Амелия Гешева е заместник-министър на културата. Родена е в Асеновград.  През 1998  г. придобива степен „Магистър“  в ПУ “Паисий Хилендарски” със специалност „Български език и история“.  През 2006 г. придобива втора степен „Магистър“ от Технически университет - гр. Варна по „Публична администрация“.  От 2002 до 2006 г. работи като  репортер  в телевизия “Евроком АД” – Асеновград и в  Цифрова кабелна компания – Асеновград, отразяващ събития в сферата на социалната политика, култура и образование.  От 2006 г. до 2012 г. е  началник  на отдел „Европейска интеграция, етнически и демографски въпроси” в Областна администрация – Пловдив.  От април 2012 г. до края на 2015 г. е директор на Общински институт „Старинен Пловдив”, където организира, ръководи и контролира дейностите по опазване и популяризиране  на културното наследство в резервата и развитие на културата.  От 4 януари 2016 г. е заместник- кмет на община Пловдив с ресор „Култура и туризъм“ и отговаря за провеждане на политиката за закрила и развитие на културата на територията на общината.

От  май 2017 г. е назначена на поста заместник-министър на културата. 

- Зам.-министър Гешева, дойде големият ден на откриването. Какви са очакванията ви за случването на инициативата Европейска столица на културата в Пловдив?

- Аз вярвам в каузата на Пловдив-Европейска столица на културата и по принцип в каузата за европейските столици, защото това е проект, в който има много очаквания за  развитието на градовете и много надежда, че тези очаквания ще се състоят. Какво значи развитие на градовете? Това не е непременно и само инфраструктурата. Това са всичко онези процеси, които правят живота ни различен и в центъра на които стои културата. Ако се върнем малко назад, още по времето на състезанието за избор на български град, не само в Пловдив, но и в България се случиха доста промени в сферата на културата. Това касае кандидати, които участваха в състезанието. Защото всички промениха начина си на финансиране, преосмислиха мястото на културата, на културната инфраструктура, на културния туризъм. Това е видно и в устройствените им планове, и в общинските планове за развитие, в стратегиите за култура, които тогава се създадоха. Промени се начинът, по който местните власти случват диалога за култура. Така че – надявам се, Пловдив-Европейска столица на културата 2019 вече е надскочил този първи етап. Аз лично очаквам, че през 2019-а година ще има много посетители, много добри събития, които могат да се видят и с които ще представим не само българската култура, но и европейската при това на ниво.Това обещават проектите, които са селектирани в програмата. Вярвам, че самите пловдивчани ще имат по-голяма съпричастност, по-голямо участие, защото в крайна сметка това е проект на нашия град, на хората, които живеят тук, и ако има повече съмишленици, нещата ще се случват още по-забележително.

- По време на официални събития на европейско ниво вашите събеседници проявяват ли интерес, коментират ли Пловдив?

- Още в процеса на подготовка на проекта чух много ласкави думи от Робърт Палмър, който е един от идеолозите на инициативата Европейска столица на културата. Съвсем наскоро разисквахме въобще концепцията на тази инициатива. Дори скептиците в България да са повече, на европейско ниво Пловдив стои наистина много добре като град, който се променя, развива се и то не само в сферата на културата и град, на който се възлагат много надежди да покаже една наистина добра реализация на самата идея „Европейска столица на културата“. Така че предстои да видим. Днес обаче трябва да се радваме на началото. Това е гражданска енергия, която зарежда и показва, че „Заедно“ не е просто слоган.

- Как ще се преодолее този скептицизъм, негативизъм, породен от науредиците свързани с ремонти, затворени улици, разкопан площад?

-  Няма нещо, което да се случва, без да мине съответните етапи на подготовка. Различни са в различните европейски столици, различна е готовността, с която градовете приемат откриващите събития. Всичко, което ще се случва в Пловдив, няма да завърши с откриването на 12 януари. Философията на Европейска столица на културата е с целия процес на организация и провеждане да започне да се случва промяната.  При всички неудобства, които преживяваме всички като граждани на Пловдив, вярвам, че е важен крайният резултат. И ако всичко това, което е замислено от местната власт наистина се случи, един ден ние ще бъдем доволни и ще забравим за това, че трафикът ни е пречил, площадът е бил разкопан. В крайна сметка важен наистина е крайният резултат. Трудно е, но е важно проектите да се случат.

- Какво се случва с Тютюневия град – една от невралгичните зони в Пловдив, която е част и от проекта Европейска столица на културата?

- По отношение на програмата Европейска столица на културата и съживяването на зоната с участието на собствениците на тютюневи складове, това е разговор, който трябва да се води с тях. Нито общината, нито държавата могат да променят волята на един собственик да има концертна зала, а не хотел, например. Що се отнася за границите и режимите, които се работят в Националния институт за недвижимо културно наследство,  процесът продължава, но именно Европейска столица на културата го катализира чрез Тютюневия град. Не е лесен пътят, по който трябваше да се мине. Има съгласувани проекти за общата визия на Тютюневия град – касае общите части, улична регулация, тротоари. Един от проектите, който касае уличната настилка, е върнат за корекции.  Истината е, че Тютюневият град е дългосрочен проект и по него ще има много работа.

- Оптимист ли сте, че такива градски зони могат да заживеят отново при сегашните български реалности?

- Реалист съм. Бавно ще е, но е важно да се случи. Да съумеят в този процес да се включат всички – както собствениците на обекти, така и община и държава.

- Ще се реализира ли заявеното намерение на държавата да се намерят финансови механизми за подпомагане на собствениците на сгради паметници на културата?

- Това първо касае законодателна промяна, но и не само. Към настоящия момент възможности за финансиране на обекти с национално значение има и през програмата „Региони в растеж“, където собствениците на такива обекти могат да кандидатстват за нисколихвени кредити. Има доста теми, които се дискутират в момента, по отношение на това как да се осигури такова финансиране, защото това са големи паметници – като обем, но и като брой. Първото нещо, което в момента НИНКН прави , е актуализацията на статутите на обектите. Мисли се и за промяна на законодателството, която действително да даде повече възможности на собствениците на такива сгради да имат достъп до финансов ресурс. В закона сега е записано, че собствениците и концесионерите са длъжни да ги поддържат в съответния изискуем вид. Дори и да не бъдат реставрирани на 100 процента, не трябва да представляват риск за живота и здравето на хората. Това е деликатна тема, по която се работи. Все пак да отбележим – възможности за финансиране има. Самото Министерство на културата също има програма, към която се кандидатства. Тя отново е за паметници от национално и местно значение. За съжаление голяма част от обектите са със статут „за сведение“. Това ги прави недопустими за кандидатстване за финансиране. Тоест нямат окончателни статути. Това е един от големите проблеми, по който се работи – актуализацията на статутите.

Иначе обектите, които се намират в малките населени места, са допустим бенефициент в поредния програмен период на Програмата за развитието на селските райони, която ще бъде отворена след месеци.

- В списъците с паметници на културата има такива, които дори не съществуват физически вече. Ще бъдат ли актуализирани тези списъци?

- Това е един от приоритетите, по които Министерството на културата работи от години. Факт е, че през изминалата година почти всеки месец, да не кажа всеки имаше заседание на Специализирания съвет за опазване на недвижимите културни ценности. Специалистите активно работят по приемането на статути на паметниците на културата. Подкрепен е и капацитетът на Националния институт за недвижимо културно наследство.  Получаваме експертна помощ от университети, архитекти. НИНКН публикува и методология, по която и самите собственици на обекти и заинтересовани лица могат да подготвят документи за първата стъпка по промяна на статут, тъй като процедурата касае не само архивните данни , но и настоящото състояние на дадения обект. Втората стъпка вече е оценката, която се прави от НИНКН, а ако става дума за национален паметник на културата – и от междуведомствена комисия. Ако не се лъжа миналата година е определен окончателният статут на над 120 обекта в България. Активно работим по изясняването на границите и режимите и в археологическите обекти, защото на голяма част от резерватите трябва да се актуализират границите, а има и такива, които са били без граници. Така може да се работи и на археологическите обекти.  Имаме случаи, в които през годините даден обект въобще няма фиксирани граници, страдата се е самосрутила. Тогава се изисква документалният материал, за да се спазят изискванията на обеми. Много неща ще се облекчат, когато архивът на НИНКН се дигитализира. Това е много важен процес. Ще започне с 1490 обекта със световно и национално значение, постепенно базата ще се обогатява.

- Ще имат ли достъп гражданите до този масив от информация?

- Да, ще бъдат видими статутът на съответния обект, адресът и това трябва да бъде свързано в по-късен етап и към кадастъра, за да се идентифицира точното място.