Тя е завършила Музикалната академия в Пловдив с народно пеене, умее да готви куп вкусни ястия и обича децата. Нейното име е Андреана Стоилова от Брестник, но от няколко години живее щастливо, заедно със съпруга си в Германия. Тя е певица, а той - музикант, и именно това прави музиката най-верния им приятел в празници и делници.

Въпреки че е далеч от родната България и е само на 28 години, Ани пази умело пази нашенските традиции и редовно посреща гости с голяма софра и песен на уста.

Другата голяма страст на Андреана е готвенето. Тя умее да се справя еднакво добре както с месенето на питки, така и с приготвянето на редица сладки изкушения. Събира рецепти години наред, като вече е натрупала цяла папка.

Тя се грижи за пищната трапеза на всеки празник и двамата с Атанас често посрещат гости и колеги от България в дома си, където цяла вечер се пее и свири от сърце и душа.

Какво още разказва Андреана Стоилова за любимата българска кухня и страстта си към фолклора, вижте в следващите редове:

- Представи се!

- Казвам се Андреана Стоилова, на 28 години, от село Брестник, омъжена за един прекрасен човек и музикант, който ме подкрепя във всяко едно мое начинание. Средното си образование завърших в СУ „Любен Каравелов‘‘ в музикална паралелка със специалност "Народно пеене" в Пловдив, а висшето си образование в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев‘‘ със специалност „Педагогика на обучението по музика‘‘. От близо 5 години живея в Германия и по-конкретно в  Хамбург. Заради огромната ми любов към децата и удоволствието, което ми доставя работата с тях, и любовта ми към музиката и преподаването, задействах процедурата с признаване на дипломата ми, наложи се обаче да уча допълнително, за да имам право да работя в градина и от почти една година работя като детски възпитател в една немска детска градина с разширено изучаване на музика.

- Ако човек разгледа профила ти в социалните мрежи, ще помисли, че си професионален готвач! Кога усети влечението си към кулинарията?

- Бих казала, че съм далече от професионалните готвачи, но за мен е важно храната, която поднасям вкъщи или на приятели по най-различни поводи, винаги да изглежда добре, чинията да е добре аранжирана и да има красив и завършен вид, защото храната преминава първо през очите на един човек. Увлечението ми към кулинарията се появи още от много малка, може би съм била в пети или шести клас, когато започнах да се уча да готвя. Учила съм се от моята майка и моята баба, които готвят невероятно вкусно, и много обичах да ги гледам и така постепенно и аз започнах да опитвам сама да приготвям нещо, но първите опити не бяха едни от най-сполучливите. Непрекъснато черпя идеи от тях и взимам стари изпитани рецепти на много забравени ястия, като добавям нещо ново като вкус, и разбира се, най-важната съставка, която прави едно ястие вкусно, е щипката любов.

- Кое беше първото ястие, което сготви?

- Първото ястие, което сготвих, мисля, че бяха палачинки. На пръв поглед лесни за приготвяне, но за мен не беше така.

- А най-сложното?

- За мен беше голямо предизвикателство да се науча да правя питки козунаци. Това може би беше най-сложното за мен. Има различни техники и тънкости на месене, на втасване и оформяне на тестото, които се придобиват и учат с натрупването на знания, опит и изпробването им. Температурата на печене също играе много важна роля. Първите ми няколко питки не бяха едни от най-сполучливите, но имах достатъчно търпение и желание да се науча и все още продължавам да го правя, защото човек се учи цял живот.

- Често ли се събирате „по български” и с какво гощаваш гостите?

- Да, често се събираме с приятели и винаги се старая нещата, с които ще почерпя гостите, да са домашно приготвени, да са различни и разнообразни. Обичам много и чуждестранната кухня, затова приготвям и различни ястия от италианската, от турската и от гръцката кухня. Но в повечето случаи наблягам на българската. Една хубава и вкусна питка присъства почти винаги на моята трапеза, традиционните малки станимашки сармички, кисело зеле с ориз и пилешко месо, традиционната Банска капама, както и много сладки изкушения.

- Откъде черпиш идеи за гозбите си и имаш ли собствена рецепта?

- Идеи за ястията, които приготвям, черпя от интернет, от различни кулинарни блогове и фейсбук групи, от различни кулинарни книги, от моята майка и баба и, разбира се, обичам да импровизирам и да си измислям нещо мое.

- С какво друго се занимаваш?

- През свободното си време, обичам да се занимавам с изработването на подаръчни кошници за различни поводи, изработването на всякакви неща за една сватба, например: сватбени покани и подаръчета, или неща за кръщенета, като например торта от памперси.

- Ти си завършила Музикалната академия в Пловдив с пеене. Коя е песента, с която поздравяваш компанията, когато се съберете и твоята любима песен?

- Песента не е една, когато започнем да пеем и свирим, всеки се сеща за някоя песен, която му е на сърце, и обикновено това са тежките бавни песни, като „Караджа дума Русанки“, „Даньова мама“, „Не казвай, любе, лека нощ“, „Руфинка болна легнала“, но не минава и без изпълнението на една хороводна китка. Аз имам много любими песни, но най-любима ми е „Лале ли си, зюмбюл ли си“.

- С какви спомени си от четирите години като студентка?

- Бих казала, че това бяха едни от най-хубавите ми години. Едни от най-хубавите спомени са свързани с Академичния народен хор, в който имах възможността да пея. Едни четири прекрасни години, които бих искала отново да се върнат.

- Липсва ли ти България?

- Разбира се, че ми липсва. Чувствам се добре тук, харесва ми, но рано или късно всеки се прибира в родината си.