „Ангел“ е твоят дебют пред пловдивската литературна аудитория. Но преди да говорим за Ангел, разкажи ни малко за Петър. Кой е той, с какво се занимава, какво обича да прави?

- На 38 години съм, от Пловдив. В момента живея в сeло Царацово, което е съвсем близо до Пловдив. Работя като всеки обикновен човек, работа от осем до пет в една фирма. Това, с което се занимавам, е дизайн на чорапи - правя картинките за чорапите. Работата ми е много интересна.

Изкуството има много важна роля в моя живот - от дете се занимавам с рисуване. То е първата ми страст. Писането се появи малко по-късно, когато започнах да правя комикси - между рисунките започнах да пиша и репликите на героите, които изобразявах. Тогава, разбира се, не съм си представял, че ще издам книга, а още по-малко „Ангел“.

Рисуването и до днес ми е хоби. Извън изкуството се занимавам с фитнес - старая се да спортувам редовно. Обичам и готвенето. Тертиплия съм и прекарвам доста време в приготвянето на храната си. Животът на село не ми оставя много свободно време - постоянно имам работа по къщата.

А като ми останат няколко часа ги прекарвам навън с приятели или в четене на книги. Избягвам да пътувам. Не защото не обичам да посещавам нови места, а защото самото пътуване ме изморява и натоварва. С удоволствие бих го правел ако имаше начин да се телепортираме.

- Как се роди „Ангел“?

- „Ангел“ се появи като една идея, която ми се въртеше в главата в продължение на дълго време. Идеята дори не беше оформена като книга. Представях си го като диалог между двама души, единият от които задава въпроси, а другият има готови отговори.

Но може би година-две отлагах писането. В един момент то се случи от само себе си - грабна ме Музата, омагьоса ме и започнах да пиша. Чувствах се като наблюдател - аз не участвах активно, а просто гледах как тази Муза работи чрез мен. Беше интересно преживяване.

- Колко време ти отне да завършиш романа?

- Започнах писането през декември 2015 г. малко преди Коледа. В началото бях много ентусиазиран, но след 3-4 глави настъпиха празниците и писането остана на заден план. В следващите няколко месеца съвсем забравих за книгата.

Един ден се заприказвах с приятели - споменах им, че се каня да напиша книга и им разказах накратко какво ще представлява. Не очаквах те толкова да се развълнуват и да ме насърчават да довърша започнатото.

Най-голям принос има моя добра приятелка и съученичка, която прояви изключителна упоритост в подкрепата си. Благодарение на нея до лятото на 2016 г. текстът беше завършен. Поне така си мислех тогава. Но когато започнах да се събирам с приятели и писатели и да обсъждаме текста, се оказа, че има още много неща за добавяне - така се появиха стиховете и още две глави на романа. Неусетно мина Нова Година и настъпи пролетта на 2017 г., а работата продължаваше да кипи.

Така, за рождения си ден на 17 ноември, получих първите бройки от книгата. Беше най-вълнуващия подарък, който съм получавал! Не мога да сравня усещането с нищо - да държиш в ръцете си книгата, която си написал и да виждаш името си на корицата.

- Запознай ни и с Ангел - това е главният герой на романа, нали така?

- Точно така. В началото мислех да нарека героите си с популярни имена - Иван, Мария - от този сорт. Но после самата тема на книгата наложи името Ангел - в него има много символика. Всъщност, никое от имената не е случайно. Вторият персонаж, с когото Ангел общува най-много е Надежда - също символично име.

Впоследствие ще срещне и Петър. Читателите сами ще открият посланията, след като прочетат историята и ще си отговорят защо имената са именно такива. Оставям на тях да интерпретират ролите, които персонажите изпълняват.

- Ако трябва да обобщиш романа с една дума, как би го нарекъл?

- Може би думата е надежда. Да, това е роман за надеждата. В него няма някакви лични мотиви или драматични случки от живота ми - просто е резултат на творческа муза. Цялото писане беше магично - дойде, случи се, без да полагам някакво усилие и затова може би влагам идеята за нещо магично и в самата книга. Тя е като човек с характер, който се роди, порасна и оформи като личност пред очите ми.

- Какво още да очакваме занапред от твоята вълшебна Муза? Ще видим ли следващия роман, а може би стихосбирка или комикс?

- Комиксите са минало. Последно в гимназията имах идея да издам комикс. Взех няколко урока по Photoshop и започнах, но много скоро след това осъзнах обема на работата по един комикс. А в Пловдив са малко хората, които биха оценили подобно издание.

По-скоро съм мислил за стихосбирка. Покрай „Ангел“ написах доста стихове - първоначалната идея беше всяка глава да започва със стихче. Впоследствие написах и доста, които останаха извън обхвата на романа, но засега всички те са много разпилeни.

Поезията определено ми харесва, надявам се в един момент да ги подредя тематично и да издам част от тях. Като илюстратор се изкушавам и от идеята към всяко стихче да има и илюстрация. На този етап обаче не мога да обещая нищо.

А колкото до следващ роман - той е вече започнат. Преди години на шега започнах да пиша фентъзи. С група приятели играехме онлайн видеоигри от този жанр. По време на играта се налагаше да се пишат разни текстове и съобщения и приятелите ми казваха: „Ти защо не вземеш да напишеш книга? Толкова си сладкодумен!“ и аз ги послушах.

Събрах персонажите на всичките ми приятели в групата и ги вкарах в един фентъзи свят. От чисто любопитство исках да видя как ще се справя с тази задача. Но след стотина страници започнаха да нахлуват други идеи. Така беше и с „Ангел“ - той просто влезе като нахален човек, наложи се и дори за мое собствено учудване, изпревари фентъзито. Работя и по един стиймпънк роман, който обаче е още по-далеч от завършен.