Поправим ли е светът?  Как механизмите на изкуството променят нагласите ни? Дали мейнстриймът е пагубен и дали сме съхранили способността да четем добронамерено? В търсене на отговори писателите експериментират. И гравитацията на думите им „изкривява”, създава поле, което ни променя. „Светлата гравитация на думите” бе едно от съпътстващите събития на Plovdiv Jazz Fest, което събра на едно място писателя Александър Секулов, литературния историк и преподавател Инна Пелева,  д-р Любомир Канов – психолог и писател, и поетесата и модератор Ина Иванова.  Публиката, която се интересува от отговорите на горните въпроси, зададени от Ина Иванова, изпълни до краен предел клуб „Петното”.

Ето и част от интересните отговори на писателите:

За  авторитетите

 Д-р Канов: "В България няма историческа йерархия и в този смисъл няма почитание към постиженията на други хора. Това е предимство в смисъл на демократичност и ужасен недостатък, защото хората в България се считат за равни спрямо другите, които са над тях. Всеки  българин се счита равен и еднакво добър с останалите, а  това е доста смешна черта и е повод за кръчмарски спорове на тема „Ти знаеш ли кой съм аз?” .

 За  българския национален характер

Д-р Канов: "Изследвал съм българина в областта на психопатологията, той има изключителна самобитност като национален характер, но също така споделя едно ревностно отношение към ближния, което може да се нарече и завист, и едно нежелание да признае радостно успеха на другия. Затова в българския език няма еквиваленти на думите – аферим, машала, ашколсун и пр.  Спасяваме положението с „помози Бог”, но не е същото". 

Проф. Пелева: "Има културни стереотипи, социални правила, които налагат прилики в поведението на хората, колкото и да са различни като образователен ценз, пол, възраст . Езикът е много показателен. Всичко , което мисли една общост, е отразено в езика й. Например, в речника на Найден Геров има много думи, които започват с кара. Но няма дума като карасевда (черната любов, която те разнищва, убива)".

Александър Сукулов:  "В последно време мисля за българския характер като за стена от балканския брилянт, който е толкова твърд, че никакво модерно и европейско свредло не може да го пробие и да му въздейства. Балканският брилянт пречупва светлината по неповторим начин и не позволява модернизация извън границите на нормалното.  Ние ще сме европейци, но не чак до там".

За пропагандата и начините на противопоставяне

Д-р Канов : "Смисленото говорене и истината е естественото поведение на човека. Да живееш в лъжа е патология на духа. Тя е токсична.

Тревогата е естествено състояние за човека. Тревога означава да има будни хора, които да виждат истината и да я споделят с другите хора. Това правим и сега. Целият свят е потопен в нещо много дълбоко. Има една неразбираема левичарска идеология, която се нарича ту прогресивна, ту лява, а сега се представя като някакъв нов хоризонт. Хората, които са живели по онова време, знаят много добре какво е. За съжаление обаче младите хора, които живеят на Запад, а и младите българи, които се увличат по тази идеология, не я познават".

Александър Секулов: "Не си представях, че живеейки 25 години в един режим и след като той падна и след още 25 години налагане на европейски ценности, ние ще попаднем в един по-модерен и рафиниран модел на комунизма.  Това не се случва само при нас. Но за разлика от Запада, хората, които са живели в Източния блок, имат много силен нюх към гнилостта на комунизма. Ние разбираме какво се случва и там някъде е този сблъсък, който вече е много видим, защото това ние вече го живяхме, а те не са. Те не разбират спуснатите машинално правила, европейско планиране, объркване на цели народи с производства, които не са характерни за тяхната земя. Това е много объркано, но мисля, че вътрешната ни сила да се съпротивляваме идва от опита ни".

Проф. Пелева: "Човек има един живот и няма за къде да се пази. Затова е добре да казва това, което си мисли. Това е изключително здравословно и удоволетворяващо.  Повечето от нас вярваха, че когато тоталитаризмът си отиде, ще можем да бъдем свободни и ще е по-лесно да бъдем честни. Оказа се обаче, че отново има санкции, ако е различно, ако не е в „правилната" посока, ако не е по опорните точки… Много бързо се формираха следващите „правилни” тези. Те намериха своите партийци. Имаме обаче преимуществото, че сме тренирани и сме направили мускулатура и не е толкова страшно да продължим да мислим и говорим както трябва".